Основната фаза на Шампионската лига стартира във вторник, това ще бъде третото издание на турнира по новия формат.
Два сезона са достатъчни, за да се формира мнение за новите правила: до какво доведоха, какво подобриха и какво евентуално влошиха.
Интрига до самия край
Проблемът с класическия формат с осем групи от по четири отбора беше, че в много групи основните въпроси се решаваха преди последния кръг. Финалните мачове често бяха тривиални и почти нямаха никакво влияние.
Без съмнение е имало някои абсолютно луди групи, където интригата оставаше до самия край, но това невинаги беше така. Сега последният кръг от Шампионската лига винаги се превръща в нещо невероятно.
В последния мач от миналия сезон УЕФА преброи 309 промени в позициите за една вечер. "Бенфика" и "Марсилия" си размениха местата 17 пъти в последните 10 места в рамките на малко повече от 90 минути. И вероятно си спомняте резултата. Невероятният гол на вратаря Анатолий Трубин срещу "Реал" (Мадрид) в 98-ата минута изпрати португалците в елиминационния кръг и елиминира французите.
Настоящият формат позволява подобни развръзки да се повтарят почти всяка година. Промените в таблицата, драмата и отчаяните опити да се следят всичките 18 мача едновременно са гарантирани.
Илюзията за справедливост
Ако оценим новия формат от гледна точка на спортната справедливост, проблемите остават. Да, всеки отбор сега се изправя срещу двама опоненти от всяка от четирите кошници. Този формат наистина прави класирането по-балансирано.
Вече не е възможно да бъдете изтеглени в отделна група на смъртта, докато някой друг е заседнал в откровено посредствена четворка.
Само си спомнете как в миналото наистина добрите отбори понякога отпадаха, докато по-слабите отбори от съседни групи лесно се класираха за плейофите. Сега влиянието на жребия е станало по-малко значимо, което изглежда по-справедливо.
Въпреки това във всяка кошница все още има противници от напълно различни нива.
При стария формат отборите поне играеха срещу едни и същи противници, докато сега една таблица комбинира резултатите на 36 клуба.
"Пари Сен Жермен" е показателен пример. В първия си сезон парижани завършиха на 15-о място, във втория си завършиха на 11-о, но и двата пъти спечелиха турнира.
В изданието 2024/2025 Ливърпул завърши първи, след което веднага се изправи срещу ПСЖ и беше елиминиран. Трудно е да си представим по-илюстративен пример за произволния характер на общата таблица. Новият формат на Шампионската лига не е по-добър от предишния. Зад променената фасада се крие същата същност.
Мачовете в общия етап са по-малко значими
Да, интригата остава до края при новия формат, но средната тежест на всеки мач е намаляла. Сега има още два мача и цели две трети от отборите продължават да се състезават след общия етап. Преди това само половината се класираха за осминафиналите.
Именно затова топклубовете, които са спечелили достатъчно точки, безсрамно ротират съставите си. И не става въпрос само за последния мач, ако всичко вече е решено, както беше с "Ливърпул" през сезон 2024/2025, но дори и за първите няколко мача! Елитните отбори разбират, че вероятно ще стигнат до плейофите по един или друг начин, което означава, че е по-добре да се съсредоточат върху нещо по-важно засега: например техните вътрешни лиги. Всеки мач там наистина има значение.
Разбира се, има и битката за първите осем. Това елиминира два допълнителни мача през февруари, а от миналия сезон общото класиране също влияе върху поставянето и реда на домакинските мачове в следващите кръгове.
Но наистина ли това е награда, на която си струва да се посвети цялата ви енергия? За две години само девет от 16-те отбора, завършили в челната осмица, достигнаха до четвъртфиналите. И двата пъти ПСЖ вдигна трофея, като трябваше да започне плейофите в предплейофите.
Повече възможности за изненадващи отбори
Разширяването на турнира от 32 на 36 отбора позволява на по-скромните отбори да се докажат на най-високо ниво. Освен това сега е много по-лесно да се стигне до плейофите и да се играе поне един елиминационен кръг. За много клубове от по-малко заможни лиги това вече е историческо постижение.
Така видяхме забележителните истории на "Карабах", "Будьо/Глимт" и редица други отбори.
Отбори, които са наистина необичайни за гледане в Шампионската лига, достигат до основния кръг. Какъв момент беше това например за "Кайрат", който сега беше отстранен от "Левски"! И получаваме повече възможности да разширим хоризонтите си и да научим за нови отбори. Подобни истории ще се появят и през предстоящия сезон - вече започваме да следим отблизо "Сабах", където треньор е бившият наставник на "Лудогорец" Валдас Дамбраускас.
Отбор за 17 милиона евро, краят на хегемонията на "Карабах" и първо класиране в основната фаза на Шампионската лига.
Лига Европа стана по-справедлива, но по-малко интересна
През последните два сезона често се казва, че Лига Европа е станала почти невъзможна за гледане. Една от причините е, че отборите от Шампионската лига вече не се класират за нея след общия етап. Поради това второто най-силно клубно състезание стана много по-малко привлекателно за широката публика.
От друга страна, Лига Европа стана по-справедлива. След като започне общият етап, полето от участници вече не е пълно с клубове, които са се провалили в друго състезание през есента. Купата се оспорва предимно от отбори, за които този трофей наистина би могъл да бъде историческо постижение. Например "Левски".
Вече не виждаме диктат на губещите от Шампионската лига, които гледат на Лига Европа като на утешителен турнир. Всъщност много от тях не се интересуваха от това. За настоящите участници победата се усеща много по-интензивно, дори евентуалната истерия да е станала далеч по-малко вълнуваща.
Още по-натоварен график
Един ясен недостатък е допълнителното натоварване. Новият формат гарантира на всеки отбор още два мача. Клубовете, завършили от 9-о до 24-о място, ще иматдопълнителни два мача през февруари. Докато преди победителят в Шампионската лига играеше максимум 13 мача от груповата фаза до финала, ПСЖ се нуждаеше от 17 през всеки от последните два сезона.
Общият брой мачове в турнира се е увеличил от 125 на 189. И това е въпреки факта, че графикът става все по-натоварен всяка година. Предвид интензификацията на футбола през 20-те години на този век, с постоянен акцент върху физиката, дуелите и пресата допълнителното натоварване увеличава риска от контузии. То също така принуждава треньорите да въртят съставите си по-често, което може да компрометира комуникацията в отбора.
И между другото, според мен, графикът е една от причините, поради които любимата ни игра все повече се свежда до статични положения. Те са по-лесни за овладяване от правилната отборна работа. За да отбележите пряк свободен удар или корнер, не е нужно постоянно да доминирате и да надигравате противника си.
И така, по-добре ли е, или по-зле?
Новият формат реши основния проблем на старата групова фаза. Общата фаза предлага изненади, обрати и храна за размисъл буквално във всеки кръг. А финалната фаза всъщност се превръща във футболно събитие само по себе си.
Но това дойде с цената на по-ниска средна стойност на мача и още по-голямо натоварване за играчите. УЕФА замени простотата и високата цена на всеки мач с разнообразие, хаос и допълнителна интрига. Като шоу новата Шампионска лига със сигурност стана по-жизнерадостна. Но самият формат, разбира се, далеч не е идеален.
