Изследователите регистрирали 51 случая на опит за еднополов контакт
По време на експедиция до Етиопия докторантите Андре Бейрао да Круз и Мартина Франческони от Университета в Пиза случайно забелязали бик, който се опитвал да се чифтоса с магаре. Те съобщили за откритията си в статия, публикувана в списанието Current Biology на 2 ноември.
Изследователите открили, че животните са мъжки, собственост на различни собственици, но често пасят на едно и също пасище в смесено стадо. Те наблюдавали и двете животни в продължение на осем дни: четири дни поотделно и четири дни заедно. През това време изследователите регистрирали 51 случая, в които бикът се “качвал” на магарето. Те също така наблюдавали приятелско поведение – облизване и триене един в друг – както преди, така и след сексуален контакт между животните.
Изследователите кръстили бика и магарето Ахил и Патрокъл на имената на двамата герои от древногръцката митология, чиято близка връзка понякога се тълкува като романтична.
Етиопските Ахил и Патрокъл ясно се различавали един от друг от останалите животни в стадото. Те прекарвали значително повече време заедно, отколкото разделени. По време на периода на наблюдение Ахил (бикът) два пъти се опитал да се качи на друго мъжко магаре, но Патрокъл проявил агресия. В един от тези случаи той се приближил до бика, който пренасочил вниманието си към него.
Патрокъл прогонил другия бик, който се приближил до него, но с Ахил не направил опит да избегне контакт - всъщност често показвал задните си части на бика. Изследователите не наблюдавали други случаи на сексуално взаимодействие между бикове и магарета в стадото.
Сексуалният контакт между индивиди от един и същи пол е често срещан в животинското царство. Традиционните обяснения включват принуда, погрешно определяне на пола на партньора или липса на партньори от противоположния пол. Въпреки това нищо не обяснява напълно случая с Ахил и Патрокъл.
Винсент Саволайнен, еколог в Imperial College London, казва пред Scientific American, че Ахил и Патрокъл са опитомени животни, така че поведението им може да не отразява социалните взаимодействия на животните в дивата природа.