Трудно е да се постигне съгласие за точната дата на раждане на най-известната мечка в света. Например, докато първата книга е публикувана на 16 октомври 1926 г., първият разказ, озаглавен "Грешните пчели", е публикуван в London Evening News на Коледа 1925 г.
А 18 януари, и никой не оспорва това, е рожденият ден на автора на книгите, А. А. Милн. Феновете на известната мечка смятат именно този ден за Ден на Мечо Пух.
Зад всяка велика книга стои легенда, с достатъчно истина, примесена, за да направи легендата правдоподобна.
Истината е, че наистина е имало мечка на име Мечо в Лондонския зоопарк и тя е пристигнала там като разселено лице по време на Първата световна война.
Историята на Мечо преди Пух
През август 1914 г. лейтенант Хари Колбърн пътува с влак от родния си град Уинипег до Квебек, където възнамерява да се присъедини към канадската армия като ветеринарен лекар с конен батальон.
Влакът спира на малка гара в Онтарио. Лейтенантът се навежда през прозореца и вижда мъж, седнал на пейка с мече. След кратък разговор става ясно, че мъжът е ловец, застрелял майката на мечето, и не знае какво да прави с него. Хари, като всеки ветеринарен лекар, обичал животните и купил мечето за 20 канадски долара.
Лейтенантът завел тромавия домашен любимец в Квебек, където той – или по-скоро тя – станал талисман на Втора пехотна бригада, кръстена Уини на родното му място, езерото Уинипег.
През декември бригадата е в Лондон, където в атмосфера на голяма секретност се готви да бъде прехвърлена във Франция. Решават да не вземат Уини със себе си и временно я настаняват в Лондонския зоопарк. След войната Колбърн посещава Уини, вижда, че е добре, и я оставя там. Обожавана както от персонала, така и от посетителите, мечката живяла дълго и щастливо. Именно там младият Кристофър Робин Милн, син на автора на "Мечо Пух", я вижда.
Историческа среща
Няма съмнение, че Кристофър Робин действително се е срещнал с Уини. Съществуват обаче две напълно различни версии за това как точно се е случила тази историческа среща.
Версия първа (по-вероятно истинската)
Сър Базил Бартлет, актьор и сценарист, който ръководеше сценарийния отдел на BBC през 50-те години на миналия век, описва срещата между Кристофър Робин и Мечо Пух:
"По време на вечеря, на която присъстваха самият Бартлет, А. А. Милн и Лорънс Ървинг, внукът на легендарния британски актьор Хенри Ървинг, последният спомена, че е завел децата си в зоологическата градина. Милн го помоли да вземе Кристофър със себе си.
Всичко вървеше перфектно, докато групата не се приближи до заграждението за полярни мечки. Виждайки "голямото бяло чудовище", Кристофър се разплака и поиска да бъде отведен незабавно. Възрастните, придружени от три ридаещи деца, едното от които нетърпеливо искаше да напусне зоологическата градина, докато другите две не искаха, се насочиха към изхода."
В по-късна версия на събитията Ървинг твърди, че момчето първоначално се е уплашило от полярната мечка, но след това е развило привързаност към голямата и дружелюбна кафява мечка.
Версия втора (малко вероятна)
Английската детска писателка Инид Блайтън, автор на поредицата Fab Five, си спомня, че А. Л. Милн е казал, че "мечката е прегърнала Кристофър Робин, след което са играли и са се търкаляли из заграждението".
Трудно е да се повярва, че малко момче "си е играло щастливо" с голяма и потенциално много опасна мечка, но по един или друг начин те наистина са били познати.
Запазена е снимка на Кристофър, който храни Уини с нещо вкусно в заграждението, като и двамата очевидно се забавляват.
На заден план се вижда лицето на бащата на Милн; по някаква причина той не е отишъл при мечката, може би просто от страх. Във всеки случай, Мечо Пух може би щеше да остане неосъществена идея на автора, ако беше живял в наше време и беше спазвал всички правила за безопасност, наложени от нашето много по-предпазливо общество.
"Мечката обича мед!"
Всеки знае от дете, какво най-много обичат мечките.
Защо? Кой може да разбере...
Но наистина ли тези животни толкова много обичат мед? Мечо, който живеел в Лондонския зоопарк, например не обичал мед. Кристофър Робин по-късно си спомня, че като малко момче често черпи мечката с кондензирано мляко.
Сега си представете, че А. А. Милн е решил да се придържа към суровата истина, без да се позовава на въображението на автора. Ето какво би могло да излезе от това:
"Кафявата мечка обича
кондензирано мляко
Всяко дете знае това
Но никой не знае защо
Той харесва това
кондензирано мляко!"
Да предположим, че викът би могъл да бъде такъв. Но... дали Мечо Пух би се качил на дъба при пчелите в такъв случай? Може би би се опитал да проникне в млекопреработвателния завод с балон с горещ въздух? Или би се опитал да се промъкне в нечия изба? Например, Зайо, който, както знаем, е имал на склад както кондензирано мляко, така и мед.
Откъде се е появил Пух?
Докато с Мечо всичко е горе-долу ясно, с Пух все още можем само да гадаем. В ранната стихосбирка на А. А. Милн "Когато бяхме много млади" има стихотворение, наречено "Лебедът". А в "Кенсингтън Гардънс" в Лондон е имало истински лебед, който се е казвал Пух.
Също така А. А. Милн е написал всички оригинални истории за Мечо Пух на ръка с химикалка, произведена от компанията Swan Pen. Може би въображението му е превърнало името на компанията за химикалки в история за лебед, който не е отговарял на собственото си име? В края на краищата пакостливият лебед се е нуждаел от име, което да го кара да изглежда сякаш или си стрелял с пистолет, или си си духнал в носа, за да не се чувства твърде неудобно, когато никой не се отзовава.
Живот на края на гората
През 1925 г. петгодишният Кристофър Робин Милн заедно с баща си Алън Александър и майка си Дороти се местят от Лондон в голяма къща близо до малкия град Хартфийлд в Източен Съсекс.
Къщата се намира до гората Ашдаун, която се превръща в любимо място за разходка на цялото семейство.
Кристофър има любимо плюшено мече на име Едуард. Вярно е, че това е име, което всеки би могъл да има, но би било хубаво да кръсти този домашен любимец с нещо наистина специално, нещо уникално, защото той не е просто някоя мечка, а специална, много специална мечка.
В резултат на това Едуард става Мечо Пух и като такава печели световна слава. Приключенията му се развиват в същата гора, по същите хълмове, мостове и долини, които са добре познати на всички членове на семейство Милн.
Рисувано от живота
Алън Милн смята художника Ърнест Шепърд за равноправен автор на "Мечо Пух", какъвто е и самият той. Началото на връзката им обаче не предвещава голямо приятелство.
Като начало идеята да поканят Шепърд не принадлежи на самия Милн, а на колегата му от списание Punch - журналиста Едуард Лукас.
Самият Милн смята, че стилът на Шепърд, успешен политически карикатурист, е напълно неподходящ за улавяне на горския свят и неговите обитатели.
Шепърд обаче решил да не отстъпва и по собствена инициатива отишъл в гората Ашдаун, близо до мястото, където живеел Милн, и направил няколко скици, след което се появил в дома на писателя без покана или предварителна уговорка. Милн, учтив човек и джентълмен като цяло, не посмял да отблъсне колегата си и бивш войник и се съгласил да разгледа скиците.
Те му харесали толкова много, че решил да наеме Шепърд да илюстрира книгите за Мечо Пух.
Тази връзка обаче се характеризира най-добре с известната формула "крачка напред, две крачки назад". Шепърд по собствените му думи "трябвало да започва отначало с Милн всеки път" и всеки път да печели доверието му наново. Въпреки това до края Милн се изпълнил толкова с любов и уважение към своя артистичен сътрудник, че посветил стихотворение на Шепърд, като го написал на заглавната страница на една от книгите си:
"Искам Ърнест да нарисува на гроба ми
Не ангел, не кръст,
А Пух и Прасчо, вървящи един до друг.
И Петър пред портите на рая
Ще се радва да ме види,
И да ме остави да се насладя на Райската градина,
Решил, че щом аз съм ги създал,
Да ме пусне през портала си."
Случило се така, че Шепърд просто нямало къде да нарисува Пух и Прасчо: А. А. Милн няма гроб. Само преди три години една фенка на Мечо Пух, Шърли Харисън, след като провела задълбочено разследване и прегледала огромен брой архивни записи, открива, че след смъртта си създателят на Мечо Пух е кремиран, а пепелта му е разпръсната в мемориална градина в Брайтън.
Ърнест Шепърд с доста надживява своя колега и приятел. Той умира на преклонната възраст от 96 години през 1976-а. Към края на живота си той смята илюстрирането на Мечо Пух за най-голямата си грешка. Неговите илюстрации към произведенията на Милн напълно засенчват политическите му карикатури, които според експертите са далеч по-интересни.
Приятели на художника твърдят, че в последните си години той е наричал Мечо Пух не по-малко от "онази глупава стара мечка".
И между другото, самият Пух не е базиран на мечето Едуард на Кристофър Робин, а на плюшената играчка на сина на Шепърд - мечка на име Гръмпи.
Гората си е гора
Гората Ашдаун се е променила малко, откакто Ърнест Шепърд създава илюстрациите си.
Местата, описани от Милн, са доста реалистично изображение на част от гората Ашдаун, наречена "Гората от петстотин акра".
Омагьосаното място, което Милн нарича "Галеонс Лап" ("Капитански мост"), е обозначено на картите като "Гилс Лап" и е най-високата точка в гората, от която се виждат всички "места за Пух".
От едната страна на склона е пясъчникът, където Ру е играл, преди Заекът да го отвлече. От другата страна се открива гледка към покритата с пирен долина, където е бил домът на Йори.
А ако се впуснете по-дълбоко в гората на север от "Капитанския мост", след около 40 минути ще стигнете до моста, където Пух и приятелите му са провеждали викторини.
Този мост е построен през 1907 г. и първоначално е бил предназначен за превоз на дървен материал. След публикуването на книгата той се превръща в магнит за туристи, нетърпеливи да се свържат със света на любимите си герои. Притокът от любопитни посетители довежда моста до ръба на срутване в реката през 1970 г.
Въпросът е счетен за достатъчно важен, за да бъде представен в новините на BBC, че са събрани средства за ремонт и днес, както преди десетилетия, той привлича хиляди туристи.
През 1984 г. местните жители толкова се уморяват постоянно да обясняват на посетителите как да стигнат до "Моста на Пух", че поискали от местния съвет да премахне знаците за паркиране от близкия път. Намирането на моста става малко по-трудно, но броят на туристите остава същият.
И накрая...
Кристофър Робин Милн не харесва идеята завинаги да бъде малкото момче от книгите на баща си. Той следва стъпките на баща си като писател и написва няколко мемоарни книги: "Омагьосаните места", "След Мечо Пух" и "Дупката на хълма". В една от тях се казва следното:
"Понякога ми се струва, че баща ми е достигнал върховете на славата, като се е качил на детските ми рамене, че е откраднал доброто ми име, оставяйки ми само празна слава".
