Организаторът на дарителска акция като част от парти за рождения ден на компанията, в която работи: Допаминът при доброволчеството се усеща като при скок с парашут
Празнуването на 30-годишнината на една фирма обичайно се случва с банкет, шампанско и танци. Макар и рядко, може и по друг сценарий. Нужен е само един човек, за да обедини целия екип около обществена кауза - кръводаряването.
За рождения ден на фирмата, в която работи, Александър Милчев организира по-различно парти - отново с напитки, скара и торта, но на празника този път са поканени и лекар, сестра, лаборант и санитар от Националния център по кръводаряване.
Фирмата отваря вратите към доброволчеството за всички желаещи и така на рождения си ден прави
най-големия подарък - дарява живот
“За да прекратим практиката на търговия на кръв, трябва да даряваме доброволно”, убеден е Александър, който предлага идеята на шефовете си и с месеци организира събитието. “Ако човек се нуждае от три банки, вероятно трябва да плати около 900 евро на мними доброволци. Ако не може да си го позволи, какво прави?”, пита 35-годишният мъж, мотивиран от лична история.
Преди време негов колега имал инцидент, който наложил преливане на кръв. Нуждаел се от 3 банки и заради спецификата на ситуацията не намерил лесно хора, които да дарят кръвта си. Единствената останала възможност била да плати 900 евро. “Няма значение кой, къде, как. Искат му 300 евро за банка. Това породи у мен чувство на бяс, но едновременно и безпомощност. Системата те поставя в ситуация на безизходица, почваш да звъниш на приятели, на близки, на познати... Това е ужасяващо”, отсича Александър и признава, че конкретната ситуация е родила идеята. Той е убеден, че ако всеки дарява дори и на шест месеца, уродливото явление ще бъде изкоренено като практика, защото
един кръводарител може да спаси до четири човешки живота
“Аз не се сещам за по-бърз начин, по който да участваш в спасяването на човешки живот”, заявява той и споделя, че за осми път дарява кръв.
Освен целия колектив на фирмата и гражданите на Перник Александър осигурява и стимули за кръводарителите - месечни фитнес карти и тренировки по бойни спортове. “Въобще не ми е трудно. Забелязал съм, че е важна първата искра. След това хората бързо се включват, но трябва някой да направи първата крачка.” От Националния център по трансфузионна хематология идват д-р Камен Стефановски, сестра Зоя Иванова, лаборантът Палмира Начкова и санитарката Сашка Александрова.
“Въобще в живота трябва да даваме, за да получим”, убеден е Венцислав Врагов - един от кръводарителите. Споделя, че не може да преброи с точност колко пъти е давал кръв. “Около 30 са - повече от 20 години дарявам кръв минимум веднъж годишно, а при нужда поне още веднъж.”
Александър разказва, че собствениците на фирмата се съгласили много лесно да отпразнуват рождения ден по този начин, тъй като идеята идва съвсем очаквано и не изненадва никого. Александър от години се занимава с благотворителни инициативи. Той е част от фондацията “Ела и ти!”, която помага на деца с физически затруднения да изкачват върхове - буквално - и да участват в маратони.
Десетки са децата със затруднения в придвижването, успели да видят планината и полетата отблизо и да усетят състезателния дух благодарение на Александър. Собствениците на фирмата, в която работи, също участват с него в различни инициативи на организацията.
Доброволчеството трябва да се възпитава,
убеден е Александър. Споделя обаче, че започнал да помага активно едва след като навършва 30-годишна възраст. Тогава съвсем случайно попаднал на организацията “Ела и ти!” и се включил заради добрата си физическа подготовка. “Обаче всичко се променя, като видиш радостта в очите на дете, което за първи път се качва на Черни връх, и емоцията му, когато за първи път участва на състезание", казва Александър. В тези маратони доброволците дърпат количката с детето и се състезават наравно с другите, а целта е малкият участник да усети състезателния дух.
“Тези хора са
затворени 364 дни в едно пространство между четирите стени
Ние им подаряваме екскурзия в планината и един ден, в който те се чувстват като връстниците си”, обяснява още той.
“Допаминът е същият като при скок с парашут”, сравнява Александър, който е опитен парашутист. Твърди, че от доброволчеството получва много повече, отколкото дава, а вече дори се и нуждае от него.
“При първото ми ходене се запознах с Тони и сина ѝ Сашко, който е с тежки здравословни проблеми. В разговора ни, докато изкачваме Черни връх, видях начина, по който приемат живота - с доброта и позитивност. В следващия момент се усетих, че се ядосвам за някакви ежедневни глупости - някой ми е паркирал на мястото или гумата ми е спаднала. А тези хора с перипетии са положителни и усмихнати. Промениха ми изцяло светогледа”, признава Александър и оценява това като най-големия урок, който е научил от доброволчеството. “Голяма част от фондациите се движат от хора, които дават времето си, средствата си, енергията си абсолютно доброволно. Трябва да им помагаме и да узреем като общество, защото никой няма да ни реши проблемите и нищо няма да се промени, ако чакаме нещата да се случват от само себе си”, убеден е той.
