Тези четиридесет и двама християнски мъченици, били военачалници и пострадали за вярата през 840 г. в гр. Амория, в малоазийската област Фригия. Този град бил дълго обсаждан от мохамеданите през ІХ век, при византийския император Теофил (829-842 г). Християните се защитавали мъжествено и врагът вероятно щял да отстъпи, но измежду жителите на града не се намерил предател. Очаквайки голяма награда за предателството, той показал на мохамеданите уязвимо място на крепостната градска стена и по такъв начин градът бил превзет. По-голямата част от жителите и войниците, които защищавали града, били избити или отведени в робство. Победителят заповядал да затворят в тъмница главните военачалници. Те били 42 души. Църквата почита еднакво паметта на всички тия мъжествени вождове, които се оказали и добри войници, и верни служители на Христа.
Предстояло им тежко изпитание. Напразно император Теофил предлагал за тях богат откуп. Победителят отхвърлил всякакъв откуп: той искал най-вече да принуди християните да се отрекат от вярата си и за тази цел употребил всички средства. В мрачната тъмница на пленниците постоянно дохождали пратеници от мохамеданския началник, за да ги убеждават да признаят Мохамед. Врагът действал ту чрез заплаха и строгост, ту чрез ласкави думи и обещания. Но християните, понасяйки жестокото изпитание, все повече и повече укрепвали духом. Те търсели сила и утеха в постоянната молитва, благодарели на Бога, Който им пратил страдания и чрез това им посочил средство да загладят прегрешенията на предишния си живот. Те всички радостно и спокойно очаквали смъртта, за да се съединят с Иисуса Христа и да придобият вечните блага на бъдещия по-добър живот. Военачалниците-християни били осъдени на смърт и посечени с меч.
