Учени разкриха генетичната загадка зад необичайното поведение на авокадото – цветовете му „сменят пола си" в рамките на едно денонощие. Механизмът позволява на растенията да се предпазят от самоопрашване и така да увеличат генетичното разнообразие на потомството си, съобщи „Сайънс алърт", позовавайки се на изследване в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences.
Оказва се, че цветовете на авокадовите дървета имат едновременно мъжки и женски репродуктивни органи. Те обаче не функционират едновременно. Растението използва механизъм, известен като времева дихогамия – цветовете първо действат като женски, приемайки прашец, а по-късно през деня преминават в мъжка фаза и започват да отделят прашец, предава БТА.
При авокадото има два основни репродуктивни типа. При дърветата от тип А цветовете са женски сутрин и мъжки следобед. При тип Б редът е обратен – първо мъжка, а след това женска фаза. Така различните дървета се „синхронизират" и се намалява вероятността от самоопрашване.
Този необичаен ритъм е известен на ботаниците от повече от век, но генетичната му основа досега оставаше неясна. Екип от учени от Калифорнийския университет е комбинирал полеви наблюдения и генетични анализи, за да установи кои генетични варианти определят репродуктивния тип на растенията.
„Нашето изследване предоставя генетично обяснение за вековната мистерия около опрашването на авокадото", казва еволюционният генетик от Калифорнийския университет в Бъркли Джефри Гроу.
Изследователите са анализирали геномите на стотици авокадови дървета и са проследили активността на гените им в различни часове от денонощието. Учените са наблюдавали и хиляди цветове на терен, за да установят как те се отварят и затварят в зависимост от светлината и температурата.
Според изследователите генетичните механизми, които управляват този ритъм, са се появили преди повече от 42 млн. години. Откритието обаче може да има значение не само за науката, но и за производството на авокадо.
„Това откритие може да се приложи в практиката веднага", смята агроинженерът от Калифорнийския университет в Ривърсайд Марлон Соарес дос Сантос, съавтор на изследването.
В Калифорния например производителите обикновено засаждат около 10% от овощните градини с дървета от тип Б, които служат като опрашители за дърветата от тип А. Причината е, че така се увеличава добивът от основните насаждения.
Има обаче един проблем – плодовете от сортовете тип Б не са толкова търсени от потребителите. За разлика от тях световният фаворит „Хас" (Hass), който се предлага в повечето супермаркети, е представител на тип А.
Новите генетични данни може да помогнат на производителите да оптимизират насажденията и да подбират по-ефективно дърветата, които да осигуряват опрашването, без да се налага да жертват голяма част от продукцията си заради по-слабо търсени сортове.
