След упойката 17–годишният е напълно неподвижен, получил спинален инсулт
Хирург е осъден да плати 300 000 лв. обезщетение на пациент, парализиран след операция на гръбнака. Причината не била грешка при интервенцията, а защото имало пропуски при информираното съгласие от пациента. Ако той не е бил запознат адекватно с всички рискове, то настъпването на някой от тях е в тежест на лекаря.
Така може да се обобщи историята зад решението на Софийския апелативен съд от миналата седмица. Апелативните магистрати Ася Събева, Елена Тахчиева и Кристина Филипова (докладчик) потвърждават акта на първата инстанция. Искът за грешки при операцията е отхвърлен, съобщава "Сега".
К. А. е опериран през 2016 г., когато е на 17 години. Операцията е планова, като са му поставени импланти. Веднага след излизане от упойката става ясно, че той е напълно парализиран от кръста надолу. Последвалите изследвания показват, че парализата е причинена от медицински риск - спинален инсулт.
Съдебно-медицинските експертизи доказват, че няма допусната техническа лекарска грешка. Операцията е извършена правилно според медицинските стандарти. Най-вероятната причина за спиналния инсулт е комплекс от фактори - позиция по корем, голяма кръвозагуба, продължителна хирургия, промяна в позиционирането на гръбначно-мозъчната колона. Вещото лице категорично отрича, че парализата е настъпила в следствие на поставянето на винтовете.
Макар и да не е допуснал грешка при самия разрез и фиксация, д-р Л. С. отговаря за вредите, причинени от нарушенията при информираното съгласие. Няма валидно съгласие непосредствено преди операцията. Пациентът е бил на 17 години. Законът изисква писмено съгласие както от него, така и от неговия родител. Документите за анестезията и хоспитализацията от ноември са подписани само от майката, а самият пациент не е подписан. Непълнолетният пациент е подписал информирано съгласие, но преди месец, което се е отнасяло за отложена операция.
Наистина в документацията е отбелязано, че "при тази интервенция са възможни рискове от съдово-нервни увреди от различен характер и степен". Стандартите обаче изискват да бъде отбелязана оценка на оперативния риск с описание на проблемите, покачващи риска, и необходимите профилактични мерки. Когато иде реч за планова операция, както в случая, оценката се оформя писмено от лекуващия лекар след обсъждане на лекарски колегиум. При К.А. кратката формулировка никак не е достатъчна за да се приеме, че на пациента и неговия родител е разяснено писмено подробно и всеобхватно какви са конкретните рискове, честота на тяхното проявление, възможните негативни последици и едва след това, при това отново в писмен вид, да е получено съгласието и на двамата. По делото няма данни за обсъждане и становище на лекарски колегиум, пише съдът.
Затова този медицински риск не е преминал върху пациента, а е останал за сметка на лекаря. Ако бяха информирани - момчето и неговата майка, те са могли да откажат операцията. Така д-р Л. С. е осъден да плати 300 000 лв. с лихвите от 8 ноември 2016 г. насам. Към днешна дата лихвите по делото, което се точи от 2017 г. насам, са по-големи от главницата - 320 311 лв.
Решението на апелативния съд не е окончателно и може да се атакува и пред върховния.
Адвокат Мария Шаркова, чиято кантора е представлявала пациента, и която разказа за случая във "Фейсбук", коментира, че това е поредно съдебно решение, което подчертава важната роля на информираното съгласие. На пациента трябва да бъде предоставена конкретна информация, отнасяща се до рисковете, които са присъщи за неговото състояние, а не по принцип и за всякакви интервенции. При хирургични операции информацията трябва да бъде предоставена след оценка на оперативния риск, а не месец-два по-рано. При непълнолетни пациенти информираното съгласие се изразява съвместно от пациента и неговия родител, като информацията трябва да бъде предоставена и на двамата, обобщава тя.
Обяснява и защо процесът е продължил толкова - поради сериозни трудности в намирането на вещи лица и изготвянето на експертизи. Това е и причината за натрупването на огромната лихва.
