Учени описват медицината на дълголетието като пирамида - в основата поставят пълноценно хранене, движение, качествен сън, по-малко стрес и активен социален живот
Представете си свят, в който посещавате лекаря си не защото сте болни, а защото сте навършили 50 години. Модерната медицина започва да разглежда побелелите коси и износването на органите като дефект на клетките, който подлежи на ремонт. Променя ли се дефиницията за здраве и можем ли скоро да се “излекуваме” от времето?
“Вярвам, че стареенето е болест. Вярвам, че тя може да бъде лекувана”
Това твърди Дейвид Синклер, едно от най-разпознаваемите имена в света на лонджевити медицината (науката за дълголетието), преподавател в Медицинското училище на Харвард.
Лонджевити медицината е сравнително ново направление, което се фокусира не просто върху лечението на болести, а върху удължаването на годините в добро здраве. Идеята е човек не само да живее по-дълго, но и да запази работоспособността и качеството си на живот дори на преклонна възраст. Науката изгражда съвсем нов подход към профилактиката и грижата за здравето. Въпреки че изследователите наливат много пари в проучванията за дълголетие, хапче за вечна младост няма. За дълъг живот трябват всекидневни усилия и постоянство.
Наскоро учени от Бристолския университет откриха нов вид еволюирали пеперуди, които живеят в пъти по-дълго от своите близки родственици.
“Пеперудите Heliconius са забележителни, защото са еволюирали не само към по-дълъг живот, но и към по-бавно стареене. Това им позволява да живеят значително по-дълго от близките си родственици, от които са се отделили сравнително скоро в еволюционен план”, твърди главният изследовател в проучването д-р Джесика Фолий. По думите ѝ това позволява на учените да наблюдават естествен модел на дълголетие в природата.
“Сравнявайки дълголетните Heliconius с кратко живеещите им родственици, получаваме естествен еволюционен експеримент, който може да помогне да разберем тайните на лонджевитито”, допълва тя.
Американски учени от Рочестърския университет пък са успели да прехвърлят ген на дълголетието от гол къртичест плъх на мишка.
Специалният ген увеличава производството на вещество, наречено високомолекулна хиалуронова киселина
Смята се, че тя предпазва от рак, намалява възпалението и подпомага здравословното стареене.
Генномодифицираните мишки показали по-силна устойчивост към тумори, по-здрави черва и по-ниски нива на възпаление. Учените отчели и леко удължаване на живота им.
“Изследването дава доказателство, че уникални механизми за дълголетие, еволюирали при дълголетни бозайници, могат да бъдат прехвърлени за подобряване живота на други бозайници”, казва пред Nature проф. Вера Горбунова, която участва в експеримента.
Усилията обаче не свършват до пеперуди и мишки, учените изследват дълголетието и при хората.
Институтът за стволови клетки “Санфорд” към Калифорнийския университет и университетът “Сапиенца” в Рим проучват в общ проект рутината на жителите в района Чиленто в Южна Италия. Регионът е известен със своите дълголетници.
Там живеят около 300 жители на възраст над 100 г. в отлично здраве
Изследователите се надяват да разкрият тайните на дълголетието в Югозападна Италия чрез набор от инструменти за измерване на молекули, микробиоми, когнитивни нарушения и протеинови биомаркери за риск от сърдечни заболявания, алцхаймер, бъбречни заболявания и рак. Учените правят и психологически, социални и поведенчески проучвания.
“Няма една-единствена тайна за дълъг и здравословен живот. Това са много тайни, повечето от които тепърва започваме да разбираме”, казва Салваторе ди Сома - водещ италиански изследовател по проекта.
Въпреки огромния интерес към темата учените са категорични - еликсир на младостта няма. Пътят към дълголетието изисква дългосрочни усилия, промяна на рутината и използване на все по-скъпи медицински изследвания и терапии, за да се подобри качеството на живот.
Проблемът обаче е, че препоръките стават все повече. От хранене и сън до ледени бани, генетични тестове и терапии с червена светлина - човек лесно може да се изгуби в търсенето на рецептата за дълголетие.
Световноизвестният специалист по функционална медицина д-р Франк Липман описва медицината на дълголетието като пирамида. Той цели да открие тайната за това как човек да се чувства млад, да е работоспособен и да има крепко здраве дори и на 80.
Авторът на седем бестселъра на The New York Times разделя дълголетието на четири нива.
В основата поставя нещо добре познато - пълноценно хранене, движение, качествен сън, по-малко стрес и активен социален живот. Нищо изненадващо, отдавна говорим колко са важни тези основи на начина ни на живот за нашето здраве. Но без тези елементи всичко останало е безсмислено, смята Липман.
Следващото ниво включва
различни изследвания
- кръвна картина, хормонални тестове, маркери за метаболизъм и възпаление
Според него генетичните тестове също са част от медицината на дълголетието, защото показват предразположеност към определени заболявания и позволяват изготвянето на персонализиран план за превенция. Пакетът от изследвания на Липман включва и периодичното проследяване на телесния състав - мускулна маса, костна плътност и мазнини.
Той обръща специално внимание и на устройствата, които следят физиологичните ни данни в реално време. Тези смарт, гривни или пръстени алармират при промени в глюкозата, кръвното налягане и пулса. Аксесоарите са разпространени на масовия пазар, а някои от тях дори вече се рекламират като лонджевити аксесоари.
Третото ниво в пирамидата Липман нарича “подкрепления”.
Хранителните добавки, които противодействат на белезите на стареенето
и подпомагат дълголетието, са ключови за оптимизирането на здравето. На това ниво пирамидата включва и използването на пептиди и медикаменти от типа GPL-1, терапия с червена светлина и масажи. Американецът все пак предупреждава, че консултацията с лекар преди тези терапии е ключова, понеже не всеки има нужда от възможните терапии.
На върха на пирамидата са модерните практики за най-запалените последователи на дълголетието
Препоръчват се чести сауни, ледени бани и редица иновативни терапии като криокамери. За част от модерните терапии за дълголетие обаче все още няма категорични научни доказателства, а повечето иновации не са финансово достъпни за повечето пациенти.
