На игрището в Борисовата градина е първият мач в София
Една пуста поляна, която дори не е била в рамките на Борисовата градина и се нарича Пустинята, ражда футбола в София. В събота от 19,30 часа точно върху нея ще бъде открит най-модерният стадион в България.
Малцина знаят, че точно на мястото на “Българска армия” през лятото преди 117 г. се събират ученици от лицеите в Истанбул, за да играят ритнитоп. Двата отбора носят имената на своите главатари - Иван Матинчев-Матинката и Сава Киров-Савата. Там е и Благой Балъкчиев, вписан под номер 6 сред основателите на турския гранд “Галатасарай”. След години “тимът на Матинката” ще стане най-старият столичен отбор “Футбол клуб”, а Сава Киров ще е един от най-известните български дипломати в историята.
Резултати не се пазят. Но спомените остават въпреки напъните да бъде елиминиран футболът от парка. Особено ожесточена бе войната, когато ЦСКА започна да реконструира съоръжението.
През 1923 г. там се появява теренът на ОСК АС-23. Заради това “Слава” връща на общината своето игрище, което се намира частично върху сектор “Г” на “Васил Левски” и езерото “Ариана”. То се дава на “Левски”, при условие че се платят 3000 златни лева на бившите ползватели. Това така и не става, а на “сините” е отказано да бъде издаден нотариален акт заради дълга. Това обаче не попречи да имат претенции за реституция след 10 ноември.
През 1933 г. със свое решение Столичният общински съвет дава на АС-23 около 50 декара в местността Пустинята за стадион. Всичко е скрепено с нотариален акт. Игрището придобива вида на стадион “Коломб” в Париж, където е олимпиадата през 1924 г. Първият затревен терен в България е точно неговият. Правят се съблекални и прилежащи помещения.
Идва 9 септември 1944 г. АС-23 изчезва от картата и е слят с други тимове за разлика от някои отбори, които само месец след преврата минават към профсъюза на пощенските работници, за да получат привилегии. На стадиона се настанява “Чавдар”, който е военният тим по онова време. Но на 5 май 1948 г. и той изчезва, за да се появи “Септември при ДНВ”, който пък ще стане шампион броени месеци по-късно - на 9 септември.
Започва и пълна реконструкция на стадиона, като тя е завършена през 1950 г. Там вече се разпорежда военното министерство. По силата на закон, който така и не е публикуван в “Държавен вестник”. Или е напълно незаконно, но в онези времена едва ли някой е можел да се противопостави на БКП.
След промените на 10 ноември 1989 г. още няколко години стадионът се подмята из различни агенции на Министерството на отбраната.
ЦСКА е единственият клуб, принуден да плаща, за да играе на стадиона си. “Левски” получава безвъзмездно и безплатно своя в последния ден на служебното правителство на Стефан Софиянски, а МВР продължава да плаща данъците и такса смет на съоръжението. Общината влиза в акционерното дружество със “Славия” през “Софийски имоти”. Други военни стадиони - в Пловдив, Сливен и Варна, са прехвърлени на общините. А се започва търсене в кадастъра точно какво е стадион “Локомотив”, който в крайна сметка минава към областната управа на София.
По времето на правителството на Симеон Сакскобургготски стадионът и базата на ЦСКА минават към Министерството на младежта и спорта на Васил Иванов-Лучано.
Въпреки опитите за някакво обновление всичко отива по дяволите, защото се води “публична държавна собственост”.
Или с други думи, нямаш право да забиеш пирон без съгласието на държавата. Въпреки това бе направен опит за реновация, когато изпълнителен директор бе Георги Илиев-Майкъла.
Тогава поне падна една пречка - стадионът отпадна от списъка на културните паметници от местно значение. Без да се знае кога е попаднал там.
Развръзката дойде по време на третото правителство на Бойко Борисов. С решение на МС собствеността бе преобразувана в “частна държавна”.
Това отвори пътя за създаването на съвместното дружество между клуб и държава. Но правителството падна и всичко мина в застой. По времето, когато Радостин Василев бе спортен министър, се говореше за преотстъпено право на строеж. Чак когато Весела Лечева стана служебен министър, държавата и ЦСКА подписаха за “Българска армия спортни имоти”. В него по 50% държат “Сердика спортни имоти”, дружество с принципал ММС, и “Арена ЦСКА”, която пък е собственост на “червените”.
ЦСКА внесе близо 30 милиона лева като апортна вноска и преди три години строежът започна. За да бъде приключен преди дни.
Държавата не е вложила и евроцент в него, всичко е на дружества, свързани със собственика на “червените” Валтер Папазки.