Актьорът, израснал във Франция и играл при Ариан Мнушкин, Анатолий Василиев и Силвен Крьозо, се завръща през декември на сцената на „Сфумато"
Сава Лолов отдавна е намерил своето място на голямата френска сцена, снимал се е при Уди Алън, Марен Аде, Матийо Амалрик и Кантен Дюпийо, работил е с едни от най-значимите европейски театрални режисьори. Но когато говори за началото, пътят му неизменно се връща в България – при неговата леля Татяна Лолова.
„Влюбих се в театъра покрай нея", признава актьорът.
През декември племенникът на една от най-обичаните български актриси отново ще застане пред публиката в София. Сава Лолов ще гостува в Театрална работилница „Сфумато" с авторски спектакъл, създаден съвместно с френската актриса Валери Безансон. Представлението събира два на пръв поглед несъвместими текста – „Мечка" на Антон Чехов и „Хамлетмашина" на Хайнер Мюлер.
Единият е комедия за любовта, която нахлува неканена сред скръбта и самотата. Другият е мрачен, разтърсващ текст за разпадането на човека, историята и европейската цивилизация. Между Чехов и Мюлер Лолов и Безансон ще търсят онова напрежение, от което се ражда живият театър – срещата между смеха и отчаянието, нежността и разрушението, класическото слово и тревогите на съвременния човек.
За Сава това ще бъде и още едно завръщане към семейното начало. Ако Татяна Лолова можеше да бъде в залата, вероятно щеше да се смее най-силно, да гледа най-внимателно и след спектакъла да обсъжда всяка сцена до късно през нощта. Така, както е правила, когато племенникът ? е бил още 16-годишно момче и едва е откривал, че театърът ще бъде неговият живот.
Син на режисьор и световноизвестен лекар
Сава Лолов е роден на 27 февруари 1970 г. Баща му Димо Лолов е театрален режисьор и по-малък брат на Татяна Лолова. Майка му д-р Дарина Кръстинова изгражда забележителна кариера като пластичен хирург във Франция.
Историята на семейството е белязана от сблъсъка с комунистическия режим. Когато Сава е на три години, баща му поставя в Театър 199 спектакъл по Фридрих Дюренмат. Постановката е замислена като остра сатира срещу тогавашната власт. Актьорите са гримирани така, че зрителите да разпознаят представители на политическата върхушка, а посланията предизвикват скандал. Спектакълът е забранен и оставането на Димо Лолов в България става опасно.
Той заминава за Франция, където по това време съпругата му специализира хирургия. През 1973 г. родителите успяват да вземат и малкия Сава. Първият им дом не е парижки апартамент, а стая в болницата, в която работи майка му. Лолов по-късно разказва, че детството му преминава сред децата, които тя оперира.
Следват 13 години, в които момчето не се връща в България. Израства във Франция, говори френски, открива живописта и първоначално вярва, че именно рисуването ще бъде неговият път.
Всичко се променя през 1986 г.
Татяна Лолова го води всяка вечер на театър
На 16 години Сава се връща за първи път в България и гостува на леля си Татяна и съпруга й Славе. Срещата се оказва съдбоносна. Татяна Лолова го повежда из софийските театри. Почти всяка вечер гледат представление, а след това дълго разговарят за актьорите, режисурата, думите и онова необяснимо електричество, което се ражда между сцената и зрителната зала.
Тя не му преподава актьорско майсторство в обичайния смисъл. Не го кара да повтаря реплики и не му обяснява как да изиграе една или друга емоция. Показва му театъра като духовна територия – място, в което хората могат да чуят истини, забранени или премълчавани в живота.
Сред представленията, които го разтърсват, е „Животът е сън" на Иван Добчев по Калдерон де ла Барка, с Йосиф Сърчаджиев и Наум Шопов. Сава познава част от тези актьори и чрез баща си. Ицхак Финци и Йосиф Сърчаджиев са близки приятели на Димо Лолов и по-късно остават важни хора в живота на неговия син.
Тъкмо по време на това завръщане Сава спира да рисува. Разбира, че иска да бъде актьор. Години по-късно ще каже, че желанието му да се занимава с театър идва от Татяна Лолова, от Йосиф Сърчаджиев, от Наум Шопов и от силата на българската сцена от онова време.
Татяна е и човекът, който свързва момчето с неговите български корени. Сава я помни като изключително топла, сърдечна и смешна жена с „мощна душа". Тя почти е отгледала по-малкия си брат Димо и пренася огромната си обич към него върху племенника си.
По-късно актьорът ще открива семейната прилика не само във външните черти, но и в начина, по който тримата – Татяна, Димо и Сава – усещат театъра. Когато Ицхак Финци и Йосиф Сърчаджиев го гледат в „Сфумато", двамата виждат в него и приятеля си Димо. Самият Сава признава, че прилича много и на баща си, и на своята леля.
Голямата школа на Парижката консерватория
След решението да стане актьор идва и сериозното обучение. Между 1990 и 1993 г. Сава Лолов учи в Националната висша консерватория за драматично изкуство в Париж – една от най-престижните театрални школи във Франция.
Там среща Мишел Бернарди – актьор от „Комеди Франсез", педагог и изследовател на сценичната реч. Работата с него се превръща в основа на актьорската философия на Лолов. Бернарди развива т.нар. „словесна игра" – подход, при който текстът не е просто носител на смисъл, а материя, която преминава през дишането, гласа и тялото на актьора.
Сава продължава да изследва този метод десетилетия след завършването си. За него изговарянето на текста е физическо действие. Думите трябва да намерят мястото си в тялото и пространството, преди да достигнат до зрителя.
Това търсене стои и зад ателието му „От дишането до интерпретацията", което той води в парижката Асоциация за изследване на актьорските традиции – ARTA. Заедно с Валери Безансон създава и „Училище на словото", посветено на сценичния език и наследството на Мишел Бернарди.
Седем години в „Театър дю Солей"
През 1997 г. Сава Лолов влиза в трупата на легендарния Theatre du Soleil на Ариан Мнушкин. Остава там до 2004 г. Това са седем години в театър, който не прилича на обикновена сцена или институция.
Лолов го описва като храм, в който актьорът не просто работи, а живее. Денят може да започне в 8,30 сутринта и да завърши около полунощ. Артистът участва във всичко – в репетициите, в общия живот на трупата, в създаването и поддържането на театралния свят.
В „Театър дю Солей" Сава играе в „И изведнъж – будни нощи", „Барабани върху дигата" и двете части на „Последният кервансарай" – „Жестоката река" и „Произходи и съдби". Спектаклите на Мнушкин пътуват по света, а Лолов усвоява театър, изграден върху дисциплина, колективност, физическа отдаденост и непрекъснато търсене.
Още преди този период той вече е играл в „Лоренцачо" на Алфред дьо Мюсе, постановка на Франсис Юстер, в „Пясък и романтиците" на Алфредо Ариас, „Анес" на Катрин Ан и „Вишнева градина" на Чехов, поставена във Франция от Иван Добчев и Маргарита Младенова.
Така животът отново го среща с режисьора на спектакъла, който го е запалил по театъра като момче. Години по-късно Сава нарича Иван Добчев и Маргарита Младенова свое семейство.
От Чехов и Ибсен до Орхан Памук
След „Театър дю Солей" Лолов продължава да играе на водещи френски сцени. Участва в „Платонов" на Чехов под режисурата на Ален Франсон, „Някой ще дойде" от Юн Фосе, „Строителят Солнес" по Ибсен, „Мизантроп" от Молиер и „Смъртта на търговския пътник" от Артър Милър.
Работи с режисьори като Франк Касторф, Силвиу Пуркарете, Ирина Брук, Клаудия Стависки, Бландин Саветие, Ришар Брюнел и Габриел Гаран. Играе и в спектакли по Орхан Памук, Расин и Ясунари Кавабата, както и в оперни продукции.
Особено място в кариерата му заема срещата с руския режисьор и театрален педагог Анатолий Василиев. Двамата работят заедно още от 90-те години, а през 2018 г. Лолов участва в „Разказът на един неизвестен човек" по Чехов. На сцената негови партньори са Валери Древил и Станислас Норде – две от големите имена на френския театър. Спектакълът е представян в Националния театър в Страсбург, в парижкия MC93 и в Националния театър на Бретан.
Пет срещи с Достоевски
От 2018 г. започва друг ключов период – сътрудничеството със Силвен Крьозо, един от най-влиятелните френски режисьори от своето поколение.
В театър „Одеон" и с компанията Le Singe Сава участва в поредица от спектакли по Достоевски. Сред тях са „Бесове", „Юноша", „Великият инквизитор" и „Братя Карамазови". Постановките се играят не само в Париж, но и на фестивали и големи сцени във Франция.
Една от върховите роли на Лолов е старецът Зосима, в чийто образ е вплетен и текстът за Великия инквизитор от „Братя Карамазови". Самият актьор определя това превъплъщение като вероятно най-силната си работа. Френската критика откроява начина, по който той събира в един персонаж привидната благост, духовната власт и стаения ужас.
Работата с Достоевски е естествено продължение на интереса му към театъра като изпитание на човешката душа. Лолов не търси лесното психологическо обяснение. Неговият актьорски подход минава през словото, дишането, ритъма и физическото присъствие – през способността на актьора да превърне философския текст в живо събитие.
Снима се при Уди Алън и Марен Аде
Макар театърът да е неговият духовен дом, Сава Лолов има богата кариера и в киното и телевизията.
Появява се във филми на Пиер Шьондорфер, Мишел Девил, Ришар Дембо, Фредерик Жарден, Матийо Амалрик, Седрик Кан, Паскал Феран, Улрих Кьолер и Изабел Чайка. Играе главната роля във „Животинската част" на Себастиен Жодо.
Сред най-разпознаваемите заглавия във филмографията му е „Полунощ в Париж" на Уди Алън. Лолов си спомня режисьора като внимателен човек, който създава спокойна атмосфера и оставя свобода на актьорите да импровизират.
Снима се и в „Тони Ердман" на германската режисьорка Марен Аде – филм, който получи номинация за „Оскар" за най-добър чуждоезичен филм и се превърна в едно от най-обсъжданите европейски заглавия на 2016 г.
Във Франция зрителите го познават и от историческия телевизионен сериал „Никола льо Флок", в който през няколко сезона играе граф Дьо ла Борд. Участва още в „Лейди Чатърли", „Животът у дома", „Яник", „Алекс Юго", „Двама полицаи на доковете" и „Убийства в Зеления Перигор". Има и гласови роли в анимационните филми „Котката на равина" и „Малкият вампир". През 2025 г. се снима в „Инцидентът с пианото" на Кантен Дюпийо, а във филмографията му за 2026 г. присъства и „Мата".
В България участва във филма „Маймуни през зимата" на Милена Андонова, където играе Французина. Лентата получава награда в програмата „На изток от Запада" на кинофестивала в Карлови Вари.
Сам срещу цяла армия в „Хенри Пети"
Първата голяма среща на Сава Лолов със зрителите на българска театрална сцена е през май 2024 г. Тогава той гостува в „Сфумато" с моноспектакъла „Хенри Пети".
Представлението е създадено по Шекспир, Антонен Арто и авторски текстове на Лолов. В продължение на два часа актьорът остава сам на почти празната сцена и преминава през 12 различни образа – английския крал, френската принцеса Катерина, аристократи, войници, обикновени хора и дори коня на монарха.
Спектакълът се играе на френски с български субтитри, но езиковата граница постепенно изчезва. Лолов разчита на гласа, жеста, тялото и ритъма, за да поведе публиката към битката при Азенкур и към въпроса как един човек се превръща в крал, водач и символ.
„Хенри Пети" е създаден и като почит към учителя му Мишел Бернарди. Сава избира именно негов превод на Шекспир и го превръща във версия за един актьор. Съпругата на Лолов настоява спектакълът да бъде показан в София, защото смята, че подобна актьорска задача рядко може да се види на сцена.
След представлението зрителите го изпращат на крака. За самия него изпълнението на толкова персонажи не е героичен подвиг, а занаят – нещо като музикант да научи и изпълни цяла партитура.
Париж е в сърцето му, но България носи „друг дух"
Сава Лолов не крие, че Париж е неговият град. Там е израснал, получил е образованието си, създал е семейството и кариерата си. Но България продължава да бъде част от самоличността му.
Той говори български и признава, че за него е важно да се връща редовно, защото тук усеща дух, който му е дълбоко близък. След гостуването си през 2024 г. актьорът заявява, че би се върнал с удоволствие, за да играе на български и да работи с български артисти.
Тази среща сега предстои да продължи.
През декември Сава Лолов няма да пристигне просто като „племенника на Татяна Лолова", а ще се върне като артист с повече от три десетилетия опит, минал през строгата школа на Парижката консерватория, колективната вселена на Ариан Мнушкин, театралните лаборатории на Анатолий Василиев и мащабните спектакли на Силвен Крьозо.
Но невидимата нишка към неговата леля остава.
Татяна Лолова е човекът, който го отвежда на театър, когато е на 16. Тя му показва сцена, която може едновременно да разсмива, да наранява и да говори за свободата. Благодарение на нея момчето, което иска да рисува, разбира, че неговото платно ще бъде сцената, а боите му – думите, гласът и човешкото тяло.
Затова декемврийското му гостуване в „Сфумато" може да бъде прочетено и като продължение на един семеен разговор за театъра. Разговор, започнал преди 40 години между една велика българска актриса и нейния 16-годишен племенник.
Днес Сава Лолов вече има собствен път, собствен почерк и собствено място на европейската сцена. Но може би някъде зад кулисите отново ще бъде онова момче, което чака Татяна Лолова да го поведе към поредното представление.
И сякаш ще й каже:
„Лельо, продължих по пътя, който ми показа.
