Леонид Йовчев сам проверил акустиката в театъра в Епидавър - чувал се и шепотът на актьорите
Сред хълмовете, очертаващи се на нощното небе, луната - кога кървавочервена, кога съвсем малка, звездите и Млечния път, сенките от скали или дървета - в тази идилична красива картина в Гърция попадат българските актьори от трупата на Народния театър “Иван Вазов”, докато играят мащабния спектакъл “Вакханки”. Постановката е плод на труда и усилията на български и гръцки театрали, като начело стои режисьорът Явор Гърдев.
След 13 представления в Гърция най-накрая и българската публика ще има възможност да види “Вакханки”. Ще се играе на 30 септември в Античния театър в Пловдив, а след това на 9 октомври в зала 1 на НДК. Засега спектакълът не влиза в репертоара на Народния театър, защото много трудоемко би се осъществил заради мащаба му.
Древногръцката трагедия на Еврипид оживя за първи път не къде да е, а в Античния театър в Епидавър, построен през IV век пр. Хр., известен с перфектната си акустика и отлично запазената си структура.
Въпреки че побира до 14 хиляди зрители, актьорите там се чувствали много уютно.
Сцената, макар да изглежда огромна,
ти дава изключително уютно усещане,
без никакво притеснение. Публиката някак си изглежда близо. Това е, защото архитектурно така е направена сцената, че има оптическа илюзия, че публиката всъщност не е толкова далеч”, разказва пред “24 часа” актьорът Леонид Йовчев. Той влиза в главната роля в грандиозното представление на режисьора Явор Гърдев. Играе бога на виното, екстаза, веселието и плодородието Дионис.
Леонид Йовчев сам проверил прочутата акустика в театъра в Епидавър. От центъра на сцената, където играят актьорите, говорейки със съвсем тих глас, наистина се чувало и до зрителите на последния ред.
Театърът в Епидавър се намира на около два часа с кола от Атина, но пътят е труднопроходим. Затова и за екипа, и за публиката било истинско приключение да стигнат до там. “Хората, които искат да гледат театър, наистина полагат големи усилия. И не е въпрос само на желание, а и на възможност да идеш”, казва Йовчев.
Спектаклите са се играли след залез-слънце, за да се използва осветлението.
“В Древна Гърция не е било така - актьорите са играли от сутрин до вечер. В днешно време съвременните актьори са доста по-малко натоварени, тъй като колегите от древността са играли няколко различни представления едно след друго”, разказва Леонид Йовчев.
След като изгледали “Вакханки”, някои зрители били толкова впечатлени, че искали да останат в Атина и да следват спектакъла и по другите антични сцени. “Създаваше се много приятно усещане за общност и ентусиазъм. Имаше възможност
да се превърнем в буйно движение от
вакханки в Атина, което да залее цяла Гърция,
разказва с усмивка Леонид Йовчев.
След премиерата в Епидавър актьорите обиколиха знакови антични и съвременни открити сцени в Гърция и Кипър. Проектът премина през общо 13 места. “Атмосферата беше вълшебна. Цялото турне изглеждаше като мит – едно приключение в Древна Гърция”, така го описва Леонид Йовчев.
В международния актьорски състав влизат още Михаил Табакакис като Пентей, Лукия Михалопулу - Агава, Александрос Милонас - Кадъм, а Самуел Финци е Тирезий. Участват още Иван Юруков, Мартин Димитров, Иван Николов и смесен хор от български и гръцки актриси: Александра Свиленова, Кремена Славчева, Надя Керанова, Александра Гайдаци, Ангелики Кинтони, Данаи Стаматопулу, Елени Тимиопулу, Ефтимия Даниилиду, Зои Ефтимиу, Ксения Граматику, Нефели Антиопулу и Поликсени Спиропулу.
Срещата с гръцките си колеги Леонид Йовчев описва като безценен опит. “Така виждаме ние как се справяме спрямо останалите професионални актьори и творци.” По думите му има много прилики с чуждестранните колеги - те имат същите проблеми, надежди, мечти, вдъхновения. Но и разлики, свързани със системата, в която работят.
Затова според него трябва да има повече такива международни театрални срещи, в които да обменят артисти, идеи и опит.
В центъра на спектакъла е Дионис – сложен и многопластов образ, свързан с темите за идентичността, приемането на различния, границите на обществения ред и необходимостта от промяна.
Героят на Леонид Йовчев е едновременно освободител и разрушител – той внася хаос в установения ред, за да го преподреди и може би за да постави въпроса какъв би трябвало да бъде редът, без да дава отговори.
“Разместват се социалните норми, които в това време са били смятани за справедливи. Има я винаги тази опасност – хаосът, който се появява, отново да залее реда и всичко да се върне обратно към обществото, в което трябва отново да се изграждат правила”, разказва актьорът.
Режисьорът Явор Гърдев превежда древния сюжет на Еврипид на съвременен език, изследвайки сблъсъка между държавния ред и неконтролируемата природна и стихийна сила. В спектакъла женският хор от вакханки играе ролята на колективната стихия. Те не са просто митологични същества, а метафора за масите, които се поддават на фанатизъм, сляпа вяра и първичен инстинкт. Тяхната невинност и мистична красота бързо могат да се превърнат в безпощадна жестокост, когато редът в държавата се срине.
За разлика от другите трагедии, където обикновено богът идва накрая, за да разреши ситуацията, в спектакъла Дионис от самото начало е на сцената.
Сценографията е дело на Никола Тороманов — изчистена и скулптурна среда, допълнена от експресивните костюми на Мария Иления Дуладири и прецизния светлинен дизайн на Стела Калцу.
Голямата музикална изненада в спектакъла е участието на британското трио “Тайгър Лилис” (The Tiger Lillies). Култовата лондонска група, създадена през 1989 г., е световноизвестна със своя уникален стил.
Мартин Жак, Ейдриън Стаут и Буди Бутеноп се превъплъщават в мрачни рапсоди (антични предшественици на трубадурите - б.а.), които
изпълняват на живо единадесет авторски песни, създадени
специално за спектакъла
“Музиката не просто допълнително засилва атмосферата в определени моменти от спектакъла, а си има отделна наративна линия – разказ, който допълнително коментира, противопоставя се или по някакъв начин доразвива сюжета от друга гледна точка”, разказва Леонид Йовчев.