Басистът и основател на "Тангра" си отиде от този свят преди пет години по време на пандемията
Пет години след смъртта на Константин Марков - басиста, композитора и един от двигателите на легендарната група “Тангра”, съпругата му Лаура Джош-Марков продължава да търси начин името му да остане живо не само в паметта на хората, но и в културната история на София.
Първата ѝ идея е била за паметна плоча на мястото, което е свързано с най-ранните години от живота му - кооперация до “Попа”, където Косьо е роден и израснал. Но тази идея се оказва по-трудна, отколкото семейството очаква. “Има един човек, който от 90-те години е поставил будка там и отказва да я махне.
Върви съдебен спор, който обаче продължава твърде дълго. От общината казаха, че са съгласни, но има процедури, и не знаем кога ще стане”, разказва Лаура. Затова тя и близките на Косьо започват да работят по друга идея - улица в София да носи неговото име. За нея това не е просто жест към един музикант. “Идеята е да признаем, че Косьо е бил някой с влияние в музиката, културата и обществото. Той не беше само човек от една група. Той беше част от развитието на българската музикална сцена”, обяснява съпругата му.
На мястото, за което се обсъжда възможността, вече има улици, кръстени на популярни изпълнители. Лаура събира подписите на значими хора, които подкрепят идеята ѝ, а сред тях са Петър Стоянов, университетски преподаватели, музикални журналисти и т.н. Документите вече са внесени в Столичната община. Създаден е комитет, който трябва да продължи процедурата, а районният кмет на “Лозенец” е заявил подкрепата си.
Паралелно с инициативата за улицата Лаура работи заедно с музиканта Краси Майски и върху книга за живота на Косьо Марков. Тя няма да бъде просто биография на музикант. Идеята е да се покаже човекът зад сцената - неговите мисли, убеждения, разговорите му, начина, по който е гледал на музиката и света.
Зад публичния образ на музиканта стои и една любовна история, която започва далеч от България - в Париж в края на 80-те години. Там двама души от различни краища на света се срещат случайно, без нито един от тях да знае, че
тази среща ще промени целия им живот
Когато Лаура Марков разказва историята на срещата си с Косьо, тя не я описва като филмова сцена, макар че в нея има всичко - случайност, Париж, музика, различни култури и двама души, които идват от напълно различни светове. “Аз съм от Чикаго, но преди да се преместя в Париж, живях 10 години в Орегон и Калифорния. Там завърших музикално образование”, разказва Лаура. В Париж заминава, защото иска да развива гласа си и да опита нов живот. Запознава се с американски музикант, който има собствена вокална школа, и започва да учи при него. Паралелно с музиката Лаура живее артистичния живот на Париж. Работи като модел за художници, участва в различни творчески проекти, а един от най-интересните моменти в този период е участието ѝ в мюзикъла “Котките”.
Тя прекарва около пет години във френската столица преди съвсем случайно да срещне Косьо. Двамата се виждат за първи път във входа на една сграда. Качват се в асансьора и се оказва, че са се запътили към един и същи апартамент - дома на братовчедката на Косьо, с която пък Лаура е приятелка. “Той работеше в студио за записи, но също боядисваше апартаменти”, припомня си Лаура. С времето стават все по-близки и между двамата пламва любов. “Чувствахме се много добре заедно. Бяхме хора с достатъчно опит. Аз бях на около 30 и няколко, той беше на 41. И двамата разбрахме, че можем да вървим напред заедно”, добавя тя.
Когато визата на Косьо изтича и той трябва да се върне в България, това се превръща в първото голямо изпитание пред тях. За Лаура новината е неочаквана, не е подозирала, че толкова скоро ще се изправят пред раздяла и избор, който ще промени живота ѝ. Преди да замине обаче, Косьо прави крачка, която показва колко сериозно приема връзката им. В Париж, в тиха градина под лунната светлина той ѝ предлага брак Лаура приема предложението, макар че тогава не знае нищо за България и няма никаква представа къде ще трябва да живее. Когато съобщава на майка си в Америка, че ще се премести от Париж и ще се омъжи за българин, първата реакция е недоверие. За семейството ѝ това изглежда като необмислено решение. България е далечна страна, а времето е такова, в което различията между Изтока и Запада все още са огромни.
Няколко месеца по-късно Лаура изоставя живота си в Париж и тръгва към България. Не със самолет, а с влак. Това пътуване се превръща в първия ѝ сблъсък с реалността на страната, която ще стане нейният дом. По пътя спира в Германия при приятели, които също се опитват да я убедят да преосмисли решението си. За тях България е непознато и несигурно място. Предлагат ѝ други възможности, но Лаура вече е избрала. Купува билет първа класа от Германия до България, очаквайки нормално европейско пътуване. Но се среща с реалността на Източна Европа в началото на 90-те. Влакът е мръсен, условията са трудни, езиковата бариера е огромна. По време на пътуването кондукторът я предупреждава да заключва купето си през нощта, защото може да стане жертва на кражба. Когато пристига на Централна гара в София, първото ѝ усещане е шок. Градът изглежда сив, различен и далеч от познатата ѝ европейска среда. За миг тя се пита дали не е направила грешка. Но тогава идва Косьо. Той ѝ показва своя свят - дома си, приятелите си, хората около себе си. Тя пристига в България, без да знае колко известен е той. Представяла си е, че започва живот с обикновен музикант, а открива човек, който вече е оставил следа в българската култура.
България през 90-те обаче не е лесна за човек, дошъл от Запада. Няма стабилност, липсват много неща от всекидневието, а адаптацията е трудна. Лаура обаче не идва като човек, който очаква привилегии. Въпреки че е американка, тя няма големи финансови възможности. Трябва да започне отначало и да си изгради собствен път.
Междувременно се ражда дъщеря им Никол, която сега живее извън големия град - в Самоков, място, което ѝ дава спокойствие и близост до природата.
Първата работа на Лаура в България е във френско училище, където преподава английски език. Подходът ѝ е различен, не иска просто да следва учебници и правила. Опитва се да внесе творчество, театър и повече свобода в обучението. Постепенно намира своя начин да работи с децата и вижда, че този подход дава резултат.
След две години започва работа в Англо-американското училище, където прекарва почти 28 години от живота си. Там преподава езици, музика и театър, а по-късно намира своето истинско призвание като училищен съветник. Работата с деца и семейства
се превръща в нейна мисия
Тя помага на ученици, които преминават през промени, местят се между държави и трябва да се адаптират към новата среда. По време на пандемията остава без работа, но след известно време получава ново предложение и до днес е заместник - директор на частна детска градина. Въпреки че професионалната сцена на Лаура се променя, музиката остава част от живота ѝ. Пише детски песни, създава химни за няколко училища, чиито аранжименти прави съпругът ѝ.
Докато Лаура изгражда професионалния си път, Косьо развива своите идеи в музиката. Една от важните страници в професионалния му път е свързана с радио “Тангра”, което основава заедно с Кирил Маричков. За него това не е просто поредният медиен проект, а начин да създаде пространство за музика, идеи и хора.
Но не изоставя група “Тангра”. Той вярва, че музиката трябва да продължава да се развива. Не иска само да се връщат към старите песни, а да създават нови, защото една група е жива, когато има бъдеще. Това отношение характеризира целия му живот винаги да търси следващата стъпка, следващата идея, следващия начин да създава.
За Лаура най-ценното в Косьо не е само талантът му, а начинът, по който е гледал на хората. Той е човек, който създава връзки, събира различни хора и вярва, че всяка идея може да се превърне в нещо значимо. Когато Косьо Марков си отива през 2021 година, Лаура губи не само съпруга си, а човека, с когото е преминала през целия си живот в България.
