Това показва проучване на близо 9 млн. души. Рецептата на невролога проф. Димитър Масларов да заимстваш тайната им: За непознат маршрут поглеждам навигацията и я изключвам, после карам по памет.
Американски учени от Харвардския медицински факултет анализираха смъртните актове на близо 9 милиона души в САЩ и установиха нещо изумително. Сред представителите на 443 различни професии шофьорите на линейки и таксиметровите шофьори имат най-нисък дял на смъртни случаи, дължащи се на болестта на Алцхаймер.
Докато средно за населението 3,88% от хората умират от тази форма на деменция, при таксиметровите шофьори случаите са едва 1,03%, а при шофьорите на линейки – рекордно ниските 0,74%. Дори след като учените прецизно коригират данните спрямо възрастта при смърт, пола, расата и образованието, тези две групи остават абсолютни отличници по когнитивно здраве.
Никой не си мисли, че статистиката е случайност. Невролозите са категорични, че данните са пряк резултат от едно скрито оръжие, което тези хора използват всеки ден – техния собствен хипокампус. Това е малка структура дълбоко в мозъка, която отговаря за пространствената ориентация и превръщането на кратковременните спомени в дългосрочни. Точно тази зона се атакува първа от алцхаймер.
Шофьорите на таксита прекарват по-голямата част от трудовия си живот в състояние на постоянна навигационна обработка в реално време без да разчитат на сателитно водене. Подобно умствено натоварване има и при шофьорите на линейки, като то е допълнително подсилено в резултат на усещането, че от вярната им реакция зависи живот.
Тези две специфични шофьорски професии трябва да вземат бързи решения по непознати маршрути в непредвидими ситуации. Живеят в постоянна умствена тренировка, която в отговор им изгражда мощен когнитивен резерв. Той действа като броня срещу дегенерацията на ума.
Връзката между навигацията и физическата структура на мозъка е уловена за първи път пред години в емблематично изследване на Университетския колеж в Лондон, ръководено от проф. Елинор Магуайър. Учените сканираха тогана с магнитен резонанс мозъците на легендарните лондонски таксиметрови шофьори. За да получат лиценз, те преминават през брутално обучение, което отнема средно около 2 години и изисква заучаването на десетки хиляди улици и маршрути. Кандидатите трябва да запаметят всеки булевард, улица, площад и затворен комплекс в радиус от около 10 км от географския център на Лондон – гара “Чаринг Крос”. Това са над 25 000 улици. Процентът на отпадналите е огромен – едва около 20–30% от започналите успяват да завършат.
Резултатите от проучванията показват, че задният хипокампус - частта, която съхранява “менталните карти” на околната среда, при таксиметровите шофьори е значително по-голям в сравнение с хората, които не карат такси. Нещо повече – учените доказаха правопропорционална зависимост: колкото повече години в професията, (участниците са имали средно 14,3 години опит), толкова по-осезаемо се разширява тази област. Това е първото категорично доказателство, че здравият зрял човешки мозък притежава локална пластичност – може физически да се развива при стимулация.
Но защо ефектът не се наблюдава при останалите водачи в транспорта? Макар всички да са изключително отговорни професии, другите разчитат на автоматизация, автопилоти или фиксирани, предварително определени маршрути. Да, автобусните шофьори са също много часове зад волана и са подложени на същия градски стрес, но трасето е едно и също по определената линия и мозъчните им скенери показват нормален хипокампус. Познатото, рутинното не ангажира мозъка и не развива ума.
Медалът има и друга, много по-тревожна страна, която засяга всички нас. Докато активното мислене изгражда мозъка, сляпото доверяване на технологиите буквално го свива. Изследванията на Луиза Дахмани и Вероник Бобот върху използването на сателитна навигация - GPS, показват колко бързо може да настъпи спад в способностите ни. В напречно проучване сред шофиращи учените установяват, че хората с по-дълга практика с GPS през живота си показват много по-лоша пространствена памет, способности за когнитивно картографиране и кодиране на ориентири, когато се налага да карат самостоятелно без устройството. При 3-годишно проследяване на подгрупа от участниците ефектът се потвърждава в реално време: по-интензивното използване на GPS води до ясен и рязък прогресивен спад в пространствената памет, която зависи критично от хипокампуса.
Рутинното разчитане на технологиите води до когнитивна слепота – човек спира да забелязва околния свят и изпитва огромни трудности да формира представа за пространствата.
Това откъсване от реалността може да бъде дори опасно. В исторически план традиционни общности, като например инуитите в Северна Канада, са оцелявали в суровия климат благодарение само на ориентиране по вятърни течения, астрономически данни и снежни преспи. Днес сляпото доверяване на GPS в такива трудни региони се оказва животозастрашаващо, защото алгоритъмът търси най-прекия, но рядко най-безопасния път, а при срив или бъг в технологията човек остава безпомощен.
Не е нужно да се пренасяме в далечни територии за рецепти за умствено дълголетие и избягване на менталните клопки на лесния живот. Известният български невролог проф. д-р Димитър Масларов сподели практична рецепта за излизане от дигиталния капан, която напълно съвпада с научните изводи.
“Аз самият, когато трябва да карам по някакъв непознат маршрут, включвам предварително една от платформите за навигация. Виждам къде е пътят, в ума си създавам мисловна карта откъде ще мина, след което я изключвам и разчитам на мозъка си да ме води”, разказва той. Професорът подчертава, че за умствено дълголетие мозъкът трябва да бъде принуждаван да работи постоянно, излизайки от автоматизма на навиците.
