Д-р Иван Китов: Останах лекар в България, но тук е много по-трудно - работил съм и на 4 места

https://www.24plovdiv.bg/mnenia/article/8659412 www.24chasa.bg
Д-р Иван Китов

Не исках да се шуми, че съм спасил жената - това не е геройство, всеки би го направил, казва акушер-гинекологът, който извади от клинична смърт паднала жена в двора на болницата

Убеден съм - никой не става доктор заради пари

- Д-р Китов, преди броени дни спасихте живота на жена, изпаднала в клинична смърт в двора на болницата. Какво се случи тогава?

- Имахме жена в родилна зала, но освен в залата обикновено стоим и в приемния кабинет. През прозорците има добра видимост към двора на болницата.

Видях жената,

паднала пред

стълбите към

родилна зала,

и веднага

излязох

да видя какво става и ако мога, да окажа помощ. Нещо, което би направил всеки човек, дори да не е лекар.

Като отидох, жената имаше само единични дихателни движения, които спряха. Нямаше и пулс.

- Искате да кажете, че буквално пред вас е изпаднала в клинична смърт? Не си ли помислихте, че е починала?

- Дори и така да е, трябва да се направи нещо. Да се опита всичко възможно. Незабавно я обърнах и започнах сърдечен масаж. В този момент дойде и завеждащият кардиологичното отделение д-р Андреев, който случайно минаваше. Мисля, че отиваше на консултация, но не съм сигурен, не сме говорили след случилото се.

Той незабавно се включи и започнахме сърдечния масаж, който даде резултат. Жената започна да диша, появи се пулс.

- Разбрахте ли от какво се е получил този срив? Това едва ли е нормално просто да се случи. При падането жената се е ударила в гърдите и главата.

- От падането сърцето не може да спре. Нямам представа от какво се е получило. Аз съм акушер-гинеколог, не мога да кажа какво точно е станало. Излязох, помогнах.

Колегите от спешното отделение дойдоха и я поеха. Вече бяха възстановени сърдечният ритъм и дишането. Качихме я на носилка и я отведоха в спешното. Там вече са уточнявали от какво се е получило, но аз не съм запознат. Не съм се виждал и с жената след случилото се. И тя не ме е търсила.

- Разбрах, че не сте искали да се разгласява за станалото. Защо?

- Не, не съм искал. Аз дори на никого не бях казал. Д-р Андреев го беше съобщил по време на главния рапорт в понеделник, а това стана в петък - на Спасовден. Не исках да се шуми, защото това не е нещо необичайно, не е някакво геройство. Всеки би реагирал така.

- Едва ли е така. Лаик като мен би приел, че жената е починала. Не мислите ли, че е имала късмет да падне в болницата пред очите на лекар и това е спасило живота ѝ?

- Да, може би. Но пак не смятам, че е геройство.

Това работя,

за това съм учил

дълги години,

това мога да го правя.

- Явно ви върви на празници да спасявате човешки животи. На Бъдни вечер миналата година спасихте родилка и нейното бебе. Сега - на Спасовден, живота на тази жена. Мислите ли, че е случайно?

- Силно казано е, че спасявам човешки животи. Но да - баща ми се казва Спас, синът ми - Спасимир, може би има някаква символика. Но такава ми е работата.

- Вие сте млад лекар. От 6 години работите в областната болница в Пазарджик. Много ваши колеги, след като завършат, заминават за чужбина. Вие защо избрахте да останете тук?

- Камъкът си тежи на мястото. Така го виждам, така съм възпитан. Можех да отида да работя в Сливен. Имах възможност и за Пловдив. Но започнах в Пазарджик.

Аз съм от близкото село Хаджиево, но живея в Пазарджик. Сработихме се много добре с колектива и останах. Майка ми също е лекар, работи в спешното приемно отделение.

- Какво мислите за колегите ви, които избират да работят в чужбина.

- Всеки има право на избор. Кой където се чувства добре и на място.

Но тук е много по-трудно - аз съм работил на 4 места едновременно. В акушеро-гинекологичното отделение и отделно давах дежурства в Центъра за спешна помощ, в спешното отделение и ходех на дежурства в пловдивска болница.

От дежурство

отивах на

дежурство

Вече не е така, но за сметка на това тук с годините става по-натоварено, по-ангажиращо, по-отговорно.

- Да спасявате човешки животи?

- Като цяло в медицината е така, но при нас в АГ отделенията - още повече. Всичко при нас е спешно. Трябва да се реагира бързо и навреме.

- Как бихте оценили възможностите за развитие и заплащане, които се предоставят на младите лекари у нас?

- Всичко зависи от мотивацията да искаш да успееш в нещо. И от личния пример на хората около теб - семейство, приятели. При мен винаги е така. Ако искаш да се развиваш, винаги е възможно. Просто с повече усилия.

Първо трябва да дадеш и след това да получиш. Не може от самото начало само да искаш. Трябва да даваш, да даваш, за да ти се върне. Мисля, че няма лекар, който да е станал такъв заради парите.

- Заслужава ли си?

- Да. Аз винаги съм искал това да правя - да бъда лекар. Както казах, средата и семейството са много важни - майка ми е лекар, баща ми също е лекар, само че ветеринарен. От малък съм израснал с професията на родителите ми. И никога не съм мислил и искал да работя в чужбина.

- Трябва ли нещо в системата за здравеопазване у нас да се промени, да се подобри?

- Не е виновна системата. Системата сме ние. Ако аз правя нещо хубаво, този човек до мен също прави нещо хубаво, хората над нас правят нещо хубаво. Тогава нещата тръгват.

Ние сме

системата и ние

сме виновни за

нещата, които

не се получават

- Но има такива, които управляват системата?

- Това пак сме ние. Нали избираме тези, които ни управляват. Те не са ни спуснати. Това са хора от нас, излъчени и избрани. Така, че ако нещо не е както трябва, ние сме си виновни. Първо търси грешката у себе си и после в другите. Ако само другите са ти виновни, няма да можеш да се развиваш. Трябва да разберем какво искаме. Какво можем да правим и да го правим възможно най-добре. Не е нужно кой знае какво. И да не вредим на другите.

Най-хубавите неща са простите неща.

- Справихме ли се като общество в епидемията от коронавирус?

- На национално ниво не мога да коментирам, защото нямам този поглед. Но ако все пак вземем обществено известната статистика на заболяването у нас, мисля, че заболелите са съвсем малко на фона на населението ни. Разбира се, инфекционистите и вирусолозите могат по-добре да коментират.

Нашата болница мисля, че се справя добре. Сигурно ме питате заради заразените колеги в отделението по реанимация и интензивно лечение. Каквото и да се е случило, отделението не спря работа и трябва да се знае, че то обслужва цялата болница.

Трябва и да припомня, че нашата болница прие и лекува особено в началото всички пациенти с коронавирус от региона. Мисля, че като общество и като система се справяме добре.

Визитка

Иван Китов е на 31 години

Специалист по акушерство и гинекология. Завършил е медицина в Стара Загова през 2014 година

Веднага след това започва работа в отделението по акушерство и гинекология на областната МБАЛ - Пазарджик, където работи и в момента

Семеен, баща на 2-годишно дете

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Ако някой си мисли, че ще мине метър пред вируса, лъже се

    Ако някой си мисли, че ще мине метър пред вируса, лъже се

    Светът беше абсолютно безпомощен преди повече от година и половина. Пандемията го постави на колене. Лекарите бяха в шок, защото срещу тях беше напълно непозната болест, с която не знаеха как и не можеха да се справят. Стреляха напосоки, докато налучкат каква терапия да приложат. Човечеството не можеше и не искаше да приеме за реалност
  • Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Как Слави си е представял политиката? Като честен манастир? Да, протестът свърши снощи. Андрей Райчев го напомни. Ако искате, бройте го днес, петък, тринайсети – за по-лесно запомняне. Няма драма, протестът имаше смисъл. Моделът „Борисов“ вече трябваше да се смени. Даже протестът свърши, точно където трябваше – като протест именно; свали Борисов

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо