"Вълшебно", "Магическо", "Фантастично" - такива бяха оценките за представлението на българо–гръцката копродукция, режисирана от Явор Гърдев
По-притихнала публика в продължение на два часа и половина Античният театър на Пловдив едва ли е преживявал. Премиерата на "Вакханки" от Еврипид, която предизвика фурор цяло лято на най-емблематичните древни сцени в Гърция, успя да хипнотизира и пловдивската публика. 3000 я гледаха с притаен дъх. И накрая я оцениха с продължителни аплодисменти.
"Вълшебно", "Магическо", "Фантастично" - такива бяха оценките за представлението на българо-гръцката копродукция, режисирана от Явор Гърдев.
Немалка част от хората влизаха в театъра с очакване да бъдат изненадани и дори и разочаровани. Някои мислеха, че ще видят нещо шантаво. Нищо подобно! Още с появата на актьорите, всичко притихна.
"Ако има някакви несъвършенства, поне музиката ще компенсира. Тя се изпълнява от световните "Тайгър Лилис", каза на влизане пловдивски актьор.
Музиката, музиката в спектакъла беше опияняваща! Тя всъщност влезе в ролята на античния хор.
"Няма как да бъде допусната да се играе на Епидавъра - най-престижната театрална сцена в света, ако пиесата не е направена добре", припомниха познавачи. Именно от най-прочутия древен театър в продължение на две вечери през юли "Вакханки" триумфира това лято. А гръцката театрална критика се произнесе възторжено за спектакъла. Освен на Епидавъра, където събра над 20 000 зрители, той се игра в над 15 антични театъра при съседите. И навсякъде отзивите бяха много положителни.
"Да се рефлектира върху един от най-сложните текстове на Античността и толкова динамично и разтърсващо представление часове след като си бил въвлечен в тяхната стихия, е много сложна задача. Истински катарзис", коментира университетският преподавател Ивана Колева.
По думите й в трагедиите на Еврипид трагическият конфликт се разиграва в тясното пространство на човешката душа, не е социален, не е междуличностен, а вътрешен - човекът сам срещу себе си, който се бори със собствените си стихии, тръгва по грешни пътища, воден от чрезмерна гордост. Това се видя при Пентей. Самият Дионис преживява трагедията на отхвърления, на неприетата другост. Той е доста противоречиво божество, с много образи, изменчив и затова от неговия култ се появява театърът.
"Има много финес в него, с тая красота на русите къдри, приканва към радост и ведро веселие и в същото време е лукав, отмъстителен, жесток, перфиден дори", допълва Колева.
А майката Агава? Тя е дори по-трагична от Медея. В нея се превъплъти актрисата Лукия Михалопулу и я изигра брилянтно.
Цялото пространство на Античния театър беше "обиграно". Вакханките бяха ту на сцената, ту между редовете сред публиката, актьори имаше дори по скалите над театъра. Успяха да въвлекат зрителите в самата игра, а накрая музикантите ги накараха да повтарят Happy.
"Толкова дълбоко, многопластово, стремително, изящно и в същото време кърваво", коментираха присъстващи. И всичко това разказано на един красив език, претворен от актьорите на английски. Това за някои присъстващи се оказа бариера, тъй като трябваше да следят и субтитрите, и играта.
Продукцията "Вакханки" на Народния театър "Иван Вазов" и Националния театър на Северна Гърция ще се играе на 9 октомври в НДК. Който не успя в Пловдив да я види, може да я гледа там. И няма да съжалява. Но самият спектакъл изисква древна сцена – там, където му е мястото.
