Здраво момиченце беше родено в Атина от ембрион, който е бил замразен преди повече от 22 години. Забележителният медицински случай е научно постижение, но е белязан от човешка трагедия.
Бебето е с тегло 3,500 кг и е родено от 54-годишната Кристина Рапти-Целепи. Ембрионът е бил замразен на 17 март 2004 г. Трансфериран е на Кристина на 23 декември 2025 г.
Според медицинския екип са изминали точно 22 години, 5 месеца и 23 дни от замразяването на ембриона до неговото раждане, пише гръцкото издание "Катимерини".
Лекарите смятат, че това е най-дългият период, документиран в международната медицинска литература, при който е използван собствен замразен генетичен материал на жената, довел до успешно раждане. Те посочиха, че в предишни публикувани случаи са били използвани ембриони, съхранявани в продължение на 18 години и три месеца в Япония и 17 години в Израел.
Това твърдение все още не е потвърдено независимо чрез научна публикация. Екипът събира клиничните и лабораторните резултати и планира да представи случая в международно медицинско списание.
През юли миналата година имаше случай на здраво родено бебе от ембрион, замразен през 1994 г. Той обаче беше донорски, а не от материал на биологичните родители.
Зад случая на 54-годишната Кристина и нейното бебе обаче стои голяма трагедия.
През 2004 г. Кристина ражда син след ин витро процедура и замразява останалите ембриони.
През октомври 2025 г. обаче единственият ѝ син умира в катастрофа на пътя. Докато преживява мъката си, Кристина решава да използва един от останалите ембриони.
Тя обаче се състезава с времето. На 54 години Кристина трябва да премине необходимите медицински процедури и да получи разрешение от Националната агенция за асистирана репродукция на Гърция, преди да достигне законоустановената възрастова граница.
Нейният гинеколог Константинос Пантос, който е и генерален секретар на Гръцкото дружество по репродуктивна медицина, определи раждането като важно клинично и научно постижение.
Той също така заяви, че медицината трябва да намери начин да съчетае правилата и безопасността на пациентите с човечността, особено в извънредни случаи, свързани с дълбоко лични обстоятелства.
За семейството обаче значението на раждането не може да се измери само в години, медицински досиета или лабораторни данни. Те са категорични, че бебето няма да замести починалия им син, но след толкова много тъга им е донесло "светлина и надежда".
