Бракът между потомци на Савойската династия и свищовски търговци ражда забележителната фамилия
По повод на сватбата на Надежда Станчова със сър Александър Кей Мюър в. "Глазгоу хералд" нарича булката "първата жена дипломат в света" и описва нейната дипломатическа кариера. Коя е Надежда Станчова?
Тя е дъщеря на наследника на богат свещовски род Димитър Станчов и графиня Анна дьо Грено. Тя пък произхожда от аристократичен род на френската провинция Савоя.
Баща ѝ Александър е наследствен благородник, а майка ѝ е от рода на кралското семейство на Дела Киеза ди Чинцано, управлявала Савоя, а и Италия. Двете държави граничат през Алпите и браковете на благородници от двете страни съвсем не са били изключение. Във втората половина на век дукът на Савоя става крал на Италия.
Александър е бил роялист, Франция междувременно става република, роялистите минават в забвение и обстоятелствата ги принуждават да си помагат един на друг. На всичко отгоре жена му умира през февруари 1887 година. Тогава Александър разбрал, че в България избират Фердинанд за княз, и опитал чрез своите приятели да влезе в неговия двор. Верният му маркиз Дьо Бовоар един ден изпраща телеграма:
"Очакват ви във Виена в неделя сутринта за сериозни съвещания с княгиня Клементина Орлеанска (майката на Фердинанд – б.а.). Съветвам ви да отидете."
Граф Александър поема със свитата на младия български княз, който на всичко отгоре не е признат от Великите сили и сам нарича себе си на шега Парият на Европа.
Александър е назначен за шеф на двореца
Грижел се е за всичко - за храната, за протокола, за баловете, че и за обзавеждането. Дъщеря му Анна учи музика и изкуство в Париж. Клементина решава да посети двореца на своя син. Фердинанд я инструктира да вземе за придворна дама дъщерята на граф дьо Грено. Анна за пръв път се сблъсква с Източна Европа и пише в своя дневник, че Белград бил едно полукултурно село. От Ниш до Цариброд железницата още не е построена, но правят изключение за "царския влак".
У нас тя отбелязва "че съвсем погрешно България била считана за полуварварска източна страна."
В двореца Анна дьо Грено се среща с Димитър Станчов, шеф на политическия кабинет на Фердинанд. Завършил е право във Виена. На всичко отгоре съпругата на Стефан Стамболов Поликсения е негова първа братовчедка, а пък сестра му Елена е омъжена за министъра на финансите Григор Начович. Според тогавашните, а защо не и днешните политически нрави Димитър Станчов заслужено става шеф на кабинета.
Най-неочаквано Анна дьо Грено заминава на едномесечна почивка в Сен Мориц. Фердинанд на прием една вечер обявява официално годежа на Анна Александрова дьо Сен Кристоф, графиня дьо Грено и Димитър Станчов.
Новината хвърля в ужас две от най-богатите фамилии в България и Франция
Савойските ѝ роднини намират за лудост да се установи в една страна с непознат език, чужди нрави и да се подлага се на всевъзможни опасности от непостоянния и незаслужаващ доверие славянски темперамент.
Патриархалните българи в рода на бащата на Димитър, Яни Станчооглу - поборник за Освобождението, после търговец и един от най-богатите хора в Северна България, пък са разтревожени от въпроса: "Какво е това момиче, дето пристига от другия край на Европа, баща ѝ какъв е - аристократ, пък тръгнал за България?" Проблемът бързо бил туширан - младите живеят далеко, нямат собствен дом, но са в двореца. Едва по-късно с благоволението на Фердинанд, няколко от министрите му, сред които и Димитър Станчов, се сдобиват със земя край "Евксиноград" и там правят свой дом.
Анна и Димитър Станчови повече от 30 години са отдадени на дипломатическа кариера
Станчов е пълномощен министър в Букурещ, Петербург, Париж, Рим. Тази кариера два пъти е прекъсвана. През 1906-1908 година, когато става министър на външните работи и министър-председател след убийството на Димитър Петков, и през 1915, когато идва разривът с Фердинанд. Станчов е убеден, че България трябва да е на страната на Русия, Франция, Англия и Италия в Първата световна война. Фердинанд избира Германия и губи. Станчов никога не се обвързва с политически партии, отзован е в България и изпратен в къщата си във Варна. Там обаче варненските първенци се тревожат, че той е
агент и може да изпраща сигнали и да дебаркират руски кораби,
пишат протестна нота и бившият дипломат се озовава в лагер за френски и английски пленници в Пловдив. След абдикацията на Фердинанд се връща към дипломатическата си кариера в 1918 г. После Димитър Станчов е дипломат в Париж и Лондон и напуска кариерата през 1924 година.
Надежда е най-голямата дъщеря на семейството. Владее 8 езика и по примера на баща си се посвещава на дипломацията. Първородният ѝ брат Александър почива на 11 месеца и е погребан в България. Втората сестра е Феодора. Най-малката е Елена, макар и женена за холандец, дълго време живее в Лондон. Синът Иван се жени за американка и също живее в Лондон, връща се в България и емигрира през 1945 година.
Баща ѝ Димитър Станчов е главен секретар на втората от двете делегации, които България изпраща в Париж за преговорите и подписването на Ньойски договор. Тя е водена от Александър Стамболийски, който връща Станчов в голямата политика след заточението в Пловдив и въвежда дъщеря му в нея.
Първата мисия, възложена на Надежда, е да е преводач при преговорите в Ньой.
Според много документи, особено в годините до 1989-а, Стамболийски подписал унищожителния за България договор и счупил писалката. Ето обаче какво пише непосредствения свидетел на събитието Надежда Станчова: "Церемонията се състоя без всяка тържественост. В 10,35 внушителният Стамболийски доста спокоен, влезе в залата, придружен от Станчов.
След това той (Клемансо) призова делегатът на България да подпише мирния договор. Стамболийски стана с достойнство, направи няколко крачки до масата и решително се подписа на отворената страница на договора. Станчов тогава повика по име останалите делегати, които се изредиха един по един. Церемонията беше много кратка."
За никакво счупване на писалката от страна на Стамболийски не става дума
Надежда Станчова е секретар на земеделския водач и по време на стодневната му обиколка из Европа, в която той опитва да смекчи условията, при които България е подписала договора в Ньой, и на конференцията в Генуа през 1922 г.
Убийството на Стамболийски я сварва като секретар на посолството ни в САЩ при посланика Стефан Панаретов. Тя и баща ѝ подават оставка в знак на протест срещу това зверство, категорично заявявайки нежелание да служат на репресивния режим на Александър Цанков.
Надежда напуска посолството във Вашингтон и започва работа в Би Би Си. На официални приеми, на които често я канят, се явява с дрехи, близки до българските народни носии, обшити с шевици. Те предизвикват огромен интерес сред английското висше общество. На 17 март 1924 г. се омъжва за сър Александър Кей Мюър, когото за пръв път е срещнала именно на прием. Той е 26 години по-възрастен от нея. Тя е на 30.
Съпругът ѝ е наследил бизнеса на баща си Джон с индийски чай и памук. Още 22-годишен, през 1890 е изпратен в Калкута. След като баща му Джон Мюър получава инсулт през 1901 г., синът управлява семейната фирма “Финли” в съдружие с братята си Джеймс, Матю и Джон. Бизнесът им се разраства, правят нови плантации за чай и памук, имат представителства в 6 световни пристанища, построяват и тъкачна фабрика в Бомбай. След Първата световна война увеличават капитала на 2 млн. лири. Александър се оттегля от семейния бизнес през 1926 г., но си запазва акциите от “Дънлоп”, “Тобако”, британската “Алуминиум” и “Шел” за близо 200 000 лири дивидент на година.
Сватбата е в Глазгоу. На тържеството присъства и ген. Йън Хамилтън, командващ английските средиземноморски сили по време на Първата световна война и ръководител на битката при Галиполи. Той също ще се впише в българската история – през 1936 г. ще покани ген. Владимир Вазов като почетен гост на конгрес на Британския легион, като достоен противник, нанесъл поражения на англичаните, но пък спечелил уважението им в битките при Добро поле. След омъжването си Надежда Станчова-лейди Мюър, се посвещава на благотворителни каузи и на балетното изкуство, но не забравя и България.
С Борис Сакскобургготски те са връстници и са расли заедно като деца
Вече като цар Борис III търси съдействието ѝ за политически сондажи в английския кралски двор. В интерес на истината трябва да кажем, че царят е свързан с доста оплетени роднински връзки с английското кралско семейство. Майката на цар Фердинанд Клементина е съпруга на принц Август фон Сакс-Кобург-Гота. Кралица Виктория, която пък е прабаба на крал Джордж V, е омъжена за братовчеда на Август, принц Алберт фон Сакс-Кобург-Гота. На всичко отгоре съпрузите са и първи братовчеди, защото майката на кралица Виктория е Виктория фон Сакс-Кобург-Гота-Заалфелд, сестра на Ернст I, баща на съпруга ѝ, и като такъв пък и неин свекър. Така, заравяйки се в далечното и при това доста нелогично откъм семейни връзки минало на двете династии, става ясно, че Борис III и Джордж V се падат нещо като втори братовчеди.
През август 1927 г. цар Борис е уговорил посещение при английския крал. Надежда Станчова обаче обучава българския цар на английските обноски, обичая в двора и протокола при краля, преди да го приеме. С придружаващите го Борис III гостува седмица в семейното имение. След разговорите за обноски и английски порядки двамата с Александър Кей Мюър се отдават на лов. Единственият гост по време на престоя на българския цар в дома Мюър е лорд Атол, който живее в близкото имение, но пък у нас
името му носи странджанското село Атолово
То е построено през 1926 г. за бежанците от Беломорка и Одринска Тракия с пари, дарени от шотландския лорд и наречено на негово име. Сестра му и съпругата му основават фондацията “Спасете децата” по идея на лорд Атол. С 6 млн. тогавашни лева са построени къщи за 90 семейства.
Именно от имението на Мюър крал Джордж V изпраща две коли, за да вземат българския цар и свитата му и да ги откарал в двореца “Балморал” - лятната резиденция на английските крале в Шотландия.
През 1929 г. цар Борис връща жеста. Графиня Мюър му пише, че е закъсала със зрението, което пречело на нейните занимания с балет, и моли царят да ѝ уреди лечение в Берлин. Естествено, молбата ѝ е изпълнена.
Церемонията с гостуването на цар Борис в шотландското фамилно имение се повтаря и през 1938 г., когато в “Балморал” предстои нова среща на българския цар и английския крал, вече Джордж VI. На Надежда Станчова е възложено посредничество в английските дипломатически среди за каузата на България. Включването на страната ни във Втората световна война на страната на Германия слага край на тези приятелски връзки - историята, както и при бащата Фердинанд, се е повторила и при сина. По време на войната Надежда Станчова и съпругът ѝ Александър превръщат родовото имение в санаториум за възстановяващи се от раните си английски войници. Александър Кей Мюър почива през 1951 г., а Надежда Станчова - през 1957.
Братът на Надежда Станчова - Иван, е роден в Санкт Петербург през 1897 г. по време на престоя на родителите му. След края на Първата световна война е преводач на окупационните войски във Варна. После отива в Лондон и започва работа в химическа компания. Там се жени за американката Марион Мичъл. Връща се в България и постъпва в Министерството на външните работи през 1928 г. Изпратен е в легацията в Рим, където престоява 5 години, а след това е генерален консул в Галац. Богдан Филов обаче го смята за англофил, а по това време такива политически пристрастия се опасни и го изпраща като консул в Истанбул. Отзован е от новата власт в началото на 1945 г., но не се връща в България, а отива в Швейцария при семейството си, после в Лондон и се установява в САЩ.
Негов син е първият ни посланик във Великобритания и Ирландия след промените през 1989 г. Иван Станчов. После стана министър на външните работи през 1994-1995 г. в правителството на Ренета Инджова. На следващата бе шеф на предизборния щаб на Петър Стоянов. Бе външнополитически съветник както на него, така и на президента Желю Желев.
А дотогава е бил търговски представител, дълго време директор в централата на АВМ в Лондон. В Рио де Жанейро и Париж и собственик на фирма в областта на електрониката. От десетгодишна възраст живее с родителите си в Шотландия, край Единбург. Тримата му братя са в САЩ, двете му сестри - във Франция, а третата в Мексико. Днес родът е пръснат във Франция, Англия, САЩ и Канада. Иван Станчов - младши е единственият, който се е опитал да направи родословно дърво, което включва стотици представители - от Савоя до Вашингтон и от Ванкувър през Лондон до Париж. От първата си съпруга, американка, има 4 деца, пръснати в Лондон, Вашингтон и Ванкувър. Имената им са семейни - Димитър, Ана, Иван, Надежда и Феодора, родена в Петербург. Втората му съпруга бе англичанка.
В българската политика го вкара Желю Желев. В очите на много хора минаваше за царски човек, но често цитираше думите на баба си Анна дьо Грено: “Най-големият лукс за един политик е да е независим демократ”, нещо непригодно за нашите политически нрави.
