Не си ненормален, виновно е времето

Дъждът не ни депресира, но голямата жега или липсата на слънце пълни графиците на психолозите
Клиничен психолог: При психично здравите хора горещините влияят изнервящо и изморяващо на физиологията, при хората с психични разстройства симптомите се обострят

Изпращаме гореща, но дъждовна работна седмица. Не си на морето и си мислиш, че това е причината да си изнервен, тъжен или уморен. Лъжеш се - това може да е част от комплексните причини, но учените разкриват един интересен феномен - променливото време влияе на психичното здраве.

“24 часа” вече писа, че в горещите дни някои хора стават агресивни, престъпленията с насилие растат и рискът от самоубийство е по-висок по време на топлите вълни. Лятото обаче крие и други начини, по които може да ни накара да изпаднем в меланхолия.

“Не само екстремни явления като горещите вълни, но и ежедневните метеорологични условия влияят върху психичното здраве и върху това кога и как хората търсят психична помощ”, твърди изследователят д-р Ричард Елсън от Факултета по науки за околната среда към Университета на Източна Англия.

Оказва се, че

дори умерени краткосрочни

промени във времето могат

осезаемо да повлияят

на търсенето на услуги за психично здраве. Проучването, ръководено от д-р Елсън, установява, че колебанията в температурата и редуващите се слънце и дъжд са свързани с ръст на нуждата от услуги, свързани с психичното здраве.

Всъщност валежите оказват най-малко влияние над психиката, а търсенето на помощ се увеличава по време на горещо време и при по-малко слънчеви часове. Резултатите, публикувани в списанието Frontiers in Psychiatry, подчертават ролята на околната среда за влиянието върху търсенето на здравни услуги, свързани с психичното здраве.

Това е едно от най-мащабните изследвания от този тип досега и използва данни от над 4,6 милиона контакта със здравни услуги, свързани с психично здраве, включително посещения в спешни отделения, извънработни консултации при лични лекари и обаждания към спешната телефонна линия.

Обажданията включват случаи на умишлено самонараняване, алкохолно отравяне или нарушения на съня. Контакти с лични лекари извън работно време са търсени заради тревожност, депресия, самонараняване и проблеми със съня, а причина за посещенията в спешни отделения са тревожност, депресия, самонараняване и алкохолна интоксикация.

Въпреки популярните схващания, че дъждовното и мрачно време автоматично влошава настроението, проучването не открива последователна статистическа връзка между количеството на валежите и броя на пациентите, потърсили спешна помощ.

Най-ясната тенденция в цялото проучване е свързана със слънчевата светлина. В дните с по-малко часове слънцегреене се наблюдава категорично повишено търсене на психиатрична помощ във всички видове спешни здравни услуги.

При хората над 64-годишна възраст се наблюдава особена уязвимост. При тях както по-топлото време, така и по-студеното водят до повишена нужда от психична помощ. Това вероятно се дължи на по-високата физиологична чувствителност към температурни амплитуди, което се отразява и на психичното състояние.

Едно от заключенията на британците е, че не е нужно времето да бъде екстремно, за да повлияе на психиката. Колебанията в търсенето на помощ са умерени - около 10-20%, но са реални и се диктуват от напълно обичайни промени в температурата и слънчевата светлина. С промяната на климата и изместването на базовата линия към повече топли и “задушни” дни,

тези ефекти вероятно ще

стават все по-осезаеми

за здравните системи

В цяла Европа милиони хора понасят интензивна гореща вълна, докато температурите достигат непоносими стойности. Това също влияе психически на хората. Скорошно американско изследване установява, че по-високите летни температури са силно свързани с увеличени нива на самоубийства сред младите хора, като тази зависимост се проявява конкретно през лятото.

През тези месеци всяко увеличение с 1°C на средната месечна температура е свързано с 2,68% ръст на нивото на самоубийствата. Проучването, публикувано в списанието The American Journal of Psychiatry, установява, че ефектът на летните горещини е най-силен при по-големите тийнейджъри и хората между 15 и 24 години.

Изследователите знаят от повече от век, че нивата на самоубийствата следват сезонен модел - обикновено достигат пик през пролетта и спадат до най-ниските си стойности през зимата в Северното полукълбо. Смята се, че горещините играят роля, но учените все

още спорят кое е

по-важно: самата

температура или

колко рязко

се повишава тя

Някои изследвания показват, че нивата на самоубийствата се увеличават постепенно с покачването на температурите, докато други предполагат, че рискът се стабилизира, когато температурите достигнат около 24–27°C.

Метеорологичните условия и преди са били свързвани с неблагоприятни последици за психичното здраве, а нарастващата тревога относно климатичните промени увеличава интереса към тези зависимости.

“Топлото време влияе различно на здравите хора и тези с хронифициращи психиатрични заболявания”, категорична е Анелия Димитрова - когнитивноповеденчески и клиничен психолог.

“При здравите хора горещините изнервят психиката и уморяват физиката. Резултатът е раздразнителност и намален импулсен контрол. Тази реакция често се наблюдава и при хората със заболявания”, допълва още тя.

Психоложката предупреждава за повече конфликтност, агресия, влошено когнитивно представяне и концентрация.

“Безсънието по време на жегите също е фактор, защото влошава още повече настроението”, обяснява Димитрова и добавя, че обикновено състоянията, провокирани от жегите, са преходни поради механизми за компенсация в организма.

Ситуацията обаче е различна при хора, страдащи от хронични психиатрични разстройства.

При горещото време се наблюдава обостряне на симптомите на болните хора. Те реагират на жегите различно според заболяването и медикаментите, които приемат”, смята тя.

Някои от медикаментите правят по-чувствителни частите от мозъка, отговарящи за терморегулацията. Други лекарства пък просто дехидратират организма.

“Иначе нещата са много специфични и индивидуални”, споделя още тя.

“От векове сме адаптирани към нашия климат. Все пак не мисля, че психиката ни е станала толкова лигава. Времето влияе, но реакцията не е дотам видима, заради компенсаторните механизми за справяне с проблема”, допълва психоложката и съветва за повече сянка и течности.

За общото здраве Световната здравна организация препоръчва: