Генетиката влияе върху това кой е най-вероятно да преживее раздяла във връзката, разкрива проучване
Ако нямате късмет в любовта, може да се сърдите на ДНК-то си.
Учените са открили, че гените, които наследявате, могат да повлияят на това дали е по-вероятно да се разделите с партньора си, или да останете заедно.
Изследователите установили, че определени генетични черти са свързани с по-стабилни връзки.
Не съществува един-единствен "ген на развода",
който сам по себе си да определя съдбата на любовния ни живот, подчертават специалистите. Вместо това хиляди дребни генетични различия вероятно се съчетават, за да повлияят на вероятността една връзка да се запази или разпадне.
"Съдбата ни не е предопределена от гените, но ако разглеждаме връзката като пъзел, генетиката ни осигурява някои от частиците, които могат да повлияят на риска от раздяла - казва ръководителката на проучването Рут Ева Йоргенсен, социоложка от Университета в Осло. - Именно съвкупността от тези фактори може да направи така, че за някои от нас рискът да напуснем партньора си да бъде малко по-висок или по-нисък." Констатациите са публикувани в дисертацията на Йоргенсен.
Изследването анализира ДНК от хиляди участници в Норвежкото кохортно проучване "Майка, баща и дете", едно от най-големите в света, посветено на семейното здраве. Вместо да търсят един-единствен ген, отговорен за проблемите във взаимоотношенията, учените наблюдавали комбинираните ефекти на хиляди генетични варианти, свързани с различни черти.
Екипът установил, че хората с по-високи генетични резултати за образователни постижения, субективно благополучие и по-напреднала възраст при първо раждане на дете, са по-малко склонни да видят края на връзките си.
За разлика от това,
тези с по-високи генетични резултати, свързани с тютюнопушене, поемане на рискове и по-ранен сексуален дебют, са имали умерено повишен риск от раздяла
Едно от изненадващите открития е, че хората с по-висока генетична склонност към невротизъм имат по-малка вероятност да преживеят разлъка.
"Човек би могъл да си помисли, че невротизмът би довел до повишен риск от разпадане на връзката - разкрива Йоргенсен. - От друга страна, ако сте донякъде по-тревожни и уязвими, може да се нуждаете от сигурността, която една връзка осигурява." За да изключат възможността семейното възпитание да е причина за резултатите, изследователите сравнили братя и сестри, които споделят голяма част от една и съща детска среда, но наследяват различни комбинации от гени.
Генетичните различия между братя и сестри били свързани с различни резултати и това затвърдило убеждението, че наследствената ДНК играе определена роля.
Изследователите са изчислили, че често срещаните генетични варианти обясняват около девет процента от разликите във вероятността от разпад на връзката при жените и около три процента при мъжете.
Факторите на околната среда остават от решаващо значение,
подчертава Йоргенсен.
"Едни и същи генетични варианти могат да имат различно въздействие в зависимост от вида среда, възможности и взаимоотношения, с които се сблъсквате през живота си", посочва тя.
Изследователката предупреждава да не се тълкуват откритията, в смисъл че взаимоотношенията са предопределени от биологията.
"Гените допринасят за това да ни правят различни, но те действат заедно с нашата житейска история, нашата среда, нашия партньор и всичко останало, което ни се случва", добавя тя.
Резултатите показват, че макар нашите гени да могат леко да наклонят шансовете в едната или другата посока, успехът на една връзка все още зависи до голяма степен от изборите, които хората правят, от партньорите, които избират, и от живота, който изграждат заедно.
Генните тестове за съвместимост – голяма мода
Интересът към персонализираното генетично тестване нарасна значително през последните години. Областта на генетичната наука постигна голям напредък, като технологиите сега са по-достъпни от всякога. Чрез този напредък някои изследователи започнаха да изследват дали генетиката може да играе роля в романтичната съвместимост.
Основната идея се корени в главния комплекс за хистосъвместимост (MHC), набор от гени, които играят ключова роля в имунната система. Изследванията показват, че
хората са склонни да бъдат по-привлечени от партньори с различни MHC гени
от техните собствени. Това генетично разнообразие може да е предимство, защото може да доведе до потомство с по-ефективна имунна система.
Тестването за генетична съвместимост в контекста на запознанствата обикновено се фокусира върху това дали двама души имат генетична предразположеност, която извлича най-доброто от взаимното им привличане. Личността също играе роля, тъй като хората с по-висока степен на различие в определени генетични черти често са по-привлечени един от друг. Потенциалната имунологична полза от генетичното разнообразие е един от факторите, които изследователите използват за оценка на съвместимостта. По-голямото разнообразие в имуносвързаните гени в една двойка може да увеличи вероятността децата им да имат силен имунен отговор към по-широк спектър от патогени.
Прилагането на научни методи към запознанствата е завладяваща и все още развиваща се концепция. Някои скептици посочват, че все още няма обширни научни доказателства, които да потвърждават, че любовта може да бъде надеждно определена само чрез генетиката. Въпреки този скептицизъм, съвпадението на базата на ДНК започва да се превръща в истинска мода в света на онлайн запознанствата.
