Мащабната бетонна скулптура интерпретира силуета на родопски мост
Бетонен колос. Дълъг 12 метра. Висок 5 метра. Мост със здрава основа в единия край, който не достига до отсрещната страна, защото се разпада във въздуха. Произведение на изкуството, което успява за първи път малко да изплаши творческия тандем Борис Мисирков и Георги Богданов. Да ги буди понякога нощем с мисли за реализацията на физически най-мащабното нещо, което са правили досега.
"Пътуващият паметник" е бетонна скулптура, интерпретираща силуета на родопски каменен мост и натоварена с мисията да пази паметта на стотиците безименни хора, изгубили живота си в опит да избягат от социалистическа България. Емблематично тя ще бъде разположена на 500 метра от ГКПП Рудозем - Ксанти.
"Идеята ни откри по естествен път - разказва Борис Мисирков. - Всичко започна с едно предложение от италианската организация Lungomare, която работеше по голям европейски проект, занимаващ се с границите на ЕС. Предложиха ни да се включим в международната изложба "През призмата на границите", в която участваха български, немски, италиански и турски автори. Така започнахме да се чудим какво може да разкажем по темата, което вече не е предъвкано хиляди пъти. И си представихме красивите пейзажи от граничните зони, които заснехме на черно-бял инфрачервен филм в голям формат, 6 на 12 сантиметра. Така във фотографиите се предава едно сюрреалистично усещане. Работи се с една голяма, тежка камера. Сложно е, но си позволихме удоволствието да се върнем 30 години назад в епохата на аналоговата фотография".
След като е показана в Национален исторически музей - София, и в Болцано в Италия, експозицията от 14 фотографии на Мисирков и Богданов пътува из страната. Вече е била в Регионалния исторически музей в Русе, в РИМ Смолян и предстои да бъде изложена в Исторически музей в Каварна. Към всяка фотография има кратко видео - частици от пропагандни филми и архивни свидетелства, които дават втори план на видяното.
"Ние си представяме, че така е виждал човек местните пейзажи, докато е притихнал, притаен, в очакване да рискува, да премине от другата страна - обяснява Богданов. - Каквото и да направим в кратките си животи, природата е там. И тогава, и сега, когато всичко, което е място на престъпение, е превзето от природата. Кльонът (сигнално-охранителната мрежа и електросигнализационната система), което е нещо зловещо, е обрасъл, разпада се, беседката на граничарите е скрита от храсталака и т.н.".
Паралелно творците започват да се ровят из архиви с помощта на журналистката Мария Дерменджиева и професор Момчил Методиев, като стигат до набор от материали от Комисията по досиетата. Разбират, че има дузина паметници на граничари и на граничарски кучета, но няма никакъв спомен за всички хора, които са изчезнали в опит да прекосят границата нелегално. Има една официално съобщена бройка от 375 души, която е очевидно занижена.
"Започнахме да си представяме един въображаем паметник, който се движи из тези зони - разяснява Мисирков. - Докато правехме проучвания на мястото, се запознахме с Риза Брахимбашев, който е кмет на Чепинци. Последното село преди новото ГКПП Рудозем - Ксанти. В разговори с него си казахме: "Защо да не направим истински паметник?!" Той доста се ентусиазира от идеята. После заедно с архитект Петър Торньов стигнахме до формата на този абстрактен мост, който се разпада във въздуха. Всеки може да го тълкува както иска - като провалено бягство, като мост, който е изчезнал, като разрушена връзка. Тръгвайки на обиколки за снимки, се оказа, че Вълчановият мост на Резовска река е прототипът на тази скулптура. Той години наред е служил за връзка между България и Турция. Първо там е имало османски мост. Сегашният е правен в началото на 20-и век, но около 1947 година Народната власт решава да разруши едната му половина от българска страна.
Така по онова време границата от просто линия на картата се превръща в непреодолима стена".
Община Рудозем ще отреди на двамата творци общински парцел, който е на 500 метра преди КПП-то до републиканския път II-86, а след като те завършат скулптурата, ще я дарят на общината.
"В момента за хората от Рудозем е много по-близо да отидат на вечеря в Ксанти, отколкото да се качат до Смолян - коментира Мисирков. - С този паметник искаме да сложим един маркер, който хем да е красиво произведение на изкуството в публичното пространство, хем да е напомняне, че преди по-малко от 40 години е можело да загинеш, опитвайки се да минеш по същия път".
Богданов пък пояснява, че темата за "бегълците" и "изменниците на родината" е добре замитана под килима и избягвана дори в семействата, в които има травма по въпроса - като добре калцирана стара рана.
"Отначало не усещаш мащаба, не си даваш сметка. Но всичко бавно изплува - казва Богданов. - Когато си говорехме с хората в Чепинци, се оказа, че има много истории и в двете посоки. Семейство, което е видяло човек, който се готви да мине границата, и го е прибрало, но после го е издало, спазвайки закона. При откриване на изложбата в Смолян чухме и друг тип история. Как местното население там, което е било вдигнато на крак три дни да търси двама румънски нарушители, когато са намерени, и лейтенантът, изнервен от ситуацията, иска да ги застреля на място, хората го спират. Нищо от това не може да бъде съобщено като директен факт - то е на ръба на легендата и истината."
Оказва се, че за по-младите е непонятно как границата е била затворена за излизане и защо България се е пазила отвътре навън, а не от външен враг.
Но границите са безкрайна тема. За щастие, Мисирков и Богданов не си слагат рамки в своята работа.
Затова и се захващат с този мащабен проект, за който обаче имат нужда от още пари, които буквално да превърнат в бетон. Те получават финансиране от НФК за обиколката на изложбата и частично за построяването на паметника, но междувременно с всички ценови промени и с развитието на идеята се оказва, че им трябват още толкова.
В момента се опитват да съберат още 30 000 евро без ДДС. Стартирана е кампания в platformata.bg, където всеки, който иска да ги подкрепи, може да го направи. Също така за ценители и колекционери предлагат възможност за купуване на фотография от изложбата за 1000 евро - или порцеланов макет на скулптурата за 3000. Всяка от 14-те фотографии ще съществува в не повече от 5 бройки, музейни отпечатъци на истинска архивна хартия.
"Не успяваме да разменим директно изкуство за бетон, затова разменяме изкуство за пари, с които да купим бетон и арматура - пояснява Богданов. - Ще поставим този паметник там със сигурност по един или друг начин. Надявам се, че ще стане по не толкова трудния, за което идеално би било да досъберем финансирането. Мечтата ни е ноември месец скулптурата вече да е официално на това място."
Те не претендират да създават мемориал. Това е техният артистичен акт, с който да опитат чрез изкуството да допринесат за историческата справедливост.
С тази своя мащабна и леко "страшна" творба Мисирков и Богданов ни казват, че от място, от което някога някои са искали да избягат, сега България се е превърнала в място, в което някой иска да избяга, но... Миналото не бива да се забравя и свободата не бива да бъде приемана за даденост.
