Философията на властта е, че парите на НЗОК са обществен ресурс и контролът върху тях трябва да бъде еднакъв за всички, без значение дали болницата е държавна, или частна
Властта в България демонстрира категоричен завой към затягане на контрола и връщане на обществените поръчки за лекарства в частните болници, финансирани с пари от НЗОК. Темата се точи
от 2016 г., когато частните лечебни заведения бяха освободени от тях
В четвъртък Министерството на здравеопазването и няколко парламентарни сили се обединиха около тезата, че настоящият модел ощетява публичния ресурс.
Здравният министър Катя Ивкова изрази пълна подкрепа за въвеждането на тръжни процедури за лекарства и в частните болници. Министерството защитава концепцията за централизирано договаряне на национално ниво за скъпоструващите медикаменти (особено тези за онкологични и редки заболявания).
“С централизираното договаряне на цените на скъпите лекарства ще има равнопоставеност между всички участници в здравната система. То ще се провежда на база всички дружества, които използват публичен ресурс от НЗОК”, казва министър Ивкова.
“МЗ ще прави процедури и ще сключва рамкови споразумения, въз основа на тях лечебните заведения ще закупуват лекарства на цената, договорена от министерството”, обясни тя.
Идеята е Министерството на здравеопазването да действа като централен орган за покупки
То ще сключва рамкови споразумения с доставчиците, а болниците (включително частните) ще купуват лекарствата на тези базови или по-ниски цени, слагайки край на драстичните маржове.
“Край на парадокса 100 пъти по-скъпо”: заместник-председателят на здравната комисия Георги Илиев и Петър Витанов от “Прогресивна България” са категорични, че е недопустимо едно и също лекарство, платено от данъкоплатците чрез НЗОК, да се купува в една болница за 50 евро, а в частна – на десетократно или стократно по-висока цена.
Управляващата “Прогресивна България”, “Демократична България” и “Продължаваме промяната” настояват, че щом една болница харчи публичен ресурс на касата, тя трябва да подлежи на същите правила по Закона за обществените поръчки (ЗОП), каквито важат за държавните и общинските болници. Философията на промяната е, че парите на НЗОК са обществен ресурс и контролът върху тях трябва да бъде еднакъв за всички, без значение дали болницата е държавна, или частна.
Външният натиск като катализатор
Властта е силно мотивирана да прокара тези промени и заради сериозния натиск от страна на Европейската комисия. През декември 2025 г. ЕК заведе официално дело срещу България в Съда на ЕС заради това, че страната ни освободи частните болници от задължението да правят търгове. Промените в ЗОП сега се явяват спешна спасителна мярка за избягване на огромни финансови санкции за държавата.
Въпреки политическия консенсус сред управляващите темата няма да мине лесно през парламента.
Данни от анализ на Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП) за 2025 г., изпратен до председателя на Комисията по здравеопазване в НС, сочи, че централизираните обществени поръчки не гарантират ефективно разходване на публичния ресурс. Твърди се, че с централизирано договаряне се наблюдават фрапантни разлики в цените на онколекарствата между отделните болници, което поставя под въпрос ефективността на настоящия механизъм за контрол.
Експертите предлагат законодателни промени, включващи въвеждане на 6-месечна историческа среднопретеглена цена
като самостоятелен ограничител на реимбурсната стойност, действащ независимо от рамковите споразумения. Сред предложенията за промени са и нормативно задължение НЗОК да заплаща най-ниската стойност измежду цената в рамковото споразумение, среднопретеглената пазарна цена и пределната цена в позитивния лекарствен списък, както и автоматично удължаване на действащите рамкови споразумения до сключването на нови, с цел избягване на периоди на регулаторен вакуум, довели в миналото до аналогични проблеми в други сегменти на болничната помощ.
Поредните законодателни промени популизъм ли са, или реални решения
- този въпрос задава пък Българският лекарски съюз. “БЛС категорично подкрепя всяка мярка, която реално повишава прозрачността, контрола и ефективността при разходването на публичните средства. Затова настояваме Министерството на здравеопазването в най-кратък срок да организира кръгла маса, на която експертно да бъдат обсъдени всички предложения – както техните очаквани ползи и ефективност, а и възможните рискове и последици за пациентите, лечебните заведения и медицинските специалисти”, пишат от съсловната организация. (24часа)
