Смешните истории на Любен Дилов из живота му в парламента и не само
Миналото лято се случихме в една почивна станция с Любо Дилов. С нечовешкото си чувство за хумор той разказа няколко много смешни истории из живота си като депутат и не само. Записах тези истории, после в София с Любо ги редактирахме и така те влязоха в бъдещата книга "Да се посмеем с българския елит".
Гиньо Ганев омбудсман
40-ото народно събрание. На власт е тройната коалиция, която има конституционно мнозинство. Остават по-малко от сто дни до приемането ни в Европейския съюз. В парламента започва обсъждането на промяна на конституцията и въвеждане на института на омбудсмана. Вървят дълги прения за това каква е тая дума омбудсман - щведска била, германска била... Най-яростни срещу чуждицата са депутатите от "Атака". Предлагат се побългарени варианти като народен закрилник, защитник, Чавдар войвода и още куп недомислия.
А всички знаят, че договорката между политическите сили е първият омбудсман да бъде Гиньо Ганев. Никой не предлага друг кандидат.
Провокиран от безсмисления дебат, Любен Дилов-син, депутат от "Гергьовден" в коалицията ОДС, излиза на трибуната и предлага в конституцията да бъде записано, че на български фигурата на омбудсмана ще се казва Гиньо Ганев. Каква по-българска дума от Гиньо ГАНЕВ!? И всеки следващ избран за омбудсман ще се казва Гиньо Ганев. Съответно Гиньо Ганев II, Гиньо Ганев III и т. н.
Водещият парламентарното заседание Георги Пирински от БСП не подлага на гласуване предложението, така че то остава само в протоколите.
По време на почивката Дилов-син е леко притеснен, още повече като вижда, че Гиньо Ганев го търси интензивно в кулоарите на парламента. Затова отива с наведена глава при него, готов да понесе свещения му гняв за закачката, която си е позволил. Гиньо Ганев обаче хваща ръката му с двете си ръце, стиска я и мъдро казва: "Младши, ти осъзна ли, че народното представителство не е дорасло до твоите напредничави идеи?".
На доайена на парламентаризма много му харесва предложението поименно да бъде вписан в конституцията на Република България.
Копейката на Евтушенко в чаша с кока-кола
1977 г. Под мотото "Мирът - надежда на планетата" тече прочутата световна писателска среща в парк-хотел "Москва". Има знаменитости от цял свят - Марио Варгас Льоса, Гор Видал, Уилям Сароян, Джон Ъпдайк, Джани Родари...
Любен Дилов-баща е завел 13-годишния си син Любен не само да види на живо някои от най-великите писатели - особено автора на "Приключенията на Лукчо", но и заради кока-колата. Дефицитна за населението напитка, но партията е осигурила достатъчно за международната среща.
На една претрупана с бутилки маса са се събрали куп знаменитости и слушат със зяпнала уста безкрайно чаровния съветски поет Евгений Евтушенко. С него е безопасно да се говори (за разлика от общуването с капиталистическите автори), а и повечето български писатели знаят единствено руски. Евтушенко се мръщи на шишетата кока-кола и казва:
- Ние в Москва това не пием!
- Не я пиете, защото нямате - смее се Левчев, единственият, който може да си позволи да поднася "другаря Евтушенко".
- Не! - сопва се съветският поет, - сега ще видите защо не я пием!
Вади монета от 10 копейки и я пуска в току-що налята чаша с американската напитка. Всички се втренчват в нея, очаквайки да се случи нещо неприятно на монетата. Да се разтвори или да изчезне в дим от сяра. Когато нищо подобно не става, разговорът се възобновява на съвсем други теми, а и Евтушенко сякаш е забравил за демонстрацията. В един момент обаче на масата връхлита младият тогава поет Д. З.
- Т'ва никой не го пие, нали? - пита той и преди да му отговорят, гаврътва чашата барабар с монетата в нея.
Евтушенко, който разказва нещо на висок глас, внезапно се обръща, посочва с пръст Добри и победоносно заявява:
- Ето! Затова не пием кока-кола! Всичко могат да ти пуснат в чашата и не се вижда! А във водката всичко се вижда!
Физзарядка в парламента
2024 година. Първи месеци на 51-ото народно събрание. На госпожа Киселова, въпреки че е прочут юрист конституционалист, е трудно да се оправи с кресливите депутати, които я атакуват постоянно и използват това, че все още не е особено опитна с правилника на Народното събрание.
В един момент някой иска почивка от името на парламентарна група. Повечето депутати стават и тръгват да напускат пленарната зала, защото искането на почивка не се обсъжда или гласува, а председателят само определя колко минути да е тя. Киселова обаче не бърза да я обяви. От "Възраждане" започват да крещят: "Дай почивка, дай почивка!", но тя невъзмутимо им отговаря, че чака "обратно предложение". "Възраждане" започват да дюдюкат, че няма обратно предложение на искане на почивка, а минаващият покрай трибуната Дилов-син се провиква:
- Не е вярно! Има обратно предложение! Госпожо, обявете физзарядка! Обратното на почивка е гимнастика!
Киселова се засмива: "Да, господин Дилов, депутатите имат нужда от раздвижване и оросяване на мозъка, но за жалост, правилникът не го предвижда".
Много скъпа проститутка
40-ото народно събрание току-що е приело правилник на парламента, в който има нововъдения. Едно от тях гласи, че всеки депутат трябва да обявява на председателя подаръци на стойност над 200 лева, които е получил, от кого и по какъв повод. Самите подаръци, надхвърлящи тази сума, трябва да се депозират при председателя на парламента. Председател е Георги Пирински, известен със "стоун фейс" изражението си и пословичната си невъзмутимост.
Дилов-син, който му е сърдит, че не е разрешил да си представи книгата "Циганите на Сатурн" в кафенето на събранието, решава да го злепостави пред група граждани, с които Пирински разговаря в кулоарите. Дилов вижда и няколко колеги депутати, решава, че всички са парламентаристи, и приближава групата.
- Господин Пирински, през уикенда бях в избирателния си район Бургас, където бях почерпен с много скъпа проститутка. Над 1500 лева за вечерта. Не съм използвал подаръка и го предоставям на Председателския съвет да решите как да го ползвате. Може би по големина на парламентарните групи, както постъпваме в други случаи?
Наоколо хората се смеят, Пирински не трепва, но след десетина минути намира Дилов в кулоарите, силно го стисва за лакътя и с все същата невъзмутимост казва:
- Г-н Дилов, може би не забелязахте, но вашето остроумие се случи пред хора, външни на събранието. А именно граждани от Дупница. И вашето изявление по никакъв начин не способства за повдигане авторитета на парламентаризма.
