Днес празнуват Агата, Агатия, Добринка, Добрин, Добромир
Света Агатия (Добра) живяла по време на римския император Декий (249-251), прочул се с жестоките гонения срещу християните. Светицата е родена в Палермо в много знатен род, била голяма красавица и същевременно скромна християнка. Наследила несметно богатство, но то не я интересувало.
Наместникът на императора Квинтиан пратил войници и тя отишла с тях в Катания, където била подложена на жестоки мъчения, но Агатия била непреклонна и нищо не можело да я накара да се отрече от Христовата вяра.
След това светицата била хвърлена в тъмница. В полунощ й се явил свети апостол Петър, в образа на благолепен старец, носейки в ръцете си много лекарства за нея; пред него вървял прекрасен юноша с горяща свещ; светицата помислила, че е дошъл някой лекар. Апостолът й казал:
- Нечестивият мъчител, макар и да те изтерза с рани, нямаше никакъв успех; напротив, ти го победи със своето мъжество; той заповяда не само да откъснат, но и да отрежат гърдите ти: за това душата му ще се мъчи вечно. Докато ти търпеше мъки, аз стоях и гледах, и размислих, че мога да изцеля гърдите ти, затова и съм дошъл тук.
Светата мъченица Агатия отговорила:
- Аз никога не съм употребявала никакво лекарство за тялото си; мисля, че и сега не трябва да нарушавам този добър обичай, усвоен от младостта.
- Нали и аз съм християнин - казал старецът - и съм дошъл, надявайки се да те изцеля; затова не се срамувай от мене.
Светицата отговорила:
- Ти си мъж, а аз съм девица, как мога без срам да разголя тялото си пред тебе; по-добре да търпя болката от раните си, отколкото да пожелая да се разголя пред очите на мъж. Благодаря ти, честни отче, че си дошъл тук с намерение да изцелиш язвите ми; но знай, че лекарствата от човешки ръце никога няма да се докоснат до тялото ми.
Старецът й казал:
- Защо не желаеш да те излекувам?
Светицата отговорила:
- Аз имам моя Господ Иисус Христос, Който с едно движение изцелява всичко и с една дума повдига падналите; Той, ако пожелае, може да изцели мене, недостойната Своя рабиня.
Апостолът се зарадвал на толкова силната вяра на светата мъченица, и с усмивка й казал:
- Той ме изпрати при тебе, девице, защото аз съм Негов апостол: погледни - ти си изцелена.
Като казал това, той станал невидим. Тогава света мъченица Агатия, като узнала кой е бил явилият се, благодарила на Бога и казала:
- Благодаря Ти, Господи мой, Иисусе Христе, че си си спомнил за мене и си изпратил Своя апостол да ме изцели.
Тя погледнала тялото си и видяла гърдите си цели и раните изцелени; и цяла нощ необикновена светлина осветявала тъмницата; изплашени, войниците се разбягали и оставили тъмницата незатворена. Другите затворници, които били там, казали на светицата:
- Ето, вратите са отворени, никой не пази: излез и бягай.
- Аз не искам да се лиша от мъченически венец - отговорила тя - и да навлека беда на стражите; имайки за помощник моя Господ Иисус Христос, Сина на Живия Бог, Който ме изцели, ще остана тук докрай, изповядвайки Го.
Славата на мъченическата смърт на Агатия се разнесла и вярващите построили църква над нейната гробница. Простата дреха, която тя обикновено носела, била поставена на гроба й за спомен на нейното смирение.
Жителите на Катания при едно от изригванията на вулкана Етна се защитили с дрехата и спасили града от гибел, след което благодарили на Агатия за застъпничеството й.
