„Последната нова песен на Кирил Икономов, която още не сме миксирали, той написа и текста", но едва след смъртта му е осъзнах истинския смисъл на думите. „Слушайки песента, след като той си отиде, аз разбирам, че той просто ми се е изповядал с тая песен". Това разказа певицата Мая Нешкова в новия епизод на подкаста "Храмът на историите" пред Мон Дьо по Нова тв. Тя разкрива какъв е животът й след загубата на нейния любим Кирил Икономов, който внезапно ни напусна на 16 април 2026 г., и кои са спомените, които остават завинаги с нея.
В последната песен една от строфите гласеше: "моята лебедова песен". Ядосах се, защото "лебедова песен" значи последна песен, а той каза: "Не, това значи верността на лебеда". После като я слушах, разбрах, че сякаш с нея той е споделял края си, казвал ми е колко ме обича", продължава Нешкова.
Певицата признава, че любовта й с композитора не е пламнала от пръв поглед. Пред Мон Дьо тя споделя, че двамата се познавали още от Консерваторията, а след присъединяването й към „Оркестър Благоевград" през 1978 г. отношенията им постепенно се променили. Именно професионалното им уважение първо ги е сближило, а след това е започнала да се възхищава на човека до себе си. „Не беше любов от пръв поглед, от моя гледна точка", признава Нешкова, като подчертава, че ключът към дългогодишната им връзка е отношението на Икономов към нея. „Той спря да свири, спря да има лични амбиции. Той посвети всичките си сили на това аз да съм", казва певицата.
Мая Нешкова не крие, че най-тежката липса след смъртта на Кирил Икономов е неговото присъствие. В интервю за Мон Дьо певицата със сълзи разказва, че най-много й липсват усмивката и погледът му. „Най-много ми липсва да ми се усмихне. Да ме погледне с тая любов, с която ме гледаше. Душата му. Това ми липсва най-много", споделя тя. Нешкова разкрива, че в деня, в който съпругът й си е отишъл, той е прекарал часове в домашното им студио, работейки по последната песен.
Тя споделя и че ясно си спомня последните им мигове заедно, които тогава са изглеждали напълно обикновени. Всеки път, когато слизала в студиото, го прегръщала в гръб и целувала по темето – жест, който се бил превърнал в част от ежедневието им. „И колкото пъти влязох, го прегръщах отзад, за да слушам на раменете му, и му целувах темето. Така бяхме", разказва тя. По думите й в последните месеци все по-силно е чувствала нуждата да му показва любовта си. Затова и двамата никога не са имали истински момент на сбогуване. „Нямахме миг на сбогуване в никакъв случай. Аз нищо не разбрах, че се случва. Той каза, че просто стомахът малко го е заболял", спомня си Нешкова деня, който променя живота й.
А със загубата на Кирил Икономов тя е категорична - изгубила е не само съпруга си, но и голяма част от себе си като артист. Пред Мон Дьо тя разкрива, че след смъртта му е изчезнало желанието, с което години наред е излизала на сцената. „Загубих желанието за всичките тези неща. Усмивката. Аз не знам дали ще мога да бъда някога същият човек. И дори на сцената, колкото и добър професионалист да се опитвам да съм", споделя тя. Нешкова признава, че е преминала през различни етапи на скръбта, включително и през въпроса защо Бог й е отнел най-близкия човек. „Казвах: „Защо ми го взе?", но след това си казах: „Добре. Благодарна съм ти все пак, че го имах толкова години"", разказва певицата, която днес намира сили в смирението и благодарността за времето, което са прекарали заедно.
Изпълнителката споделя и за единствения сън, в който е видяла съпруга си след кончината му. Макар всяка вечер да си ляга с надеждата той да се появи, това се е случило само веднъж, няколко дни след загубата. „Той влезе в коридора и с поглед ми показа, че ми оставя ключовете. Неговата връзка ключове на шкафа. Така ме посочи. И си отиде", заключва Нешкова.
