"Тъгите се предвиждат. Има миграция на тъгата", коментира пред bTV писателят Георги Господинов за романа си "Физика на тъгата" и сценичната му версия, поставена от словенския режисьор Йерней Лоренци.
"Исках да опиша българското усещане за тъга във "Физика на тъгата". Тъгата няма тегло, няма мирис, но в същото време можеш да я усетиш", каза Господинов.
По думите му детството е в основата на романа, защото тогава човек е най-чувствителен и има способността да разговаря с всичко около себе си.
"Това е една суперсила на детството. После губим тази способност и именно това изгубване трупа тъга", обясни писателят.
И разказа за спомен, от който е тръгнала книгата. Той е свързан със сутеренна стая с нисък прозорец, през който виждал краката на хора и котки. Стоял с гръб към тъмното, защото го било страх.
"Това усещане за изоставеност, самота и страх от мрака отключи историята за Минотавъра", каза той.
Според Господинов този спомен е част от преживяването на неговото поколение. "Ние бяхме отглеждани от баби и дядовци. Родителите ни идваха да ни видят в събота и си тръгваха в неделя", разказа писателят. Като друг "физически спомен" той посочи момента, в който с брат си махат на изчезваща кола.
"Нашите лични истории не са просто лични истории. Зад тях стои времето. Голямата история е част от нашите лични истории, а личните ни истории са част от голямата", каза още Господинов.
Именно връзката между отделните истории води и до ключовата фраза в романа - "аз сме". По думите му тя се е родила в края на книгата, когато е търсил израз, който да обясни как всички истории са свързани.
"Аз сме Минотавъра, бащата, отлюва, гинко билобата. Емпатията не е само между хората. Ние идваме и живеем сред други животни", каза той.
Господинов свързва разказването на истории и с паметта: "Много е важно да разказваме историята си, защото когато мълчим, забравяме. А когато забравяме, в тази черна дупка на забравата влизат всякакви фалшиви версии на миналото и настоящето".
И допълни: "Разказваме, за да запомним, за да не сме сами, за да развием емпатия и чувствителност. Разказваме, за да отложим края, за да опитомим страховете си".
Според него историите са преди парите и икономиката: "В началото е имало едни хора около огъня, които са разказвали истории".
Той вижда особена актуалност на идеята за "аз сме" и днес: "Виждаме разкъсването на тези връзки. Някои се опитват да ги разрушат, да поляризират, да разпаднат общото. В този смисъл "аз сме" е важна концепция и усещане".
Господинов разказа, че с Йерней Лоренци са се "избрали взаимно". Той е гледал постановката на режисьора "Орфей" на сцената на Народния театър и тогава усетил близост с неговия начин на разказване.
А Лоренци посочи емпатията като една от темите, които са останали най-силно в него след работата по романа.
"Най-важното изречение в книгата е "аз сме". Георги е като борец за общественото съзнание и затова го харесвам", каза режисьорът.
Премиерата на спектакъла "Физика на тъгата" е на 6 и 7 октомври 2026 г. на Голяма сцена в Народен театър "Иван Вазов".
