- До образите на светите братя Кирил и Методий е изографисан трети мъж - ирландският просветител Свети Патрик или източният свещеномъченик Патрикий Пруски?
- Автор на фреската е казанлъшкият зограф Петьо Илиев Стефанов-Ганин, личен приятел и куриер на Васил Левски
- Парите за творбата дарил ирландският благодетел Пиърс О'Махони, който посещавал често християнската обител
Върху северната стена на черквата в Мъглижкия манастир "Св. Николай Чудотворец" и днес съществува вляво от олтара уникален стенопис с размери 2,5 на 2 метра с образите на трима святи мъже в цял ръст. За братята Методий и Кирил (изобразени в този ред отляво надясно на поклонниците) няма спор. Но третият образ до тях от години буди въпроси - според едни това е ирландският патрон Свети Патрик, според други - образът е на свещеномъченика епископ Патрикий от древния град Пруса, сега Бурса на територията на съвременна Турция.
За автора на стенописа спор няма - той е дело на казанлъшкия зограф Петьо Илиев Стефанов-Ганин, последен представител на дебърската иконописна школа. Определят го и като един от последните български възрожденци. На младини бъдещият зограф школува при дебърския майстор Антон Дебралията и през 1860 г. получава първата си майсторска задача. Човек с широк духовен кръгозор, Ганин е известен и като приятел и личен куриер на Васил Левски, с когото се запознава през януари 1869 г. Известен е и като главен директор на театъра при читалище "Искра" в Казанлък, един от основоположниците на българската сценография. Обикалял страната, за да рисува икони и иконостаси.
По стенописа в черквата на Мъглижкия манастир, изградена през 1834 г., той работи и го завършва през 1909 г., когато е вече 70-годишен. Това е документирано с надпис долу вдясно от фигурата на третия светец, където обикновено се подписва авторът. Тук неговото име липса, а надписът гласи: "Съ иждивението на ирландеца О'Махони" и годината 1909-а. Това също е безспорен факт - спонсор на стенописа, както бихме казали днес, е ирландският благодетел, общественик и филантроп Пийърс О'Махони, който пред 1904 г. открива в София пансион за сираци от Македония и Лозенградско, останали без родители след погрома на въстанията там от 1903 година. Любопитен факт е, че в различни източници името на този пансион е изписано по два начина - като "Свети Патрик", както е на Запад, но и като "Свети Патрикий", както би звучало на Изток.
За ирландеца се знае, че бил близък с висши духовници от България, включително и с архимандрит Йосиф Бакърджиев, който от 5 септември 1905 г. до 1914 г. управлява Старозагорската епархия. Той е една от най-влиятелните фигури в Българската православна църква в началото на ХХ век. Двамата често посещавали Розовата долина, в която е и Мъглижкият манастир. Поръчката към Петьо Ганин да изографиса черквата на манастира идва тъкмо по време на управлението на архимандрит Йосиф. По това време игумен на манастира е 58-годишният архимандрит хаджи Кирил Христов от село Енина, който не криел, че светата обител имала сериозни финансови проблеми.
Надписът за спонсорството на О'Махони вероятно е една от причините литературният историк и критик Иван Матев от Стара Загора, дългогодишен директор на музея "Литературна Стара Загора", първи да заговори за "ирландска следа" в Мъглижкия манастир и за уникалния стенопис там, на който единствено, не само у нас, но вероятно и в света, на едно място са изобразени източноправославни и католически светец - светите братя Кирил и Методий и ирландският Свети Патрик. Това свое откритие той прави достояние пред научната общност най-напред през 1988 г. по време на юбилейна научна сесия на тема "25 години Великотърновски университет".
Макар и живели в различни векове с разлика от близо 400 години, тримата мъже от стенописа ги свързва общото им дело да бъдат проповедници на християнската вяра и просветители - Кирил и Методий сред славянските народи, Патрик - сред скандинавците и келтите. Матев вижда в това изображение своебразен духовен мост между Изтока и Запада и може би дори синкретичен култ към Кирил и Методий и Патрик Ирландски като модел за обединение на Източната и Западната църкви. Създатели на този култ, според него, са Йосиф Бакърджиев, Пиърс О'Махони и зографът Петьо Ганин.
Неоспорим факт е и това, че освен на Изток, братята Кирил и Методий са почитани и на Запад още приживе, а някои ги приемат и като западни светии. Неслучайно Кирил е погребан в Рим. През декември 1980 г. папа Йоан Павел II дори ги провъзгласи за съпокровители на Европа. Теолози поясняват, че покровителите на Европа са християнски светци, които се почитат в традицията на Римокатолическата църква като небесни покровители и застъпници пред Бога на цяла Европа.
И обратно - ирландският свети Патрик е почитан на Изток като западен светец преди схизмата от 1054 година. С братята го свързва и това, че и тримата защитават правото на всеки народ да изповядва вярата си и да развива културата си на родния си език.
Историята на свети Патрик е известна. Почита се на 17 март, защото се смята, че е починал на тази дата през 461 година. За него разказват, че проповядвал с трилистна детелина в ръка като олицетворение на концепцията за Светата троица - всяко от листенцата символизирало един от аспектите на християнския Бог - Отец, Син и Свети Дух, като същевременно те образуват едно цяло. Според легендата дървеният бастун на Патрик пуснал филизи, подобно на живо дърво. Така, с филизи, в Мъглижкия манастир е нарисуван неговият жезъл, с който той е водел паството си. Освен това мъжът от фреската е с католическа тиара /митра/ на главата, докато източните светци се изобразяват гологлави.
През годините от ирландското посолство в София са давали знак, че приемат мъглижкото изображение като образа на патрона на страната им свети Патрик. В един момент дори се заговорило, че от там са готови да спонсорират евентуална реставрация на творбата. По неясни причини обаче това така и не е станало и днес цветовете на фреската са избледнели и някои детайли от нея се виждат много трудно. Нещо повече - до момента не е известно на стенописа да е посветено и ново научно изследване от експерти, от каквото той несъмнено се нуждае.
Дотук нищо не оборва стройната теория за ирландския светец, изобразен в български православен храм. Но едно внимателно вглеждане в стенописа, което мнозина пренебрегват, показва неща различно - около образа на третия светец е написано "Св. Священомученика Патрикиа епископа Прускаго". В православната иконопис има традиция да се вписва допълнително името на този, чийто образ е изобразен на съответната икона, и тук лъсва явното противоречие между иконографското изображение и пояснителния надпис на стенописа.
Това първи забелязва казанлъшкият учител и краевед Димитър Делийски, което му дава основание да твърди, че в Мъглижкия манастир има не "ирландска следа", а "византийска мечта" - препратка към грандиозните геополитически амбиции на държавния глава на България по това време цар Фердинанд за възстановяване на средновековното българско величие с център Константинопол, като той самият бъде коронясан и като византийски император.
Това има своето обяснение. Според Делийски, изобразеният трети светец на стенописа не е ирландският Патрик, а свещеномъченика епископ Патрикий Пруски, както е написано и до образа му. Неговата история е по-малко известна, но косвено и той е свързан с братята Кирил и Методий, макар също да е живял много преди тях - през четвърти век. Патрикий е проповядвал християнството в района на някогашния град Пруса в областта Витиния, днес град Бурса в Мала Азия, Турция. Тук е бил и манастирът "Полихрон", в който в средата на девети век братята създават азбуката глаголица и превеждат Библията.
В наши дни няма и следа от този манастир, но е останал споменът за подвига на епископ Патрикий, който като християнски проповедник не се отказал от вярата си и е посечен по заповед на царския наместник и управител на Витиния Юний, страстен идолопоклонник. Патрикий намира смъртта си заедно с трима презвитери - Акакий, Менандър и Полиен. Това станало на 19 май 363 година, на тази дата и до днес Православната ни църква почита тяхното дело и отдаденост на вярата. Преди брадвата Юний искал да свари жив християнина, като го потопи във врялата вода на минерален извор, но Патрикий отправил гореща молитва към Бога и водата по тялото му подействала като хладка.
Димитър Делийски смята, че изобразяването тъкмо на Патрикий Пруски е жест към Фердинанд, защото Пруса е в някогашната Византия, отвъд Константинопол, към който били фердинандовите въжделения. Тук следва да се отбележи, че през 1909 г., година след като България обявява своята независимост и князът получава титлата цар, Фердинанд е в силата си и един жест към него е бил нещо съвсем нормално. Още повече, че исторически е доказано, че и Йосиф Бакърджиев, и Пиърс О'Махони, били приятели с монарха и едва ли са имали нещо против подобен жест.
За съжаление, здравословното състояние на краеведа от Казанлък не позволява с него сега да се проведе разговор по тези въпроси. Но в писанията си той предупреждава Пруса да не се бърка с Прусия, въпреки че става дума за германеца Фердинанд.
Според Димитър Делийски, имало още една причина зографът да изобрази тъкмо свещеномъченика от Пруса - това било жест към покойния му баща Илия Стефанов. Художникът е известен с фамилията Ганин по името на майка си Гана, тъй като не познавал баща си, обяснява Делийски. Той бил пътуващ търговец със собствен хан в Казанлък и магазин за килими в Пруса /Бурса/. Веднага след раждането на сина му бащата заминал по търговските си дела в Пруса, където загинал при неизвестни обстоятелства. Там бил гробът му, пред който синът никога не успял да се поклони.
Но защо, въпреки изричния надпис, зографът е нарисувал пруския свещеномъченик с образа на ирландския светец? Едно от възможните обяснения може да бъде, че Ганин е рисувал по изображението на ирландеца от пощенска картичка, която му дал лично О'Махони. Тези картички били много популярни по това време.
Противоречието между иконографското изображение на третия мъж от стенописа и надписа забелязала и дългогодишната игуменка на Мъглижкия манастир майка Рахила. В книгата си за светата обител от 2008 г. тя пише: "Съществуват две мнения за това кой е светецът до светите братя Кирил и Методий - този, който е християнизирал Ирландия през V век от н.е. и днес е небесният й покровител, или православният свещеномъченик Патрикий, епископ на Пруса, град в древното царство Витиния.
И в двата случая, с изобразяването в християнски храм на православни светци и, ако не католически, то поне православен светец с католическа митра, фреската е уникална".
Въпреки признанието за уникалността на фреската, докато упрявляваше манастира, покойната днес Рахила по известни само на нея причини правеше всичко възможно стенописът да остане далеч от чужди очи - освен че снимането в черквата беше абсолютно забранено, фреската дълго време беше и закрита с найлон.
Друг изследовател на Мъглижкия край - Николай Вапирев, също пише, че изображенията на Петьо Ганин и до днес предизвикват дискусии. Пред "24 часа" и той изрази мнението, че зографът на практика е рисувал източния светия с образа на западния.
Всичко това поражда още един основателен въпрос - дали в крайна сметка самият майстор зограф Петьо Ганин е автор на надписа за пруския свещеномъченик или той е добавен инкогнито по-късно, за да се заличи факта, че на един стенопис са зографисани едновременно образите на светци от Изтока и от Запада. Ако автор на надписа е самият Ганин, защото никой преди Димитър Делийски не го е забелязал и не му е обърнал внимание, още повече, че казанлъшкият краевед пише за него чак след 1989 година, т.е. поне 80 години след създаването на фреската. Ако пък надписът преди не е съществувал и поради това не е бил видян и описан, въпросът е кой го е сътворил, кога и по чие нареждане?
Това е още един повод да се каже, че освен от реставрация и освежаване, уникалният стенопис в Мъглижкия манастир се нуждае и от ново сериозно и задълбочено проучване.
Макар че според свещеници от Стара Загора, това в крайна сметка няма значение, тъй като всички изобразени на стенописа мъже са живели преди разделението на Църквата през 1054 година - схизмата, и затова те могат да бъдат почитани еднакво и не трябва да се делят на източни и западни. "Пред Бога всички те са равни", обръща внимание отец Йордан Карагеоргиев.
За последно в Мъглижкия манастир като зограф е работил иконописецът Ангел Радушев, който през 1987 г. зографисва манастирската трапезария и останалите празни места по стените на черквата. Това е по времето на Старозагорсксият митрополит Панкратий. Не е отбелязано изрично, но най-вероятно тъкмо Радушев е авторът на изображението над стенописа на Ганин, на което са показани братята Кирил и Методий, творящи в манастирска килия. Стилът на тази творба е по-съвременен. Фреските на двамата зографи се приемат като диптих, за който се смята, че надписът до главата на Патрикий в крайна сметка уточнява мястото на действието от горното изображение - манастира "Полихрон" край Пруса.
