Актьорът изгради енциклопедия от образи на смачкания от живота и на българските антигерои
Ако има “Голям шлем” в киното и театъра, Къци Лафазанов го е спечелил и тази победа трае десетилетия. Няма друг актьор, който да влиза в сърцата и умовете на публиката не с един, не с два, а с три проекта, превърнали се в емблема на грандиозния му талант. “Улицата”, “Столичани в повече” и “Комиците” са различни по жанр “серийни” проекти на театъра, киното и телевизията, обединени от хумора и импровизацията, в които един от главните герои е Кръстю Лафазанов.
Откритие е на Теди Москов, макар прочутият режисьор да казва скромно, че не е откривател, а само глашатай на неговия талант. Заедно създават първия частен театър “Ла Страда”, където правят култовото представление “Улицата”. На празниците на изкуствата “Аполония”, впечатлен от успеха на “Улицата”, Евгени Михайлов води Теди при Нери Терзиева и тя го кани да заснеме телевизионна версия на шоуто. Така през 1992 г. се ражда легендарната тв поредица “Улицата”, в която чрез брилянтна актьорска импровизация и гротескна сатира се чува гласът на “малкия човек” по време на прехода. Лафазанов участва в безумно смешни скечове с Мая Новоселска, завинаги белязали чрез хумор този тъжен и безкраен преход. Незабравим ще остане героят му Страхил Божикравов -
половин човек на половин работен ден на половин работна заплата
в завода за полупроводници, който живее в половин апартамент и половината му зъби са металокерамика, а другите са меки. Иска да каже на шефа си (Христо Гърбов), че е голям гъз, но не може, понеже заеква, и казва само: “Шефе, ти си голям!...”
“Улицата” печели “Златна роза” на критиката от фестивала в Монтрьо, Швейцария. След първата награда от фестивала в Бар, Черна гора, е продадена на няколко телевизии, сред които Би Би Си, а сценаристът на прочутото “Монти Пайтън” Тери Джоунс заявява, че това шоу няма аналог. Теди Москов прави шоуто на база на пълна импровизация, без традиционен сценарий, без класически сюжет, образ и конфликти, предизвиквайки на макс въображението на актьорите – чудовища, които е събрал - Къци Лафазанов, Мая Новоселска, Христо Гърбов, Камен Донев.
13 години по-късно в “Комиците” и 14 сезона на “Столичани в повече” Къци
влиза в дома на милиони българи с физиономията си на тъжен клоун
Може да се каже, че скечовете, които е изиграл, са абсурдна енциклопедия в няколко тома както на смачкания от живота човечец, така и на българските антигерои, издигнати в пример за подражание.
Масовата зрителска аудитория, която познава Къци от тв екрана, не знае или вече не си спомня, че Лафазанов има и страхотни театрални роли с няколко топрежисьори. Преди Робин Уилямс да изиграе “Мисис Даутфайер”, Теди Москов видя Къци Лафазанов като Дойката в “Ромео и Жулиета” (1991). Александър Морфов го избра за “Дон Кихот” (1993), покани го и в “На дъното” (1997). Друга негова запомняща се роля е в спектакъла от 2006 г. на Велко Кънев “Дядо Коледа е боклук”, където си партнира с Мария Каварджикова, Димитър Рачков, Валентин Танев, Мария Сапунджиева и Марин Янев.
Чувал съм една легенда за Кръстю Лафазанов
Богородица решила да обиколи хората, за да види как живеят. Взела малкия Исус на ръце и тръгнала. Стигнала до един манастир и влязла в него. Монасите, като я видели, много се развълнували. Решили да ѝ покажат кой на какво е способен. Наредили се на дълга опашка и започнали. Един ѝ показал какви хубави икони е изографисал. Друг можел да пее молитви с красив, мелодичен глас. Трети знаел наизуст Библията. Най-отзад на опашката се наредил Къци Лафазанов, който много обичал да скита по манастирите и имал приятели в някои от тях. Този ден той случайно останал в същия манастир и не устоял на молбите на монасите да покаже какво може. Когато дошъл неговият ред и се изправил пред Богородица, той се смутил и страшно притеснен, казал: “Аз не мога да рисувам икони и да пея молитви, не знам наизуст Библията. Мога само да правя смешки”. И той започнал да прави смешните си физиономии пред Девата. По едно време детето Исус се засмяло и запляскало с ръчички. Майка му се усмихнала и го подала в ръцете на Къци Лафазанов. Който е измислил легендата, гениално е описал душата на Лафазанов. В театралното съсловие
семейството на Лафазанов е пример за хармония и щастие
Запознават се с жена си Елена Начева във ВИТИЗ и се женят в трети курс, имат син и дъщеря. Двамата въвеждат практиката да се теглят след представление. След 90 минути игра Елена е с 2,5 кг по-лека, а Кръстю – с З кг. “Толкова тежат душите ни”, ми казват Лафазанови в един разговор преди 15 години.
В медиите представят Елена като главнокомандващия в семейството, а Къци като неин верен поданик. Този портрет е силно преувеличен. Елена е много повече символ на баланса в отношенията, отколкото авторитет. Изградила е вълшебен тил и опора за напрегнатия Къци, понякога обхванат от съмнения, терзания и вътрешни противоречия. Освен това винаги е искала да следва своя собствен професионален път, а не да е отражение на блясъка на знаменития си мъж.
Кръстю: “Имали сме тежки драми и загуби едва ли по-малко от другите, но сме изплували с мисълта, че сме обичани и нужни. Ние сме прощаващи, толерантни, веселяци, щастливи, оптимисти! Не се засягаме от злословия, ръководим се от човечност, любов и доброта!” Двамата са сигурни, че ако правиш добро на другите, то се връща рано или късно при теб. “Привличаме онова, което искаме или от което се страхуваме, онова, което извисява или проваля живота ни.” Не гледат на света през розови очила, просто дисциплинират собственото си отношение към живота, какъвто и да е той, и се отнасят към него така, както искат той да се отнесе към тях. “Никого не наричаме свой враг, защото хората са ни приятели. Врагове на всички ни са само завистта, гневът, злобата, дребнавостта и чувствата, с които някои не успяват да се преборят. Опитваме се да сме приятели и на себе си. Не сме възпитани да говорим за другите лошо, защото това не ни помага да станем по-добри. Но ако похвалим някого, със сигурност ще създадем един миг добра вибрация за душите си. Възприемаме света с усмивка.”
Любо Нейков ми е разказвал за едно свое преживяване с тях, което го е поразило: “Отивахме към Пампорово на участие - аз с BMW джип, а Къци и Елена ги караше чисто нов мерцедес. С шофьор от фирмата. На изхода на Пловдив спираме да заредим бензин. След това обаче колата им не запали. Просто блокира. Шофьорът се побърка да звъни на хората от фирмата. Чисто нова кола, мерцедес на 200-300 км - да не повярваш!
Човекът едва не почна да рита гумите
Тогава Елена се качи в колата и му каза: “Не така с лошо отношение!”. И както си седеше зад кормилото, завъртя ключа и запали колата. Понеже двигателят работеше много тихо, тя не разбра какво е направила и загаси. Шофьорът полудя: “Защо загаси? Сега какво ще правим!”. А тя му каза: “Не се бой!”. И пак завъртя ключа и колата отново запали. С Къци само се спогледахме, той вдигна рамене - “Ами такава е!”.
За съжаление Къци губи своята опора. През 2022 година Елена умира след боледуване от рак. До последно е отдадена на писането и нейни текстове стоят зад моноспектаклите на Лафазанов, най-известните от които са “КОМИКадзе на КръстЮпът” и “Пълнолудие: Отложен живот”. Запазена марка в тях са каламбурите, играта с думи, която носи допълнителен смях на спектакъла. Съавтори са и на няколко хумористични книги - “Пълнолудие, или две кофи смях”, “Новолудие & Уникум” и “Засукани финтифлюхани приказчуни” с авторски текстове, монолози и забавни истории. Днес “Пълнолудие” е развит като 100-минутен шоу спектакъл, където на Къци партнират любими колеги като Ненчо Илчев и Милица Гладнишка. А друг спектакъл - “Голям праз”, събира старата и новата школа комици. Къци може да бъде гледан още в представлението “Параноя под наем”, където неговият безработен и непредсказуем герой довежда до сълзи Емануела Шкодрева. Гост-звезда е на прочутото шоу “Приятели мои”.
