Новият метод спестява често влизане в болница, пътуване, време, тревожност, стрес, разходи, казва в интервю за "24 часа" гастроентерологът от УМБАЛ "Св. Екатерина" д-р Красен Иванов, носител на отличието на БЛС "Лекар на годината". Още за него - в края на интервюто.
- Доктор Иванов, какъв беше основният фокус на проведеното международно обучение в университетската болница “Света Екатерина” и кои бяха участниците?
– Основният фокус на срещата беше иновативна техника с използването на т.нар. перитониални катетри за дренаж на асцит – патологично натрупване на свободна течност в коремната кухина. Тази процедура, която може да се осъществява в домашни условия, все още не е много застъпена в България, но имаше огромен интерес към уъркшопа. Събрахме 28 участници – половината колеги българи и лекари от Италия, Полша, Сърбия, Ливан, Обединените арабски емирства.За мен беше огромна чест и признание, че лекари от толкова различни страни дойдоха да се обучават при нас.
– Казвате, че процедурата е малко позната у нас. Каква е нейната история в България?
– Аз съм първият лекар в България, който в екип с бившия ми ментор въведе тази процедура в страната ни. Днес София се е обособила като най-големия център на Балканския полуостров с най-много поставени такива устройства. Извън столицата процедурата все още не се извършва никъде в България, но се надявам след проведените обучения колегите да започнат да я използват и в страната.
– По време на уъркшопа какви други интервенции застъпихте?
– Обърнахме внимание на перкутанните чернодробни биопсии под ехографски контрол, както и на дренажите на различни течни колекции, включително плеврални изливи – събиране на течност в белия дроб, абсцеси в черния дроб.
– Всеки пациент би предпочел да се лекува в уюта на дома си, вместо да престоява в болнични стаи. Какво точно представлява това устройство, което прилагате, и как помага на болните?
– Не е някаква космическа апаратура. Става дума за специален катетър с клапа, който се поставя в тялото на пациента чрез сравнително щадяща процедура, която не изисква пълна упойка или сложна техника. Този катетър стои постоянно в тялото. Когато се натрупа течност, клапата се отваря по специфичен начин и съдържанието се източва лесно в домашни условия. Методът е измислен преди около 15 години и в Америка и някои големи европейски центрове се използва рутинно. Ние го разработихме активно тук, за да отговорим по-пълноценно на нуждите на пациентите.
– Кои са хората, които имат най-крещяща нужда от подобно решение?
– Най-често това са хора в напреднал стадий на oнкологични заболявания. При тях в коремната кухина често се натрупват огромни количества течност и имат нужда всяка седмица да източват по 5–6 литра. Представете си какво изпитание е това за един тежко болен човек: непрестанно пътуване до болницата, умора, стрес, постоянни хоспитализации и разбира се – разходи. Още по-тежко е за пациентите от провинцията, които трябва да пътуват с часове с кола до София в това затруднено състояние. Катетърът вкъщи им спестява целия този кошмар.
– Как се отразява това на самото им основно лечение?
– Влиянието е огромно, защото подобрява драстично качеството им на живот. Когато коремът им не е препълнен с течност, тези хора започват да се движат, да спят по-добре и да се хранят нормално. Това им дава сили да продължат основното си онкологично лечение. Нещо повече – имаме група пациенти, при които след успешно провеждане на терапията натрупването на течност напълно спря и ние успешно премахвахме катетъра.
– Медицинска процедура вкъщи звучи малко плашещо за хора без образование в тази област. Срещнахте ли резерви сред пациентите и семействата им, когато започнахте – все пак става дума за манипулация, която се извършва от немедицински лица у дома и е напълно непозната в обществото?
– Имаше много сериозни безпокойства. Преодоляхме този проблем чрез детайлно обучение на близките и хората, които се грижат за болния. Винаги след поставянето на катетъра каним хора от семейството и ги обучаваме стъпка по стъпка как точно да използват устройството, за да няма усложнения и процесът да протича гладко.
– А срещате ли такива страхове сред лекарите? Има ли колеги, които казват: “Нека за по-сигурно си караме по стария изпитан начин в болницата”?
- Винаги има недоверие към новото. Може би това е и основната причина процедурата все още да не е масово разпространена в България. Аз обаче я практикувам вече 7–8 години. Натрупал съм сериозен опит, който описах и в дисертацията си – там проследихме и анализирахме резултатите при 126 пациенти, като днес те вече са много повече. Не съм видял тежки усложнения или големи проблеми.
Животът на един катетър може да надхвърли и година без никакви рискове за пациентите.
– На уъркшопа поканихте и световно име в тази област – професор Ханс-Улрих Лааш, консултант радиолог в The Christie Hospital в Манчестър и медицински директор на Minnova Medical Foundation, който е сред водещите европейски експерти в областта на интервенционалните дренажни процедури и образно насочените интервенции. Какво сподели той от своя опит?
– Проф. Лааш е поставил хиляди такива катетри и неговото присъствие беше огромно предимство за форума ни. Той изнесе лекции и сподели безценни практически съвети за дренажи под ехографски контрол. Дори осигурихме специални медицински макети – всеки участник можеше лично да вземе иглите, да усети материалите и да извърши стъпките по пункциите и биопсиите. На втория ден преминахме към практика на живо: поставихме четири катетъра на наши пациенти в операционната. Участниците бяха вътре, наблюдаваха отблизо. Това практическо участие беше отчетено от колегите като изключително поучително.
– Научихте ли и вие нещо ново от проф. Лааш?
– Човек се учи, докато е жив. В Англия някои неща се правят по малко по-различен начин, така, че усвоих няколко много полезни практически детайла и техники от професора.
– По повод на опита отвън заговорихте ли се за модернизация на медицинското образование у нас? Има ли нужда от промяна в обучението на студентите и специализантите?
– Теоретичното обучение по медицина в България е на изключително високо ниво и имаме специалисти от световна класа. Къде обаче куца системата? В практиката по време на студентските години. Теорията е застъпена силно, но практическите умения на младите колеги са по-слабо развити. Те започват да се учат в реална среда чак след шести курс, когато завършилите медицина влят в клиниките и започнат специализация.
– В този контекст между младите лекари се разменя един популярен съвет от професионалния фолклор – че когато започнат работа, първите и най-важни учители за тях в отделението всъщност са медицинските сестри. Така ли е?
– (Усмихва се.) В началото сестрите често знаят и могат много повече на практическо ниво от младите лекари и подкрепата им е безценна.
– Вие работите и в друга иновативна сфера – аблацията на чернодробни тумори. Какво представлява тя?
– Това е метод, чрез който буквално унищожаваме без хирургична операция туморни лезии в черния дроб. Използва се локално висока температура – радиочестотно или чрез микровълни. Процедурата обаче изисква изключително прецизна селекция на пациентите. Тя е показна при т.нар. критерии от Милано – лезиите трябва да са с размер до 3 см и да бъдат максимум три на брой в органа. Всеки случай се оценява прецизно с ехограф и скенер, защото методът не е подходящ за големи или твърде много тумори. Обикновено се прилага при строго селектирани случаи, когато туморът е недостъпен за традиционния хирургичен скалпел.
– Тази техника рутинна ли е у нас и поема ли се от здравната каса?
– Не е масово разпространена, прави се в няколко големи центъра в страната. Добрата новина е, че самата процедура се покрива от здравната каса. Лошата – консумативът е за сметка на пациента, както в почти всяка сфера на българското здравеопазване.
– Вие сте признат в Европа специалист, имате награда “Млад лекар на годината” у нас. Пред вас пътищата към чужбина са отворени. Какво в българската система на здравеопазване оценявате като пречка, която би ви накарала да си стегнете куфарите?
– Честно казано, малко ме затруднявате с този въпрос. Може би точно в това се крие причината да не съм напуснал – аз не се фокусирам върху нещата, които ми пречат. Смятам, че когато човек в България има истинско желание, труди се здраво и е упорит, той може да се реализира отлично, да постигне целите си и да работи спокойно. Имаме техническо и апаратурно обезпечение, болницата ни подкрепя. Не знам как е в чужбина и искрено се надявам никога да не ми се наложи да разбера. Моето място е тук.
