На запад идва ново затопляне, а нас ни очаква "ретро лято"
България я очаква "ретро лято", докато Западна Европа остава в плен на третата топла вълна, обобщава професор д-р Георги Рачев. Прогнозата за тази трета вълна е, че ще бъде по-поносима и с по-малък обхват в сравнение с предишните.
В България рекордната температура за юни
беше 38,9°C
в Свищов, а по същото време френският град Бордо отчете 42°C. Само 335 км южно в Билбао, Испания, на живакът се вдигна до 42,5°C. "Температури над 40°C се случват ежегодно и в България. В това няма нищо страшно - коментира главният асистент д-р Красимир Стоев, синоптик и изследовател към Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). - Абсолютните екстремуми за юли от 40-43°C са засечени през 2007 г. Очаква се тази трета вълна да достигне до Балканите и температурите у нас да бъдат подобни на тези в Западна Европа. Това обаче ще се случи през второто и третото десетдневие на юли. Преди това вълната ще започне от Пиренейския полуостров,
придвижвайки се на север, докато не обхване Средиземноморието".
Други експерти като атмосферния учен д-р Валентин Симеонов очакват още от следващото лято температури от 50°C в Южна Европа и над 40°C у нас. Причината е задаващият се Ел Ниньо. Неговият ефект се проявява месеци след максимума, който ще настъпи до декември, 2026 г. Той не е нов, ами повтарящ се на всеки две до седем години процес. Последствията, които оставя, са временно повишаване на температурата обикновено с около 0,2°C. След последното му проявление обаче световната температура нарасна с повече от 1,6°C.
Въпреки прогнозата д-р Красимир Стоев е сигурен в това, че Европейският съюз взима мерки. А относно глобалното затопляне и промяната във времето прогнозата му също е, че подобни горещи вълни ще зачестяват и тяхната продължителност ще се увеличи.
Българското лято 2026 г., по подобие на тези от
80-те и 90-те години на миналия век,
също не изключва по-високите градуси. Това обаче не е отклонение от характерното за сезона време. Според д-р Рачев Балканският полуостров ще остане в периферията на третата вълна. Въпреки това след 12 юли в голяма част от България
температурите може да надхвърлят 35°C,
което "отново не е нещо изключително и за първи път срещано".
Ефектът на по-горещото лято обаче не означава изрично по-мека зима, ами точно обратното. Междуправителствената експертна група по климатични промени към ООН предвижда в своя последен доклад от 2023 г. отслабването на атлантическата меридионална циркулация. В нея участва топлото океанско течение Гълфстрийм, което пренася топла вода от Карибите до Европа. При отслабването му може да очакваме по-студени зими, особено в държавите от Скандинавия. Не са изключени повече, но и по-обилни валежи в района на Северна Европа. Ефектите в Южна Европа ще бъдат по-големи периоди на суша, но и на дълги интензивни валежи.
Въпреки това през последната топла вълна в Европа "най-големият проблем се оказа не самата жега, а тоталната липса на подготовка за нея". Това написа коментаторът Боян Рашев за "24 часа". Продължителните жеги и валежи няма да намаляват, а за сметка на тях се увеличава изобретателността ни за справянето с тях.
Французите откриха решение на проблема в киносалоните. За седмицата 17-23 юни френските кина са отчели 3,12 млн. зрители, или 50% ръст спрямо същия период през 2025 г. За сметка на това националният музей "Лувър" намали работното си време с два часа за защита на посетителите
и персонала от високите температури. Други музеи като Националният музей на историята на миграцията отчете увеличен брой посетители, като се превърна в едно от т.нар. "охлаждащи убежища", каквито бяха много сгради на културата във Франция и Испания.
За колко време можеш да изсушиш домат или да изпържиш едно яйце на терасата? Това беше вдъхновението зад новата тенденция в социалните мрежи. Хиляди потребители намериха начин да натрупат гледания на гърба на жегата със своята изобретателност. Това се случи предимно в Азия, където видео на самозапалващо се пране на простора се появи дори в медиите.
В Америка предното стъкло на кола на паркинг се превърна във витрина на пекарна, след като собственикът използва жегата, за да изпече кексчета.
Европа заложи на неуморните испански баби, които започнаха да плетат балдахини в Южна Испания, за да предпазят градовете си от жегата.
Инициативата им започна през 2018 г., но стана популярна през последния месец.
Разноцветните балдахини, покриващи пешеходните улици,
пазят температурата с до 5°C по-ниска от откритите повърхности наоколо. Подготовката за новите горещини на индивидуално ниво във Франция се изразява в дълги опашки за вентилатори по магазините. Репортажи показват как повече от 200 човека се редят на опашка пред магазин. Парижани чакат още преди отварянето на обекта, за да закупят охлаждащо устройство но уви, то се изчерпва за минути. А това, което следва, са безредици и полицейска намеса.
Обилните валежи, които наблюдавахме след седмицата на екстремни температури, дойдоха и у нас. Отводняването на перпендикулярна на бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" улица отново беше сторено на гражданско ниво. Клип в социалните мрежи разпространи как столичани отпушват
сами шахтите и с подръчни материали
закрепват паднало дърво и тротоарни колчета. В коментарите то провокира потребителите да повдигнат въпрос пред институциите: готови ли сме за екстремностите на новия глобален климат?
"Европа, но и целият свят трябва да се адаптира към новата реалност. А новата реалност е, че глобалното затопляне е налице и става все по-топло и по-топло - смята климатологът проф. д-р Георги Рачев. - Това не означава, че ще става по-лошо. Напротив, никога светът не е бил по-богат и нахранен, отколкото е днес".
И държави като Франция и Испания създават убежища за отдих от жегата. И европейците вземат нещата в свои ръце и едва ли не нападат близкия магазин за една духалка. И в България се чистят шахти, но не от общината. И Евростат публикува своите ежегодни изследвания. Това, което не се променя, е съществуването изобщо на проблема с т.нар. излишните жертви като явление.
Възрастните хора в собствени жилища сформират 88% от "излишните жертви" по данни на Световната здравна организация. Редица неправителствени организации и граждански инициативи в Дания помагат в проверката на възрастните хора целогодишно.
Механизмът им работи,
като всеки ден доброволците провеждат кратки разговори с възрастен човек,
а ако той не вдигне телефона, негов близък бива уведомяван навременно. Частната инициатива е само парче от големия пъзел, който трябва да бъде разрешен - дали чрез централизирана климатизация, или чрез преустройство на инфраструктурата. Преодоляването на глобалното затопляне не е спринт, а щафета. Обаче физическите загуби, които светът, в това число Европа, поема, не са неизчерпаем ресурс.
Битката за поносима температура тепърва предстои...
