След десет дни, изпълнени с болка и мъка, животът намери начин да напомни, че надеждата никога не си тръгва напълно.
Една малка принцеса проплака за първи път на 20 юли и донесе ярка светлина там, където цареше тъга.
Президентът на Българския олимпийски комитет Весела Лечева стана баба за втори път.
Любимата жена на нейния син Мартин Велев роди второ момиченце след 3-годишната Ваяна.
Таткото отлетя и се превърна в ангел хранител на своите принцеси, но пословичната му доброта, за която не спират да говорят хиляди познати хора, ще живее у тях. Заедно със самия Мартин.
***
Мартин и любимата му трябваше да се приберат заедно от почивка в Гърция на 12 юли именно заради предстоящото раждане. Но съдбата реши друго. На 10 юли Велев почина след инцидент с джет пред плаж Зографу в Ситония, Халкидики. На 14 юли хиляди се стекоха пред столичния храм "Света София", за да изпратят в последния му земен път този "мъж от други времена", помагал на познати и непознати.
"Сбогом, Буб. Обичам те. Завинаги", беше написано на венеца до входа на храма, който директно хваща за гърлото и предизвиква порой от сълзи... Именно защото Мартин очакваше второто дете от любимата си жена...
"Мартин Велев - Мярка за чоВечност", пишеше на венеца от "24 часа" - последно сбогом, описващо точно Мартин в сърцата на всички, които го познават.
Сред първите изказали съболезнования на опечаленото семейство на храма беше президентът на България Илияна Йотова.
3 часа опечалени се сбогуваха с Мартин Велев.
А преди всички да започнат да изказват съболезнования на семейството и жената, чиято скръб е несъизмерима с ничия друга - майката Весела Лечева, най-близките приятели на Мартин разплакаха всички.
Един от най-верните му другари - Росен Ненчев, солист в Националната опера, ученик на Хосе Карерас, както и шампион по плажен тенис, застана пред всички и каза стихотворение, което посвети на Мартин от името на неговите най-близки приятели Тото, Кольо, Кирчо и Росен:
Един за всички и всички за един,
мускетар непоколебим,
един от нас, един от вас,
приятелят, обединяващ всички нас.
Ще помогне и на теб, ще помогне
и на мен, ще помогне и на
всеки, защото той е джентълмен.
Това бе нашият МАРТИН,
приятел най-любим.
И без да питаш, на него може
да разчиташ,
дипломатичен и вежлив
и с тяло на Сизиф
крепи, подпира той света,
със скромността вървеше за ръка.
Приятел беше ли му ти,
проблемите си забрави,
за всичко ще помогне -
и за това, и за онова, и никога
не ще остави те в беда,
мъж за пример и мъж
от други времена,
мъж със чест и доброта!
Бяхме пет, като мускетарите
и Д'Артанян,
и падела играехме насам-натам,
и във закачки и игри основата му
сложи ти,
за поколения напред и отново
беше най-отпред...
И сега пак първи си...
във вечността
не ще забравим твойта
безкрайна доброта...
Един за всички и всички за един,
да нададеме боен вик за нашия
другар велик и брат любим,
за нашия МАРТИН...
Познати и непознати се прегръщаха, обединени от приятелството с Мартин. И плачеха заедно.
Всички си взеха последно сбогом. Излизаха от храма, но повечето не си тръгваха. И когато Мартин Велев наистина пое по последния си земен път, започнаха бурни аплодисменти. Аплодисменти за добрия приятел, доброто сърце и мярката за човечност. В този миг, застанала на прага на храма, сили да го аплодира намери и тя - най-опечалената, плчещата майка Весела Лечева.
Сред множеството, дошло да се поклони пред Мартин Велев, бяха още Даниел Панов, Гълъб Донев, Емилия Масларова, Румен Петков, Енчо Керязов, Наско Сираков, Илиана Раева, Слави Бинев, Атанас Фурнаджиев, Лъчезар Танев, Христо Крушарски, Михаил Касабов, Красимир Петков, Цеко Минев, Тервел Замфиров... И много-много други - политици, общественици, хора от спортните среди. Но най-вече приятели. И хора, на които Мартин е помагал.
36-годишният мъж, завършил икономика в Женева, странеше от светската популярност. Живееше и помагаше тихо.
