- Фонд "Култура" гледали за изрядни проекти, а не със стойност, добавят от Сметната палата
- Одиторите са открили и множество недопустими разходи по проекти, включително за алкохол, кетъринг за „заключителен коктейл", нощувки, храна, гориво
- Изпълнението на дейностите по Проект 42 от Плана за възстановяване и устойчивост също е било сериозно забавено
Творчески проект, кандидатстващ за финансиране от Национален фонд „Култура" (НФК), е имал по-голям шанс да получи одобрение, ако е бил административно и технически изряден, отколкото ако е притежавал висока художествена стойност. Това показва одит на Сметната палата за управлението на публичните средства и дейностите на НФК за периода 1 януари 2021 г. – 31 декември 2023 г., приет през юли 2026 г. и публикуван на интернет страницата на институцията.
Одитът установява множество нарушения и несъответствия с действащото законодателство – липса на прозрачни правила за оценяване на проектите, преразход на средства за персонал, незаконосъобразно изплащане на средства за работно облекло, пропуски при обществените поръчки и забавяне на проверки и плащания. Според Сметната палата тези слабости са попречили да бъдат гарантирани условия, при които държавата подпомага проекти, отговарящи на дългосрочната национална културна политика.
В доклада се отбелязва, че след края на одитирания период през 2024 г. са предприети законодателни и организационни промени с цел подобряване работата на фонда.
Национален фонд „Култура" е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на културата, чиято дейност е регламентирана в Закона за закрила и развитие на културата.
За периода 2021–2023 г. фондът е разполагал с общ бюджет от 66,5 млн. лева. През 2021 г. средствата са били 23,2 млн. лв., през 2022 г. – близо 34,5 млн. лв., като около 176 хил. лв. са останали неусвоени, а през 2023 г. – 8,9 млн. лева.
За финансиране на творчески проекти са изразходвани малко над 63 млн. лв., което представлява 95% от всички разходи на фонда за периода.
Сметната палата е проверила 63 договора по девет конкурсни програми и е установила съществени нарушения.
Един от най-сериозните изводи е липсата на публикувани методики за оценяване през целия одитиран период, посочват от Сметната палата. Експертните комисии не са разполагали с ясни правила как формират оценките си, което според одиторите е създало условия за непрозрачност, субективност и съдебни спорове срещу фонда.
Макар художественият потенциал и приносът към българската култура да са задължителни критерии по наредба, не са били разработени показатели, които да определят как се оценяват качества като талант, оригиналност или принос към културата.
Вместо това преимущество са получавали административни и технически показатели – дали всички документи са подадени, формулярите са попълнени правилно, бюджетът е изготвен коректно, има ли график за изпълнение и осигурено съфинансиране.
Одитът отбелязва, че относителната тежест на техническите критерии е била по-голяма от тази на самото културно съдържание.
При програмите „Едногодишен грант", „Цирково изкуство" и „Музикални инициативи" за 2021 г. липсва оценяване по задължителните критерии „художествен и естетически потенциал" и „принос за развитието на уникалността на българската култура".
При програмата „Мобилност и развитие" за 2023 г. изобщо не са били заложени художествени и естетически критерии за качество.
Одиторите са установили, че кандидатстването е било допускано единствено по електронен път, въпреки че нормативната уредба позволява документите да бъдат подавани и на хартиен носител.
През целия период не е имало утвърден образец на формуляр за участие. Използваните електронни форми са се различавали и понякога не са съдържали задължителни реквизити, включително информация за собственото съфинансиране при проекти над 15 000 лева.
Освен това множество договори и анекси са били подписвани или изменяни от изпълнителния директор по искане на изпълнителите без решение на Управителния съвет, което е извън неговите правомощия. Част от договорите са били сключени след изтичането на нормативно определения двуседмичен срок.
Вътрешните правила на фонда не определят срокове, в които служителите трябва да приключат проверката на отчетите на бенефициентите.
Така например отчетите по програмите „Любителско творчество", „Творческо развитие" и „Социално ангажирани изкуства" за 2022 г. са проверявани едва през втората половина на 2024 г.
По програмата „Творчески стипендии" 2022 г. последващата проверка на всички документи изобщо не е била извършена към момента на одита.
Забавянията са довели и до финансови загуби за държавата. По договор за външна консултантска услуга по Плана за възстановяване и устойчивост плащане, забавено от декември 2023 г. до април 2024 г., е довело до изплащането на неустойка в размер на 2 342 лева.
Одиторите са открили и множество недопустими разходи по проекти, включително за алкохол, кетъринг за „заключителен коктейл", нощувки, храна, гориво и възстановим ДДС, които са били одобрени или не са били установени заради забавените проверки.
Сметната палата посочва още, че творческите проекти обикновено се финансират авансово с един транш след подписването на договора, но липсата на документ за окончателно приемане на изпълнението оставя бенефициентите за дълъг период в несигурност дали разходите им ще бъдат признати.
Одитът установява още че Управителният съвет често е приемал само „условия за програмите", вместо официални решения за откриване на конкурсите.
В редица решения липсвали данни за общия бюджет, сроковете и специалните изисквания към кандидатите, като тази информация се появявала едва в публикуваните условия.
Протоколите от заседанията често били подписани единствено от председателя – министъра или заместник-министъра на културата – без подписи на останалите членове. Не били отбелязвани начинът на гласуване и обсъжданите материали, което не позволява да се потвърди наличието на кворум и законосъобразността на решенията.
След отпадането на противоепидемичните мерки на 1 юни 2022 г. Управителният съвет продължил да провежда неприсъствени заседания чрез електронно гласуване, без да бъдат въведени правила за сигурността на вота.
По време на одитирания период са се сменили шестима министри на културата. Мандатът на Управителния съвет, назначен през ноември 2021 г., е изтекъл през ноември 2023 г., без да бъде избран нов състав, което според одита поставя под риск законосъобразността на последвалите решения.
Сметната палата установява, че разходите за заплати и възнаграждения по трудови и извънтрудови правоотношения са надвишили с близо 600 хил. лв. лимитите, утвърдени от Министерството на културата, в нарушение на Закона за публичните финанси.
Общо за периода са изразходвани 1,8 млн. лв., от които близо 551 хил. лв. за трудови възнаграждения и 1,2 млн. лв. по извънтрудови правоотношения.
През 2021 г. преразходът е близо 146 хил. лв., през 2022 г. достига 316 хил. лв., а през 2023 г. възлиза на 132 хил. лева.
Одитът установява и незаконосъобразно изплащане на 13 779 лева за работно облекло.
Служители на фонда са представяли фактури за рокли, чанти, бельо, боксери, клинове, колани, гащеризони и туристически обувки, които са били възстановявани като работно облекло.
Средства за работно облекло в общ размер на 1600 лева са изплатени и на изпълнителния директор, което според Сметната палата също противоречи на нормативната уредба.
За едногодишни карти за градски транспорт са изразходвани общо 15 811 лева.
От тях 3 650 лева са изплатени напълно неоснователно – на лица по граждански договори или на служители, чиито служебни задължения не изискват пътуване.
За останалите средства липсват списъци на получателите, което не позволява да се установи дали разходите са били законосъобразни.
Сметната палата установява ограничаване на конкуренцията, изискване на неправилни документи, пропуски във вътрешните правила и слабости при управлението на риска.
При пет договора липсват приемо-предавателни протоколи, а по един договор няма месечни задания, което не позволява да се докаже, че възложените дейности действително са изпълнени.
В един случай са платени ремонтни дейности, които не са били част от предмета на договора.
В три случая предварителният контрол е документиран с неправилни контролни листове – за разход вместо за поемане на задължение, което според одиторите обезсмисля извършената проверка.
Изпълнението на дейностите по Проект 42 от Плана за възстановяване и устойчивост също е било сериозно забавено.
Според одита основните причини са ограниченият административен капацитет, значително увеличеният бюджет на фонда, честите смени в ръководството и необходимостта администрацията да се адаптира към новата нормативна уредба.
Сметната палата отбелязва, че след края на одитирания период са предприети съществени реформи.
От февруари 2024 г. влизат в сила изменения в Закона за закрила и развитие на културата, които променят начина на функциониране на фонда.
С постановление на Министерския съвет от 27 декември 2024 г. е приет нов Устройствен правилник, който подробно урежда структурата, функциите, числеността на персонала, организацията на работа и мерките за предотвратяване на конфликт на интереси.
Наредба № Н-5 е заменена с Наредба № 6 от 21 ноември 2024 г., която въвежда нови правила за конкурсите, критериите за оценяване и допустимите разходи.
Променен е и съставът на Управителния съвет, въведени са изисквания за образование и професионален опит, конкурс за избор на директор и увеличаване на административния капацитет.
Извършена е и ревизия на процедурите по Плана за възстановяване и устойчивост, като са отменени незаконосъобразни схеми за безвъзмездна помощ, включително за създаване на български продукции и за износ на културни продукти на пазари в Европейския съюз.
В резултат на одита Сметната палата отправя две препоръки към изпълнителния директор на Национален фонд „Култура", които трябва да бъдат изпълнени до 30 октомври 2026 г.
В началото на годината Национален фонд „Култура" попадна в центъра на обществено внимание заради финансирането на проекти, свързани с актьора Иво Аръков. Фирма на неговия баща беше одобрена за близо 500 хил. лв. по Проект 42 от Плана за възстановяване и устойчивост, а според публикации със средства от фонда се финансират негови концерти в чужбина с малобройна публика. Самият Аръков отрича обвиненията и твърди, че не е получил дължимите средства, финансира проектите си основно със собствени средства и дори е ипотекирал жилището си заради забавянията на фонда.
През 2024 г. два конкурса на Национален фонд „Култура" бяха провалени, след като след обявяването им бяха въведени нови изисквания към кандидатите. Така проектите на над 140 екипа с участието на актьори, музиканти, режисьори, сценаристи, училища, общини и други организации останаха без разглеждане, а месеци работа по подготовката на документацията се оказаха напразни.
Критики към фонда има и заради непрозрачността при оценяването на проектите. Представители на културния сектор многократно са заявявали, че липсва ясна система за класиране, а оценките на външните експерти често се разминават съществено. Според тях администрацията на фонда не разполага с достатъчен експертен капацитет и в голяма степен разчита на външни оценители.
През годините обществено недоволство предизвикаха и други финансирани проекти, сред които изложбата „Другите българки", получила 10 хил. лв. през 2022 г., както и проект на организацията The Steps, финансиран с 93 хил. лв. по програма за възстановяване на частни културни организации. И двата случая породиха остри обществени и политически реакции и поставиха въпроси за критериите, по които се отпускат публични средства.
