- Десетилетия спектаклите й взривяваха сцената на родопския град
- Възпита поколения ученици, някои направи професионални актьори
- В „Градежът" – пиеса за изграждането на църквата „Успение Богородично" в Чепеларе, на сцената качи и отец Димитър
Севдалина Панайотова. За чепеларци това име говори много. Литератор, театрал, интелектуалец, учител. В продължение на десетилетия тя взривяваше сцената на родопския град със своите постановки.
Тези дни дъщерите й Теодора и Боряна Панайотови и внучката й Теодора Демерс събраха всички материали на Севдалина и ги предадоха на Държавния архив в Смолян. За да има памет.
Така във фондовете постъпиха нейни сценарии, снимки от представления, статии за метода "Урок спектакъл", албуми с рисунки на ученици, които хумористично интерпретират спектакъла, в който участват, писма, спомени за нея и други. Всичко това би представлявало интерес за учители по литература, театрали, ръководители на театрални състави, социални антрополози, историци, общественици. Сред материалите има и сценарии, забележителни не само със съдържанието си, но и като форма. Например сценарият върху сатирите на Христо Смирненски е съставен от реплики, написани на ръка от самите ученици, залепени върху броеве на вестник "Работническо дело", и подвързани в папка.
За този спектакъл, поставен през 1979 г., Севдалина бива критикувана, привиквана да дава обяснения и заплашвана.
През 1963-64 г. поставя „Уестсайдска история", абсолютно забранена постановка по онова време поради западната музика и нрави. За съжаление от този забележителен спектакъл-мюзикъл няма нито една снимка, но е останал спомена на Йорданка Кръстанова, участничка в постановките на Севдалина в периода 1961-64 г.:
"Бяхме десети клас, когато Севдалина ни каза: "Момчета и момичета, ще правим „Уестсайдска история". Това беше мюзикъл с песни, танци, съвременна американска музика – джаз, суинг, рок. Направихме го. Стана истинска революция! Във време, когато западната музика и танци бяха абсолютно забранени, ние танцувахме рок и то на сцената. Имаше един момент, в който 10 двойки играехме лудешки рок, с прехвърляния, премятания. Спечелихме първо място в Смолян на окръжния преглед на самодейните състави през 1964 г. и отидохме в Пловдив на национално ниво. Играем, играем и като стигнахме до рока – шат... завесата падна. Декласираха ни. Севдалина вика: "Край – или ще ме арестуват, или ще ме уволнят". Не я арестуваха, нито уволниха, но я предупредиха да спре спектакъла. Познайте дали Севдалина се подчини? Не само че не, но направихме и турне."
Новатор и модернист, още като млада учителка Севдалина Панайотова въвежда в преподаването по литература метода "Урок спектакъл" – нейно уникално изобретение. За този неин принос към методиката на преподаването на литературата е удостоена с орден "Климент Охридски" и златна значка. Ето какво казва проф. Румяна Йовева за представяне на урок спектакъл по Шекспир:
"На една национална конференция за интерпретация на художествен текст през 70-те години в ШУ "Епископ Константин Преславски" (тогава ВПИ) един доклад взриви най-голямата аудитория, събрала участници и гости на начинанието – изложението на С. Панайотова беше кратко, тя остави да „говори" част от урок спектакъл. На подиума двама от нейните ученици представиха три различни сценични интерпретации на първия диалог между Хамлет и Офелия – в класически костюми, в съвременни облекла, в трика (последният вариант бе изигран като пантомима). Изживяването бе невероятно, тези, които присъстваха, и до днес помнят великолепното „представление", споменават го с възхищение и с тъга, може би и с малко завист – не е по силите на всекиго да сътвори такова чудо."
Учениците, които изиграват вариантите на диалога между Хамлет и Офелия са Стоян Пепеланов – по–късно актьор в Народния театър, и Теодора Панайотова, дъщеря на Севдалина. Чрез трите версии на диалога се демонстрира вечната актуалност на Шекспир, нагледно се показва, защо този автор вече 400 години се играе и как може да вълнува и съвременните млади хора.
Самата Севдалина представя метода „Урок спектакъл" със следните думи: „Това е урок обобщение на преподавания в училище материал. Съпреживяването на текста на сцената от учениците помага за неговото разбиране. В етапите на реализация на урока спектакъл трябва да се започне от написването на сценария. Той е гръбнакът, създаден въз основа на изучаваната литература, но съдържащ елементите на самостоятелно драматургично произведение". Като демонстрация на метода тя написва сценарии по почти всички изучавани в гимназиалния курс автори – Кирил и Методий, Иван Вазов, Христо Смирненски, Пею Яворов, Никола Вапцаров, Шекспир и др. Целта е учениците, влизайки в ролята на актьори, осветители, сценографи и дори режисьори, да усвоят изучавания материал през емоцията и магията на театъра.
Сред сценариите, предадени в Архива, са тези, за които самата Севдалина казва, че са предизвикали най-голямо въздействие върху учениците и върху публиката и които са играни през годините от различни випуски. Всеки един от сценариите е придружен със снимки от постановки с цел да се подпомогнат учителите по литература, които биха проявили интерес към тях. Те са събрани и в книгата „Урокът спектакъл. Игрови метод за приобщаване към литературата", публикувана само месец преди Севдалина Панайотова да ни напусне на 27.09.2014 г. Тя е издадена от видния литератор проф. Александър Панов, който я разпространява сред учители и препоръчва методът „Урок спектакъл" да бъде използван в часовете по литература.
Първият сценарий е „Малкият принц", който С. Панайотова поставя многократно. Между изключителните Малки принцове са тогавашният ученик Тодор Бозуков (по–късно става учител и кмет на град Чепеларе), Георги Костадинов (бивш заместник-кмет) както и Пламен Каров, един от учениците на Севдалина, който завършва ВИТИЗ ( сега НАТФИЗ). В постановката от 1986 г. текстовете на песните и музиката са дело на Мария Тончева, а Петър Славов отговаря за техниката и осветлението.
„Още един път за буквите" е сценарий по произведения на старобългарската литература за живота и делото на Св. св. Кирил и Методий, също многократно поставян.
За съжаление няма снимки от спектаклите по сценариите „Мансардата на бляновете – урок спектакъл за символизма", „Вапцаров, вечен и съвременен" и „Под Чакороския бук" по разкази на отец Константин Канев от село Момчиловци, но има от „Градежът" – спектакъл за изграждането на църквата „Успение Богородично" в Чепеларе. Тази постановка показва, че за Севдалина няма ограничения. В нея взема участие и отец Димитър.
В Архива е предаден и сценарият по „Дванайсета нощ", тъй като има значителна разлика между пиесата на Шекспир и варианта на Севдалина. Това е една от постановките, които се радват на голям успех и се играят многократно през 1999 г. Може би едно от най-забележителните представления на „Дванайсета нощ" е на 30-и срещу 31-ви декември 1999 г. в ледения салон на читалището в Чепеларе.
Печката „Спаска" едва стопля актьорите на сцената, а публиката умира от студ, но не напуска. За щастие, сред публиката е и известният фотограф Зафер Галибов. Неговите снимки блестящо отразяват постановката, актьорската игра, декорите, мизансцена, които са достойни за всеки професионален театър.
Освен сценарии, снимки и документи, в Архива бяха предадени и копия на седемте постера от изложбата, посветена на театралната дейност на Севдалина Панайотова през годините, организирана от Община Чепеларе и читалището през 2021 г. В момента тя е част от постоянната изложба на Образцово народно читалище "Родопска искра 1880" – Чепеларе.
От изложбата, а и от други материали, свързани с дейността на Севдалина Панайотова, се вижда, че тя винаги е била обградена от съмишленици, които творят музиката, помагат в писането на сценариите, както и за реализацията на спектаклите, а някои съдействат с идеи или с организационните си способности. От значение е да се каже, че възпитаници на театър „Севдалина Панайотова" кандидатстват и биват приети във ВИТИЗ (НАТФИЗ), стават водещи актьори в Народния театър, в театър Сфумато, в Пловдивския, Бургаския, Кърджалийския, Смолянския и други държавни театри, а трима от тях в професионалното си развитие достигат до длъжността директор на държавен театър, което говори за качествата на нейната школа.
Коя е тя?
Севдалина Петрова Байчева е родена на 12 септември 1934 година в Нови пазар в семейство на офицер и учителка. Ранното й детство минава в Шумен и в Нови пазар. По-късно семейството се установява в София, където тя завършва I-ва девическа гимназия (сега 7-мо училище) и Българска филология в СУ "Климент Охридски" през 1957 г. По време на студентските си години е в една компания с Константин Павлов (поет), Асен Игнатов (един от значимите съвременни философи), Нела Данчева (поет, журналист, публицист) и други майстори на перото. Близка е и с Петър Пеев и Георги Константинов, задържани през 1953 г., защото подготвят взривяването на паметника на Сталин. Осъдени са на дълги години затвор. Като тяхна приятелка, Севдалина също е белязана като враг на народа и през целия си живот е била разработвана. През 1973 г. е задържана за "противодържавна пропаганда и агитация, разпространение на клеветнически твърдения и литература, засягаща държавния и обществен строй" (цитатът е от досието й). За тази си дейност тя има обширно досие (над 1000 страници) по оперативните разработки „Терорист" и „Анархист".
Севдалина Панайотова е назначена за учителка в Чепеларе през 1959 година, сключва брак с колегата си по математика Панайот Панайотов през 1960 г. и остава в това родопско градче през целия си живот, с изключение на годините от 1968 до 1973, когато семейството е в София. Повече от половин век тя не слиза от обществената сцена на Чепеларе като учител, театрал и общественик. Издала е книгите „Ихтяровото кафене и други още" (в съавторство с Никола Михайлов), „Репетицията" (в съавторство със Симеона Джуброва).
През 1987 г. е удостоена с Първи клас квалификация заради публикации в сп. „Български език и литература".
Севдалина Панайотова е и дългогодишен ръководител на драмсъстав, който всяка година в продължения на десетилетия изнася на читалищната сцена театрални представления. Нейните постановки традиционно се радват на пълни салони и още се помнят спектаклите й като „Дванайсета нощ" на Уилям Шекспир, „20 години по-късно" на Михаил Светлов, „Старчето и стрелата" на Никола Русев, „Саломе" на Оскар Уайлд и много други. На всеки театрален фестивал по художествена самодейност нейните постановки печелят първи награди за режисура и за актьорска игра. Много възпитаници на драмсъстава на Севдалина Панайотова завършват театралната академия и стават водещи актьори в българските театри.
На 24 май 2013 г. Севдалина Панайотова е удостоена със званието „Почетен гражданин на град Чепеларе".
