Медът може да служи като ефективно гориво преди и по време на тренировка, а също и като средство за възстановяване след физическо натоварване - и науката до голяма степен подкрепя тези твърдения, показва анализ на изследователи от британските университети Есекс и Англия Ръскин, публикуван в The Conversation.
Медът се състои предимно от глюкоза и фруктоза - прости захари, усвоявани по различни пътища в червата. Това позволява едновременното им използване от организма, увеличава количеството на усвоените въглехидрати и намалява натоварването на храносмилателната система. На практика една супена лъжица мед осигурява около 20 грама въглехидрати - количество, сравнимо с това в търговски енергиен гел. Именно тази характеристика го прави сходен с много спортни напитки и гелове, съдържащи различни въглехидратни източници. Изследвания при колоездачи показват, че представянето при прием на мед е сравнимо с това при традиционните спортни гелове.
Доказателствата за ефекта на меда върху спортните резултати са противоречиви. Едно проучване при футболисти не открива подобрение в представянето в сравнение с плацебо, докато друго при колоездачи установява по-висока мощност в края на 64-километрово изпитание. Изследователите посочват, че медът вероятно не превъзхожда другите източници на въглехидрати, но може да бъде също толкова ефективен.
По-ясно изразени са ползите на меда за възстановяването. Проучване при любители бегачи показва, че след прием на напитка с мед между две едночасови бягания в жега участниците са успели да изминат около 10% повече разстояние при второто бягане. Освен въглехидрати медът съдържа витамини, минерали, аминокиселини, флавоноиди и фенолни киселини с потенциални антиоксидантни и противовъзпалителни свойства. Изследователите отбелязват, че не всички видове мед са еднакви - медът манука и малайзийският мед съдържат по-високи нива на антибактериални съединения, но засега няма достатъчно доказателства, че един вид превъзхожда друг като спортно гориво, съобщава БГНЕС.
