Над шестима от всеки десет души използват инструменти с изкуствен интелект за съвети, свързани с психичното здраве, въпреки че близо половината не са доволни от получените отговори. Това показва ново проучване на здравноосигурителната компания AXA и изследователската агенция IPSOS, проведено сред 19 000 души в 18 държави.
Изследването установява, че 68% от анкетираните са засегнати от тревожност, стрес или депресия поне в лека степен. Сред младите хора на възраст между 18 и 24 години този дял достига 85%, като 43% съобщават за тежки нива на психични затруднения – почти двойно повече от световната средна стойност.
Една от основните причини за влошаване на психичното здраве е прекомерната употреба на технологии. Участниците прекарват средно по 5,1 часа дневно пред екрани извън работа и обучение. Близо две трети смятат, че това влияе негативно върху съня, концентрацията и физическата им активност, а много от тях свързват дигиталния начин на живот с нарастваща социална изолация.
Проучването показва също, че 43% от хората с психични затруднения не са потърсили професионална помощ през последната година. Сред причините са високата цена на услугите, липсата на време и убеждението, че медицинска намеса не е необходима.
На този фон 63% от анкетираните са използвали платформи с изкуствен интелект, включително ChatGPT и други чатботове, за въпроси, свързани с психичното здраве. Около 38% дори заявяват, че имат по-голямо доверие на AI инструментите, отколкото на специалистите по психично здраве.
Експертите обаче предупреждават, че макар изкуственият интелект да е достъпен по всяко време и да може да предложи първоначална подкрепа, той не е заместител на професионалната медицинска помощ. Според тях подобни платформи трябва да разполагат с механизми за разпознаване на сериозни рискове и насочване на потребителите към квалифицирани специалисти при необходимост, предаде БГНЕС.
