За първи път в света хирурзи извършиха мозъчна операция с помощта на изкуствен интелект в реално време. Той им помагал да избегнат важни кръвоносни съдове и нерви и да отстранят максимална част от тумора, съобщава Би Би Си.
Рис Хибърт, баща на две деца от Бедфордшър, е можел да загуби зрението си без операцията, съобщиха хирурзи от Университетската болница в Лондон.
AI инструментът е анализирал видеоизображението от операцията в реално време и е давал насоки на хирурзите как да избегнат важни, но скрити кръвоносни съдове и нерви в мозъка. Това е позволило безопасно да бъде отстранена възможно най-голяма част от тумора.
„От гледна точка на безопасността на пациента виждам огромна полза. В главата ни няма пътни знаци", каза Хибърт.
До преди 18 месеца 48-годишният мъж, който работи като мениджър „Обслужване на клиенти", бил в добро здраве и всеки ден ходел пеша около 3,2 километра по време на обедната си почивка. По време на една от тези разходки той загубил съзнание и получил гърч на улицата. Скенер на мозъка показал, че има 11-милиметров доброкачествен тумор, който расте върху хипофизната жлеза – орган с размерите на топче, разположен в основата на черепа.
Хипофизата отделя жизненоважни хормони, които участват в процеси като растежа, метаболизма и регулирането на кръвното налягане и телесната температура.
Ключовото е, че тя се намира в непосредствена близост до каротидните артерии – важни кръвоносни съдове, които снабдяват мозъка с кръв, както и до зрителните нерви, които отговарят за зрението. С нарастването си туморът на Хибърт започнал да притиска зрителните му нерви и стеснил периферното му зрение.
Въпреки че в началото не се налагала незабавна операция, Хибърт започнал да се спъва в предмети, а също така изпитвал силна умора и замайване.
„През 18-те години семеен живот винаги съм ставал от леглото и съм правил кафе на съпругата си", разказва Хибърт. „И нямаше да позволя на този тумор да ме спре." Той казва, че най-сериозно са били засегнати емоционалното и психическото му състояние.
„Въпреки че много хора любезно предлагаха да ми помогнат, не искаш да бъдеш в тежест на другите", добавя той. Когато хирурзите му предложили да стане първият пациент, при когото ще използват специално разработения си AI инструмент по време на операцията, той не се поколебал.
„Ако пациентите не са готови да участват в изследвания, как лекарите някога ще могат да се учат и как медицината ще напредва?" казва той.
Операцията включвала въвеждането през носа на ендоскоп – тънка камера, монтирана на прът – до основата на черепа. Там туморът се намирал близо до важните структури, но бил скрит зад слоеве кост и здрава мембрана. Определянето на най-безопасното място за отстраняването му не било лесна задача, особено тъй като анатомията се различава при всеки човек.
В зависимост от конкретния случай вероятността туморът да не бъде отстранен изцяло е между 25% и 50%, а рискът от увреждане на голям кръвоносен съд е между 0,5% и 2%. Именно тук се намесил изкуственият интелект.
На втори екран системата анализирала видеоизображението от операцията в реално време, проследявала хирургическите инструменти и маркирала зоните, в които най-вероятно се намират кръвоносните съдове и нервите. Така тя показвала на хирурзите местата, където отстраняването на тумора е най-безопасно.
Технологията наподобява системите за лицево разпознаване в телефоните, но вместо лица разпознава важни и често скрити анатомични структури.
Средностатистическият британски хирург извършва между 10 и 20 подобни операции годишно, като разчита на скенери, направени преди операцията, за да се запознае с анатомията на конкретния пациент.
Изследователите са обучили и тествали AI системата със стотици видеозаписи на операции за отстраняване на тумори на хипофизата. На всеки видеозапис специалисти внимателно са очертавали кръвоносните съдове и нервите, за да помогнат на системата да събере данни и да започне да „разпознава" най-важните структури.
„Тя е обучена с повече операции, отколкото повечето хирурзи виждат или извършват през целия си живот, и може да действа като втора експертна двойка очи", казва проф. Хани Маркъс, който е участвал в процедурата. За разлика от други експериментални AI инструменти, тази система работи в реално време, добавя той.
Неврохирурзите проф. Хани Маркъс и Даниал Хан са извършили операцията в Националната болница по неврология и неврохирургия. Екипът подчертава, че изкуственият интелект единствено подпомага лекарите и хирурзите запазват пълен контрол върху операцията.
Дългосрочната им цел е да разработят своеобразен „ChatGPT за хирурзи", който да бъде „още един експерт в операционната, към когото могат да се обърнат за съвет, ако пожелаят – или да го игнорират, ако не са съгласни с него", обяснява проф. Маркъс.
Проектът е финансиран от Националния институт за здравни и медицински изследвания и Google. Екипът е тествал AI технологията в лабораторни условия в продължение на години.
Изследователите са доволни от първите резултати при реална операция и вече работят по по-мащабно клинично изпитване.
„Когато отворих очи след операцията, имах чувството, че виждам на 360 градуса – не бях виждал толкова ясно от година", разказва Хибърт. Осем седмици след операцията той забелязва, че зрението му се подобрява с всеки изминал ден.
„Енергията ми също се върна и всички странични ефекти, от които страдах преди операцията. Тя ми върна живота", заявява той.
Министърът на здравните иновации на Великобритания Джеймс Фрит заяви, че е доволен, че Рис Хибърт е претърпял „животопроменяща операция" като част от финансирано от правителството изследване.
„Изкуственият интелект се нуждае от подходящи предпазни мерки и ние винаги ще гарантираме, че безопасността е на първо място. Но също така ще гарантираме, че се възползваме от възможностите, които той предоставя", добави той.
