Три нови ваксини се разработват за борба с редкия вид ебола, който вече е убил близо 250 души.
Международната инициатива за ваксина срещу СПИН (IAVI), която работи по една от ваксините, заяви, че огнището заплашва да се превърне в най-тежкото досега.
Оксфордският университет и фармацевтичната компания Moderna също проучват ваксини срещу вида Bundibugyo.
Коалицията за иновации за готовност при епидемии (CEPI), която финансира всяка от групите, заяви, че „всеки ден е от значение".
В момента има повече от 1 000 подозирани случая в Демократична република Конго, а девет потвърдени случая в съседна Уганда, пише Би Би Си.
Нараства загрижеността, че тази епидемия, която е била открита едва след като се е разпространила в конфликтна зона с ограничени здравни ресурси, може да достигне мащаба на най-голямата епидемия от ебола в Западна Африка през 2014–2016 г. Тогава почти 29 000 души се заразиха, а повече от 11 000 починаха.
Д-р Марк Файнбърг, ръководител на IAVI, заяви: „Мисля, че това ясно заплашва да бъде толкова тежка епидемия, колкото онази, ако не и дори по-лоша, и разработването на ваксина и други контрамерки е очевиден приоритет."
Това съвпада с опасенията на медицинската благотворителна организация Médecins Sans Frontières (MSF), която заяви, че ситуацията е „дълбоко тревожна" и че никога досега не са били регистрирани „толкова много случаи" толкова бързо. Ваксините трябва да бъдат разработвани за всеки отделен вид ебола – има шест, но само три са известни, че причиняват огнища.
Съществува ваксина за най-разпространения вид Zaire, но настоящото огнище се причинява от друг вид, наречен Bundibugyo. Той е наблюдаван само два пъти досега и няма одобрена ваксина.
IAVI работи върху модифицирана версия на ваксината срещу ебола Zaire, за да се бори с Bundibugyo. Експерименталната инжекция е тествана върху маймуни, където бързо е „обучила" имунната система и е осигурила почти 100% защита.
Петима пациенти са се възстановили от ебола в ДР Конго и са били изписани от болница.
Файнбърг каза, че наличните данни до момента го правят „оптимистично настроен за потенциала", но в момента ще са нужни 7 до 9 месеца, за да бъде ваксината готова за клинични изпитвания – въпреки че се правят опити този срок да бъде съкратен.
Междувременно фармацевтичната компания Moderna обяви, че използва своята mRNA технология – използвана за бързото разработване на ваксини по време на пандемията от Covid – за работа върху Bundibugyo.
„Ще действаме с неотложност и научна прецизност, за да подкрепим реакцията и да помогнем потенциална ваксина да достигне до общностите, които най-много се нуждаят от нея", каза Стефан Бансел, главен изпълнителен директор на Moderna.
Оксфордският университет вече заяви, че работи по своя собствена ваксинна технология, която също спаси животи по време на Covid, за да разработи нова ваксина срещу ебола.
Тя може да бъде готова за клинични изпитвания в рамките на две до три месеца.
Какво представлява ебола и защо спирането на последното огнище е толкова трудно?
Разпространение на ебола в ДР Конго е „дълбоко тревожно", предупреждава MSF.
Всяка ваксина цели да „обучи" тялото да разпознава една и съща структура на повърхността на вируса – така наречения гликопротеин на Bundibugyo. Всяка от тях обаче използва различна технология, за да постигне това.
IAVI използва жив, но безвреден вирус, който е модифициран така, че да съдържа гликопротеина на ебола. Имунната система се бори с безвредния вирус и по този начин се научава да се защитава срещу ебола.
mRNA ваксината и ваксината на Оксфорд доставят част от генетичен код в тялото. След като попадне вътре, той „нарежда" изграждането на гликопротеина на Bundibugyo, който организмът разпознава като чужд и започва да го атакува.
Всичко това би означавало, че имунната система ще има предимство при среща с реална инфекция с ебола.
Въпреки това различията в технологиите и начина, по който те обучават имунната система, могат да повлияят на нивото на защита или на броя дози, които са необходими. Всичко това трябва да бъде тествано в клинични изпитвания.
Коалицията за иновации за готовност при епидемии (CEPI) финансира ранните етапи на изследванията.
„С разпространението на вируса Bundibugyo и липсата на лицензирани ваксини, всеки ден е от значение в надпреварата срещу това смъртоносно заболяване", каза д-р Ричард Хатчет, главен изпълнителен директор на CEPI.
Д-р Тедрос Аданом Гебрейесус, генерален директор на Световната здравна организация, заяви: „Ваксина срещу Bundibugyo може да помогне за овладяване на тази епидемия и да укрепи готовността за бъдещи огнища."
