Вместо за скъпи автомобили Садио Мане ще похарчи богатството си за бъдещето на децата в родното му село Бамбали
На терена съперниците с по-лабилна психика гледаха да не се пречкат много - много в краката му, респектирани от вълчата физиономия и пламтящия поглед. Външността в стил „Аз съм зло копеле!" със сигурност помагаше на Садио Мане, но въобще не отговаряше на характера му. В действителност суперзвездата на сенегалския футбол се отнасяше с необходимото уважение към съотборници и противникови играчи и рядко си позволяваше да участва в разправии.
В личния си живот бившият футболист на "Ливърпул" и "Байерн" (Мюнхен) демонстрираше абсолютно същата дисциплинираност, скромност и уважение към личното пространство на околните. Мане мразеше да е център на вниманието и упорито отказваше примамливите покани за участие в бляскавите купони на останалите супербогати и популярни момчета от тайфата.
Очакваше се феновете бързо да забравят за
съществуването му,
след като слезе от европейската сцена, за да вземе парите на шейховете в Саудитска Арабия.
Днес обаче всички говорят за Садио Мане и този път на него ще му е трудно да избяга от светлината на прожекторите. Издъниха го сънародниците му, които разказаха на целия свят как тяхната футболна икона е решил да похарчи поне 20 млн. долара от личните си спестявания, за да измъкне от мизерията младите хора от родното му село Бамбали в южната част на Сенегал. Мане не е от младите играчи, чиито родители навремето рискуват всичко, за да се преселят в Европа и да дадат едно по-добро бъдеще на своите деца. Детството му минава на калната нива, която по-големите момчета в Бамбали са определили за футболен стадион и въпреки това успява да стигне до самия връх. Именно в този му възход се крие една от големите иронии на живота му.
Навремето таткото на Мане, който е силно вярващ човек, категорично се противопоставя на идеята синът му да тренира футбол и настоява той да се зарови в религиозните книги. После обаче бащата се разболява и не след дълго умира, тъй като в региона няма болница и просто няма кой да му помогне в битката с болестта. Останал без своя най-голям авторитет, Мане решава да рискува и да последва мечтата си, премествайки се да живее в Дакар, където прави първите си и най-важни стъпки във футбола.
Много години по-късно вече порасналото момче
дарява първата значителна
сума от личното си благосъстояние в размер
на 600 000 евро,
за да бъде построена болница в негвото село и да бъдат обучени лекари, които да спасяват животите на други татковци. Малко по-късно тогавашната звезда на "Ливърпул" се изръсва с още 300 000 евро, за да построи и училище, в което отличниците получават стипендии и лични лаптопи. После с още толкова пари бяха построени малко стадионче, поща, бензиностанция и нов водопровод в Бамбали. Това са на пръв поглед дребни жестове на добра воля на фона на парите, които Мане получава под формата на заплати и премии в европейските грандове. Само че колко са другите хора по света, които доброволно харчат от спестяванията си, за да подобрят живота на непознати мъже, жени и деца? Мнозинството от галениците на съдбата мислят единствено и само за собствените си гаражи, натъпкани с ултрамодерни и мощни лимузини.
Да, Мане също си купи хубави коли, но не забрави и съселяните си от Бамбали! Тези дни любимецът на цял Сенегал дари над 20 млн. долара, за индустриален парк за производство и преработка на манго, който ще бъде изграден в непосредствена близост до родното му село. И не само местните ще спечелят от проекта. Оказва се, че всяка година Сенегал изнася десетки хиляди тонове прясно манго за Европа, но едва 2% се преработват на местна почва. Около 30-40% от реколтата изгнива поради липса на хладилни складове. Идеята е комплексът на Мане да преработва 8500 тона манго годишно в пюре, сушени плодове и мангово масло за пазарите в Африка, Европа и Близкия изток. Планът стартира с 1000 директни работни места за младежи и жени, като капацитетът ще се разрасне до 2500 души.
"Жертвах всичко за националната фланелка и дадох сърцето си за Сенегал на терена. Сега е време да дам бъдеще на хората извън него. Не искам младите момчета от моето село да рискуват живота си, плувайки с лодки към Европа.
Искам те да видят, че тук земята ни е златна и може да ги изхрани, стига да има кой да инвестира в нея",
оправда новата си инвестиция футболистът, който съвсем наскоро разплака цялата нация с решението си да се откаже от националния отбор. Неговото обаче е "чао", а не "сбогом", тъй като легендарният африкански футболист обеща да се върне в родината си и да работи за общото благо. Той възнамерява да помага на местния футбол и да продължи да инвестира в родното село, което вече прилича повече на модерен град. И всичко това безвъзмездно, разбира се!
