От цял свят пътуват до градче в Пулия, за да опитат от студения десерт
Историята на една вафлена фунийка със сладолед с шафран предизвиква от доста време ожесточени полемики в социалните мрежи в Италия. В същото време кара хора от цял свят да пътуват до едно малко градче в южната област Пулия с една цел - да опитат от този толкова чудноват специалитет.
За мнозина звучи невероятно как може да похарчиш 95 евро за едно рогче със сладолед. Според други в случая става въпрос само за маркетингов трик или за поредната ексцентрична прищявка на гастрономическия свят. В италианското градче Руво ди Пулия този сладолед обаче наистина се продава на тази невероятна цена и за него се трупат на опашка любители от цял свят.
Всичко започва с един необичаен десерт, наречен “Кралският скиптър”. Това е сладолед във вафлена фунийка, покрит със златен лист, който се яде. Леденият десерт е приготвен с един от най-скъпите шафрани в света - 60 долара струва грамът в Иран. Това, което първоначално изглежда като любопитна местна атракция, постепенно се превръща в символ на вечния спор: колко всъщност струва качеството и може ли едно кулинарно преживяване да има цена, сравнима с тази на вечеря в изискан ресторант?
Дебатът избухва с нова сила, когато известният италиански предприемач Флавио Бриаторе осмива публично цената на сладоледа. По време на телевизионно участие той заявява, че човек, който плаща подобна сума за фунийка сладолед, е глупак. Според него дори пиците в неговите луксозни ресторанти струват по-малко.
Отговорът от страна на семейство Папарела, което управлява историческата сладоледена къща “Мокамбо” в Руво ди Пулия, не закъснява. Те подчертават, че не продават обикновен сладолед, а продукт,
който се приготвя от редки суровини
и изисква продължителна подготовка. Най-ценната съставка не е златният лист, който привлича вниманието на снимките, а чистият шафран Sargol от иранския град Машхад, една от най-скъпите подправки на планетата.
Любопитното е, че вместо да навреди на популярността на сладоледа, скандалът постига точно обратния ефект. След телевизионните изказвания интересът рязко нараства, а списъкът с желаещи да опитат десерта достига близо 150 предварителни резервации. Сред клиентите има туристи от Съединените щати, Япония, Австралия, Германия, Франция, Полша и други държави, които включват малкото градче в маршрута си единствено заради тази необичайна фунийка.
Зад високата цена на този сладолед обаче се крие дългогодишна история. Корените на семейната традиция могат да бъдат проследени повече от век назад. Наследството е свързано с Луиджи Марселя - сладкар, който усвоява занаята си в легендарното кафене “Гамбринус” в Неапол. Именно от неговите записки днешните собственици откриват стари рецепти за сладолед, предавани през поколенията. Сред тях е и рецепта за сладолед с шафран, необичайна комбинация, която по-късно ще се превърне в най-известния продукт на “Мокамбо”.
Историята на самата сладоледена къща също е необичайна. След години на успешно семейно управление заведението затваря врати в края на миналия век. Едва през 2016 г. внуците на основателя - Джулиана и Винченцо Папарела, заедно със своя чичо Франко решават да възродят марката. Вместо да следват модерните тенденции и готовите смеси, те
избират по-трудния път,
или производство почти изцяло от сурови продукти.
В лабораторията не се използват индустриални бази за сладолед. Млякото идва от ферми в района на Мурджа, яйцата са от свободно отглеждани кокошки, шамфъстъкът е от Бронте в Сицилия, а какаовите зърна се обработват на място. Дори машината, с която се приготвя прочутият сладолед, не е модерна автоматизирана система, а реставрирана машина “Карпиджани” от 1972 г., която продължава да работи по традиционния начин.
Самият “Кралски скиптър” също не се прави за няколко минути. Шафранът престоява дни в млечната смес, за да освободи напълно ароматите си. След това сладоледът се разбърква ръчно, а накрая върху него се поставят сметана, крем от шамфъстък, карамелена украса и тънък лист 24-каратово “ядливо” злато. В “Мокамбо” обаче настояват, че истинската стойност не е във визуалния ефект. Всеки клиент резервира посещението си предварително, а
дегустацията се превръща в своеобразна среща с майсторите
Те разказват историята на рецептата, произхода на продуктите и начина на приготвяне, превръщайки сладоледа в преживяване, а не просто в десерт.
Именно тази философия разделя общественото мнение. Критиците виждат в цената поредния пример за прекомерен лукс и доказателство, че маркетингът понякога струва повече от самия продукт. Според тях никой сладолед не може да оправдае подобна сума независимо от използваните съставки. Поддръжниците на идеята обаче задават друг въпрос: ако хората са готови да плащат стотици евро за бутилка вино, дизайнерска чанта или дегустационно меню, защо един изключително трудоемък сладолед да няма право да бъде позициониран като луксозен продукт?
Фактите показват, че интересът не намалява. Напротив, цената първоначално е била 70 евро, а впоследствие достига 95 евро. Въпреки това желаещите продължават да резервират седмици предварително.
Любопитно е, че най-продаваният сладолед в “Мокамбо” няма нищо общо с този за 95 евро. Повечето посетители избират класическите вкусове, които струват около 4 евро - цена, по-висока от средната за Италия, но оправдана от качеството на използваните суровини. Именно благодарение на тях сладоледената къща многократно получава престижното отличие “Три рогчета” на “Гамберо Россо”, най-високото признание за италианските занаятчийски сладоледени майстори.
Парадоксът е, че най-скъпият сладолед в Италия вероятно никога нямаше да стане толкова известен без острите думи на Флавио Бриаторе. Именно неговата полемика превърна малкия семеен бизнес в международна тема и насочи вниманието към град, който рядко попада в туристическите маршрути.
