- По силата на НК продажбата на субстанциите не е престъпление, защото не са регламентирани
- Дирекцията предоставя необходимата информация на ИАЛ и БАБХ, те са с пълномощията за санкции
"След постъпило искане от страна на ИАЛ в Дирекция „Киберпрестъпност" са извършени проверки, свързани с предоставената от институцията информация, а именно – дейността на няколко интернет сайта е детайлно прегледана, а 2 са премахнати с партньорско съдействие", съобщават от ГДБОП за "24 часа".
В скорошен материал "24 часа" разказа за нерегламентираната продажба на пептидни субстанции онлайн, за които се твърди, че имат полезни действия. Инжекциите се рекламират и продават от известни инфлуенсъри и сайтове, без да са одобрени за употреба.
"Кибердирекцията е запозната с практиките физически лица да рекламират и извършват търговска дейност с пептиди, най-често такива за отслабване. Търговията с подобни вещества не представлява престъпление по НК. Те не са регистрирани като лекарствени продукти и съответно тяхната продажба не е регламентирана като такава", отговориха също от ГДБОП и допълниха, че дирекция „Киберпрестъпност" извършва ежедневен мониторинг на интернет пространството.
Като полицейска структура дирекция „Киберпрестъпност" няма правомощия да санкционира търговци за установена извършвана нерегламентирана дейност, добавят от ГДБОП. "Такива правомощия имат съответните държавни институции – в случая ИАЛ и БАБХ, ако установят нарушения на законите за лекарствата или храните. Дирекцията предоставя необходимата поискана или установена информация по отношение на лицата и фирмите, свързани с незаконната дейност и с цел прилагане на техните правомощия", допълват от Дирекцията.
Търговците на пептидните субстанции са сигурни, че продуктите им имат редица полезни действия върху организма - помагат при акне, наднормено тегло, хормонални проблеми и се използват за натрупване на мускулна маса.
Субстанциите обаче са експериментални и нерегламентирани за продажба. Те не са одобрени за консумация и не са преминали нужните изследвания.
Експертите съветват потребителите да не използват нерегламентирани продукти, чиито странични ефекти, краткосрочни и дългосрочни действия не са установени.
"Категорично трябва да се регулира и ограничи предлагането на продукти, които не са преминали необходимите клинични изпитвания и за които няма данни за безопасност и потенциални рискове за здравето при приложение при хора", заяви в интервю пред "24 часа" доц. Румяна Димова, ендокринолог и преподавател в Медицинския университет - София.
Сред проблемите в схемата е фактът, че потребителите купуват течност или директно готова инжекция, без да имат яснота за съдържанието и. " Хората, които си купуват тези пептиди, никога не могат да бъдат сигурни какво всъщност получават, безопасно ли е за употреба това, което рекламират "инфлуенсъри". Инжектираш си нещо, което по никакъв начин не се регулира, не знаеш какво е и на всичкото отгоре си го купуваш от човек, който нито има медицинско образование, нито има представа какво продава", предупреди анестезиологът и инфлуенсър д-р Дарислав Николов, който коментира проблема често в интернет пространството.
"24 часа" направи многократни опити да се свърже с някои от онлайн дистрибуторите на пептиди, но те отказаха коментар. "Не знам кой носи отговорност,
ако се случи нещо. Това е като някой си купи кокаин, да търси отговорност от дилъра. Всеки си има глава на раменете", казва един от инфлуенсърите, продавачи на пептиди, Анна Стефанова в публикация на д-р Николов онлайн.
