- 18-годишният атлет завоюва три златни и един сребърен медал на световното за спортисти със синдром на Даун, постави и нов световен рекорд
- Той има цел, това му дава смисъл, казва треньорът Димитър Петров
- С малко сила, вяра и доза лудост всичко е възможно, признава майка му Десислава Асенова
Любовта към спорта е в кръвта му, а късметът го среща с правилните хора и ментори, които го насочват по пътя. Дори тежка травма и животозастрашаваща операция не го спират да се бори за титли, да има цел и да бъде щастлив.
18-годишният Александър Асенов спечели златото в трибоя при мъжете и постави нов световен рекорд от 2748 точки на световното първенство за спортисти със синдром на Даун, на което София беше домакин. Също така той триумфира и с титлата в скока на дължина, стана и шампион на 200 метра бягане и завоюва сребърен медал в спринта на 100 метра.
И след отличния завършек на това голямо изпитание Асенов заслужено мечтае за Гърция.
"Спечелих четири медала. Всичките са ми любими. Искам да печеля още медали и малко почивка. Да отида в Гърция", каза с усмивка пред "24 часа" Алекс, за когото предстои европейско първенство в Бидгошч (Полша) след две седмици и чак след това морето ще го очаква.
На пистата той се готви под зоркия поглед и стриктни напътствия на неговия личен треньор Димитър Петров. Той е бивш състезател на ЦСКА в овчарски скок. Занимава се с треньорска дейност от 30 г., като е извел до финали на световни и европейски първенства много лекоатлети.
На тренировките на Алекс винаги присъства и третият много ключов герой в този екип - неговата майка Десислава.
Зад успеха на Асенов в спорта стои и друг важен човек и негов пръв ментор - Слав Петков, президентът на Федерацията по адаптирана физическа активност (ФАФА).
"Когато преди две години Слав Петков доведе при мен Алекс и ми го представи, той беше много уплашен от тази наша първа среща. Трябваше да поработя с него, за да преценя на какво е способен - обяснява пред "24 часа" Димитър Петров. - Когато усетя добра енергия от човек, и аз съм добър към него. Разбира се, че съм и строг към Алекс като към всеки друг спортист. Няма отстъпки, защото не биха ни донесли нищо добро. Взискателността и стремежът към усъвършенстване са задължителни и в крайна сметка гарантират успешен резултат."
Треньорът коментира, че още месец и половина преди първенството в София е видял и е бил оптимист, че Алекс ще подобри световния рекорд в дисциплината си. Само че нищо никога не е сигурно.
"В последните две седмици преди първенството той доста се беше изключил ментално - разказва Петров. - Може би беше доста претоварен от вниманието около събитието и промотирането му, усещайки подсъзнателно, че всеки очаква от него нещо максимално. Това малко ме свали на земята и охлади оптимизма ми. Но оставих нещата да се развиват нормално. Правехме каквото трябва, пък да се случва каквото ще. В този процес все пак сме трима, не сме и двама. Хубавото при Алекс е, че когато той има предизвикателство, което се случва сега, той много бързо намира фокус. Рядко може да се наблюдава подобно умение дори при останалите деца. Той го може. Така два дни преди състезанието видях, че вече е в нормален предсъстезателен режим и беше онзи Алекс, който аз искам да виждам. И счупи рекорда."
Асенов винаги иска да се представя добре и има осъзната цел.
"Това му дава смисъл. И го кара да се бори с лекия си мързел - сигурен е треньорът, който никога не подготвя психически Алекс за възможна загуба. - Не може предварително да работиш в тази посока, защото това означава да му заложиш деградираща програма: "Ти ще се провалиш, така че не се притеснявай". Когато човек действително се провали, тогава всъщност му се дава хапчето против стрес от това."
Петров признава, че на свой ред и той се учи от Алекс да бъде по-търпелив, по-толерантен, по-приемащ.
Несъмнено спортът променя целия живот на шампиона, като му изгражда социална среда и принадлежност, спасявайки го от самотата, на която често са обречени хората със синдром на Даун.
"Той се научи на дисциплина, намери приятели и ментори, на които да разчита и пред които да се доказва - казва пред "24 часа" майка му Десислава Асенова. - Винаги е бил активно и доста палаво дете. Баща му се опитваше да го научи на всичко възможно за едно момченце - да кара колело, да играят заедно футбол и т.н. Когато се прибрахме в България, започна да ходи в специализирано училище. Една от майките там - Борислава Вандова (родител на състезателя Боян Вандов), го беше видяла най-отгоре на катерушката и всъщност тя ми се обади. Така започна неговият път. После отидохме при Слав Петков, на когото сме безкрайно благодарни за всичко."
Освен всичко Алекс има спортен талант в наследство. Баща му е бивш волейболист. Дядо му по майчина линия е бил професионален щангист и треньор на деца, а баба му отново по майчина линия е била лекоатлетка в националния отбор на България. Самата Десислава е тренирала лека атлетика, но много рано се отказва.
"Както казва майка ми, талантът ме е прескочил и е отишъл в Алекс. Той е целеустремен, но иначе по природа е леко мързелив. Харесва му да се състезава. Обича адреналина. В никакъв случай това не означава, че не го е било страх и не се е губил в някакви моменти, но за да печелиш, трябва да се научиш и да се губиш в трудното. Той гори в това, което прави, обича го и това осмисля живота му. Мога само да го подкрепям."
У дома Асенова следи синът ѝ да изпълнява всичко, което изисква (от тях) треньорът, за да е във форма и да се намалят възможностите за контузии. Баба му също много помага да се следи захранването му и всичко останало.
Преди четири години обаче семейството е връхлетяно от сериозно изпитание. При скок в басейн Алекс счупва шиен прешлен.
"Той премина през две операции - връща се към този момент майка му. - Имаше отчупено парче от шийния прешлен. Четири месеца по-късно установиха, че вратът му не се държи добре, и трябваше да направят цялостна стабилизация при много сериозна животозастрашаваща операция. Но шест месеца по-късно той беше на пистата. Вкъщи сме имали много моменти, в които сме се чудили с баща му как да постъпим. Дали е редно да продължи със спорта. Дали ще може без него. Решенията не бяха лесни."
За щастие, семейството на Алекс е много сплотено и силно. Те не се предават лесно и винаги се изправят заедно през трудностите.
"Алекс е един урок по живот. Истински - категорична е Десислава. - Всички прогнози, които съм чувала и които чуват родителите на деца с проблеми от раждането, просто падат като люспи от гърба ти, когато всеки ден виждаш, че детето ти може, че се бори, че е пълноценно и щастливо."
Асенова съветва родителите на деца със синдром на Даун да не се страхуват да "скочат" заедно с тях към мечтите им, колкото и невъзможни да изглеждат те.
"Ако ние, родителите, сме малко по-смели, макар да ни чупят крилете още в родилния дом, и излезем от тези страхове - всичко е възможно. С малко сила, малко вяра и доза лудост. Трябва да вярваме не само в "слънчевите деца", а във всички деца."
