Александра Георгиева предпочете финанси и геополитика вместо телевизия за мода
Когато зрителите на един от най-авторитетните новинарски канали в Италия - Sky TG24, гледат Александра Георгиева в ефир, едва ли предполагат какъв път стои зад усмивката и професионализма на младата жена. Много българи пък може да сметнат за странно как това красиво момиче, което спокойно би могло да направи кариера в шоубизнеса, е избрало съвсем различен свят, свързан с икономика, финанси и геополитика.
Днес Александра е сред лицата на Sky TG24, една от най-важните телевизии в Италия. Много често в директни включвания или пък в социалните мрежи тя обяснява сложни икономически процеси, анализира международни събития и разговаря с експерти по теми, които определят бъдещето на Европа и света.
Още в началото на журналистическия си път Александра получава предложение, което много млади момичета биха приели без колебание. По време на стажантска програма в Милано ръководителите на медията, в която кандидатства, искат да я насочат към телевизионен канал за мода. Красив външен вид, младост, харизма - всичко у българката изглежда подходящо за подобна кариера. Александра обаче отказва категорично, но не защото не харесва модата. Просто не вижда себе си там. Тя иска да говори за международни отношения, за икономика, за това как работят институциите и как решенията на политиците влияят върху живота на милиони хора.
Ако има едно нещо, за което Александра понякога съжалява, то няма нищо общо с журналистиката. Голямата ѝ неосъществена мечта остава тенисът, както споделя тя за “24 часа”.
Александра Георгиева е родена в София и израства в семейство, в което спортът е не просто хоби, а начин на живот. Родителите ѝ са бивши спортисти. Майка ѝ работи в Икономическа полиция, а баща ѝ дълги години е в сферата на телекомуникациите, преди да смени професията си. Семейството ѝ днес живее близо до София. По-малката ѝ сестра завършва образованието си в Англия.
Когато Александра е едва на 7, баща ѝ я отвежда на тенис корта. От този момент нататък животът ѝ се променя. Докато други деца прекарват уикендите си в игри и забавления, нейното ежедневие се състои от училище, тренировки и курсове по английски. Тенисът бързо се превръща в център на нейния свят. “Не беше особено интересно детство”, признава тя пред “24 часа”.
“Все бях заета”
Всеки, който се е занимавал сериозно със спорт, знае какво означава това. Липсват много от обичайните удоволствия на връстниците ти, но в замяна придобиваш качества, които остават за цял живот. Точно тенисът научава Александра на нещо безценно - че поражението не означава край, че когато нещата не се получават, трябва да продължиш напред. Този урок по-късно ще се окаже решаващ за българката.
След повече от десетилетие на корта идва моментът, в който си дава сметка, че няма да стане професионалната тенисистка, за която е мечтала от дете. Решението да се откаже е трудно, защото това е краят на едно желание, в което е вложила повече от десет години от живота си.
Въпреки това тя остава още година в спорта като треньор в тенис клуб в София, но постепенно разбира, че трябва да намери нова посока. Така се насочва към друга страст - политиката и международните отношения. По онова време много спортисти мечтаят за университетски стипендии в САЩ. Америка обаче се струва прекалено далеч на Александра. Италия изглежда по-близка и по-достъпна, затова заминава за Милано.
Не говори италиански. Учи международни отношения и европейски институции в Държавния университет на Милано, първоначално на английски език. Смята, че ще остане само 4 г. и след това ще се върне. Съдбата обаче има други планове.
Още през втората година Александра решава, че ако живее в Италия, трябва да владее езика като местните. Сменя програмата си и започва да учи на италиански. Това се оказва огромно предизвикателство. Да изучаваш право, монетарна политика, централни банки и европейски институции на език, който тепърва овладяваш, е
изпитание дори за най-амбициозните студенти
Преходът към обучение на италиански се оказва много по-труден, отколкото българката е очаквала. Освен че трябва да усвоява академична терминология, тя ежедневно се сблъсква с предизвикателството да изразява сложни понятия на език, който не е майчин за нея.
По-късно същото предизвикателство я съпътства и в журналистиката, където всяка дума и всеки нюанс имат значение, а тя трябва да се доказва не само като професионалист, а и като чужденец.
Завършва шест месеца по-късно от предвиденото, но не се отказва. Именно тогава идва една среща, която променя живота ѝ. На едно събитие се запознава с маркетинг директор на специализирана телевизия за икономика и финанси. Той я насърчава да кандидатства за стаж. Така започва кариерата ѝ в Class CNBC.
Следват месеци на упорита работа зад кадър и непрекъснато доказване. Най-трудното не е липсата на знания, а това, че е чужденка и че има акцент. В определени моменти усеща, че някои позиции са недостижими не заради липса на компетентност, а защото не е родена в Италия.
“Имало е дискриминация”,
признава откровено тя. Всяка подобна ситуация обаче я мотивира да работи още повече.
Големият пробив идва в телевизия Le Fonti. Там съществува англоезичен канал и ръководството решава да ѝ даде шанс като водеща. Гостите ѝ са британци, американци и международни експерти. Дълго време тя води предавания на английски, а по-късно започва да получава все повече възможности да се изявява в ефир и на италиански. “Сега също имам лек акцент на италиански, но вече не го приемам като проблем, а като характеристика, на която би могло да се погледне позитивно. В телевизия “Блумбърг” например има много чужденци водещи”.
Следват три години в изданието Wall Street Italia, а след това идва възможността, за която мечтаят много журналисти - Sky TG24. Първоначално е поканена само да замества през летния период, когато основните журналисти са в отпуск.
Справя се толкова добре, че остава вече 2 години
Днес Александра не отразява само икономика и финанси. Репортажите ѝ я отвеждат от автомобилната индустрия до големи международни форуми и престижни изложения като Салона на корабостроенето във Венеция. Успоредно с телевизията развива и собствен подкаст, посветен на икономиката, финансите и геополитиката. Работи активно и за социалните мрежи на Sky TG24, където обяснява сложни теми чрез кратки видеа.
Въпреки успехите си тя остава свързана с България. Връща се на всеки два-три месеца. Следи внимателно политическите и икономическите процеси у нас и често остава изненадана от разликата между официалните данни и обществените нагласи. “Забелязвам, че дори със семейството и приятелите ми имаме много различни възгледи към случващото се в българската политика и икономика. Това личи и от това, кой е избран в България и за кого бих гласувала аз”, казва Александра.
Българката вижда присъединяването ни към еврозоната като положителна стъпка. Във време на война в Украйна и глобална несигурност тя смята европейската ориентация за изключително важна. “От моя гледна точка в този толкова важен исторически момент- войната в Украйна и тази в Близкия изток, бих предпочела една по-отворена към Европа България”.
Днес животът на Александра е разделен между телевизионните студия, пътуванията, подкастите и двете ѝ кучета Фуци и Викс, едното от които е спасено край София и по-късно отведено в Милано.
Обича балета и театъра, с радост си спомня и за последния спектакъл, който е гледала в София - “Игра за двама” с Александър Кадиев и София Бобчева. Българката обича и пътешествията, особено в Югоизточна Азия, възхитена е от Сингапур.
Александра продължава да спортува -тенисът я връща към годините, когато е прекарвала по шест часа на ден на корта. Ако днес някой я попита за кого би стискала палци в мач между Яник Синер и Григор Димитров, отговорът идва мигновено: “За Григор, разбира се.”
