- Актьорът и бивш директор на монтанския театър влиза в обувките на измамника Генчо Гунчев в новия спектакъл на режисьора Николай Гундеров
- Не искам да се меря с тази огромна вселена от човешки качества и артистичен талант, но са ми казвали, че имам маниерите, гласа и очите на Тодор Колев, признава Милков
- Хуморът действа като рентген - разкрива страховете, които крием. Трябваше ми актьор, който се плаши само от скуката, казва Гундеров
"Лошо, Седларов, лошо..."
Само че този път - на живо. И с нов чаровен измамник в главната роля.
Режисьорът Николай Гундеров с размах и далеч от всякакви ненужни имитации дава нов театрален живот на историята от кинокласиката "Опасен чар". Много нахъсани кандидати влизат в сериозна битка за култовия персонаж, изигран вече от Тодор Колев, но Стефан Милков е този, който успява да измами режисьора и да срази конкуренцията.
Разговаряме с Николай Гундеров и Стефан Милков за хумора като рентген, за сянката на една легенда и за изкуството на измамата днес.
Премиерата на "Опасен чар" в Драматично-куклен театър "Васил Друмев" в Шумен е на 15 септември. На сцената ще видите още Любомир Нейков, Силвия Петкова, Александра Михайлова, Антония Велева, Веселин Иванов и др.
- Г-н Гундеров, какво ви провокира да се захванете с кинокласиката "Опасен чар" и да я превърнете в живо сценично преживяване?
Николай Гундеров: "Опасен чар" е пиеса за лъжите, в които упорито вярваме. За сладките измами, които ни успокояват, и за опасните чарове, без които сивото ни ежедневие е само шлифер върху счупена закачалка. Спектакълът не повтаря филма, а е изграден върху елегантната проза и проницателния хумор на Свобода Бъчварова, превръщайки ги в "скритата кукувичка", която трябва да ни събуди от собствените заблуди. През циферблата на театралната сцена може да сверим собственото си време с онова на героите и да чуем въпроси, отлагани твърде дълго. Комедията обръща стрелките на вътрешния ни часовник към времето, в което живеем.
- Колко е трудно и рисковано да се трансформира история от толкова обичан филм и давате ли си пълна свобода като режисьор?
Н. Г.: Блажено лесно е, когато изключиш копирната машина, когато не имитираш, не събираш чужди отпечатъци, не пренавиваш ролки, а прожектираш една история, която може да се случи по всяко време на годината и столетието. Като автор на драматургичната версия запазвам духа на книгата, а като режисьор си давам строга доживотна свобода - затова няма да ме намерите заключен в кутията на филма или в ненужни имитации.
- Тодор Колев е неизбежна част от успеха и паметта за "Опасен чар". Може ли героят да бъде освободен от своя първи изпълнител и да заживее нов живот?
Н. Г.: Ако кажете на спортист, че дисциплината "бягане с препятствия" се премахва от олимпиадата, защото друг е изминал разстоянието за минута, е по-добре въобще да не ходите на никаква олимпиада. Тук състезанието е у самия спортист и в разстоянията, които трябва да преодолее, за да стигне до съвременния зрител, без да ползва фланелката на други преди него.
- А вие, г-н Милков, трудно ли се преборихте за ролята на обаятелния измамник Генчо Гунчев?
Стефан Милков: Кастингът беше доста сериозен. Тежък, но приятен в същото време. Радвам се, че успях да се справя с конкуренцията. Впоследствие разбрах, че са били доста колеги.
- Притесняват ли ви бъдещите сравнения между вашето изпълнение и това на Тодор Колев, чиято тежка сянка тегне над персонажа?
С. М.: Неминуемо ще има сравнения. Вече ги има. Не се притеснявам. Надявам се да дам един дълъг театрален живот на този пъстър образ, който е една плетеница от човещина, хитрост и желание за живот. Дори и да бягаме от имитация на Тодор Колев и неговото изпълнение, мисля, че нося някои от неговите характеристики. Като далеч не искам да се меря с него, защото той е огромна вселена от човешки качества и актьорски талант.
- По какво си приличате с него? Външно и като актьорско присъствие?
С. М.: В интерес на истината още преди този кастинг, когато играех в Монтанския театър, много често са ми казвали, че имам маниерите на Тодор Колев. Чувал съм, че в "Чудомирщини" - моноспектакъл по разкази на Чудомир, гласът ми на места прилича на неговия глас. А наскоро ми казаха, че и очите ми приличат на тези на Тодор Колев.
- Г-н Гундеров, какво търсихте при избора на точния актьор за главната роля? Имаше ли много добри кандидати?
Н. Г.: Представлението е каскада от хумор, комични обрати, клоунади и ситуационен смях - зад които стои едно сериозно питане: защо продължаваме да се доверяваме на онези, които ни мамят най-елегантно.
Действието е толкова динамично, че ако си поемете дъх, то е само за да чуете нова лъжа, в която да повярвате, а хуморът действа като рентген - разкрива страховете, които крием, и онези, които е невъзможно да бъдат преглътнати. Не търсих артист, а рентгенолог, при когото да си запиша час. И да, имаше толкова добри кандидати, при които виртуозният професионализъм впечатляваше...
- С какво ви спечели Милков?
Н. Г.: Измами ме чаровно, крадецът му с крадец! Ограби ме от първия път. Доста талант е присвоил. Откъде - ще го питам. А вие междувременно може да го видите и в други представления, но не ви гарантирам, че ще останете същите. Затова, преди да влезете в салона, сключете застраховка "отчуждаване на самоличност".
- Трябваше ли ви актьор, който да не се плаши от сянката на никоя легенда?
Н. Г.: Трябваше ми актьор, който се плаши само от скуката. Гледах да не е член на политбюро, да не е получавал "Икар", да може да различи събуден от несъбуден зрител, да има въображение, да не очаква похвала от критиците, а от публиката, да бъде честен и да не се надява на голямо заплащане.
- А самият вие как се опитвате да го опазите от това да имитира Тодор Колев или да влиза в задочно съревнование с него?
Н. Г.: Казах му, че ще го покрия с брезент. Ама нямаше нужда, защото той е толкова открит, че оригиналността му опровергава всякакви сравнения.
- Г-н Милков, доверявате ли се напълно на Николай Гундеров и на неговата сценична визия?
С. М.: Абсолютно. Ники Гундеров е човек, с когото само след един разговор вече добиваш представа за неговата идея, колко добре и стойностно иска да се получи самото представление и за това колко е отдаден на театъра. Изключително се радвам, че работим заедно.
- Дава ли ви свобода да експериментирате?
С. М.: Това е един от основните прийоми на театъра - режисьорът да позволява на актьорите да предлагат и така да се раждат спонтанни и истински неща. Той много държи това да се случва.
- И как вървят репетициите?
С. М.: Смея да кажа в добра атмосфера, с чувство за хумор и с театрален чар.
- Г-н Гундеров, опитвате ли да запазите онова, което е спечелило хората веднъж, или не се страхувате да го разрушите, за да създадете нещо ново?
Н. Г.: Сравненията с филма биха били ненужни и разочароващи. Невъзможно, а и глупаво би било да влезем в обувките на онези чаровни актьори, които са играли в него. И съвсем не се притесняваме, когато вървим с нашите си крачки, да стъпим "накриво", защото имаме своя просека, която минава през въпроси, които задаваме днес и сега. Един от тях е: защо жертвата се чувства виновна пред измамника и дори е изпълнена с благодарност към него...
- Г-н Милков, все пак има ли конкретен жест или маниер на героя ви от филма, който си открадвате за сцената?
С. М.: Гледал съм "Опасен чар" доста пъти, преди да знам, че ще се случи това мое театрално и човешко приключение. Има реплики, които са останали култови през годините. Неминуемо е да не използваме нещо. Дори се хващам на репетиции, че репликата: "Лошо, Седларов, лошо", е точно като във филма. Но театърът и киното са различни материи, различни изкуства. Това е нашата театрална трактовка на случките, които са написани от Свобода Бъчварова и са филмирани. Нашата гледна точка към персонажите, на които даваме друга призма.
- Ако можехте да попитате Тодор Колев нещо за ролята, какво би било то?
С. М.: Може би бих го попитал какъв е вътрешният монолог на героя, когато тръгва да съставя план за измама. Какво се случва в главата му?
- Дали съвременният зрител би разпознал Ястребовски като измамник по-бързо - или напротив, днес сме още по-лесни жертви на добре разказаната история и опасен чар?
С. М.: Мисля, че днес въпреки информацията, която имаме, и лесното достигане до нея сме доста по-податливи на манипулации. Сега се получава едно по-безрезервно следване.
Н. Г.: Изкуството на лъжата се е развило толкова много, че е добре да се въведе професионален ценз. Познавам не само професори, но и академици в тази област. Цели кампуси и университети. Най-добрите от тях имат шанса да влязат в правителствата. Това гарантира просперитет на цялата нация. С представлението искаме да направим открита лекция на тази тема.
- Изобщо Генчо Гунчев е един изключително модерен герой?
Н. Г.: Точно така. Във всеки един от нас има по един Генчо, който иска да се представи като Ричард Трети, Чарлз Втори или Доналд Първи.
- Г-н Милков, а вие кога осъзнахте, че актьорството е вашето призвание?
С. М.: Още в първи клас ми се случи да играя в театрално представление. След това в тийнейджърските ми години, когато отидох да уча ветеринарна медицина в Костинброд, започнах да се занимавам с любителски театър в състава "Цветан Станков". След това учих агрономство в Лесотехническия университет, но продължавах да се изявявам на сцената. И така в един момент реших, че трябва по-сериозно да се отдам на актьорската професия.
- Един ден бихте ли се върнали към ветеринарната медицина?
С. М.: Това е една огромна материя и грижа за живи същества и души, които изискват внимание и опит. Трябва да си в професията и да практикуваш. Изменят се заболявания, мутират вируси - човек трябва всеки ден да се учи и информира. Както медицината, така и агрономията, така и театърът изискват постоянно четене и да си в крак със случващото се.
- Били сте директор на театъра в Монтана - вашия роден град. С какви предизвикателства вървеше този пост, който поемате в особеното време около върлуващия COVID-19?
С. М.: Следпандемично време беше. Винаги има трудности в театъра. За съжаление, такава е действителността от доста години. Изисква се повече отдаденост, работа на мускули и огромно желание и любов към изкуството, за да се случват много неща. Може би основната трудност всъщност беше вътре в мен, защото ми се играеше, а административната работа взимаше превес. Затова и се отказах от този пост. За да имам повече време за същинската професия.
- Промени ли се все пак начинът, по който гледате на актьорите и на техните нужди?
С. М.: Със сигурност. Научих доста неща от кухнята. Сега съм по-толерантен към самия процес на изграждане на едно представление. С разбиране към абсолютно всички замесени, защото всеки носи своята лична борба.
- Какво ви се иска и на двамата зрителят да изпита чрез вашия спектакъл?
Н. Г.: Уважаеми зрители, докато гледате представлението, пазете не само портмонетата си, но и себе си - може да бъдете ограбени от собствените си илюзии, преди да разберете, че от вас е останал само шумът на смеха, който сте оставили в театралната зала. Ето това.
С. М.: Надяваме се не само да радва хората, но и да им даде почва за размисъл. А аз искам и да благодаря на Ники Гундеров и на директора на театъра Илия Виделинов за доверието, което имат към мен. На колегите, с които много бързо си направихме наш екип, който репетира с добро настроение и професионално отношение. Както и на всички други колеги от театъра за тяхната любов към "Опасен чар".
