Тя е фотограф, родена през 90-те години, популяризатор на науката, дизайнер на реклами, щатен фотограф към списание „Китайска астрономия“ и първият щатен фотограф към Discovery Channel в Китай. Нейните фотографии на звездното небе са спиращи дъха и всичко това се дължи на страстта ѝ към звездите, предава радио Китай.
През последните пет години на „преследване на звездите“ тя е изпитала безпрецедентни предизвикателства. Нейното необикновено пътешествие и преживявания бяха описани от Китайската централна телевизия в 5-епизоден документален филм, наречен „През тези пет години“.
Йе Дзъи е била консултант в рекламна компания в Сингапур. Преди 5 години взема решение, което изненадва нейните роднини и приятели: да напусне високоплатената си работа и стане щатен фотограф. Семейството и приятелите ѝ съответно са силно изненадани от решението. Трудно им е да разберат защо тя обръща гръб на идеалния живот и избира да снима звездите. Нейното обяснение е следното: „Ние сме родени през 90-те в една добра ера, можем да живеем живота, който искаме. Ако не се възползваме от мечтата си в момента, със сигурност ще съжаляваме в бъдеще“.
На 15-годишна възраст, Йе Дзъи се влюбва в звездното небе. Безброй дни и нощи тя съзерцава звездите в нощното небе.
„В началото тъй като харесвах звездното небе и случайно имах контакт с фотографията, превърнах снимките в начин да изразя любовта си. Аз съм особено упорита и търпелива. Истинската страст не означава никога да не се отказваш, а дори след провала да продължиш да обичаш. Снимките са начин да изразя себе си. Успях да превърне хобито си в професия“.
През тези пет години откакто е щатен фотограф, Йе Дзъи непрекъснато пътува до далечни места. В платото, в пустинята, в обезлюдени места, преследва мимолетното звездно небе.
Йе спечели първа награда в Международния фотоконкурс „Земята и небето“ през 2016 г. Снимката ѝ бе избрана и за „снимка на деня“ от американската космическа агенция НАСА.
„Тази снимка представих по собствена инициатива. Тя е посветена на "Фосфоресциращото море" на моя любим художник Ешер. Снимката направих в Салар де Уюни, Боливия и нарекох "Огледало на небето". Беше февруари и сухият сезон наближаваше, така че голяма част от калта беше изсъхвала, а пукнатините, получени от сушенето, бяха оформили правилни шестоъгълници. Светлините от далечния окръжен град служеха като лек източник на светлина, така че в тъмната нощ без лунна светлина можех да снимах белите ръбове и текстури на земята“.
Веднъж в университета, тя успява да заснеме перфектната снимка на нощното небе, докато събира материал за реклама. Опасността е проблем, с който се среща всеки пейзажен фотограф. „Ако нямаш достатъчна подготовка, може да бъде опасно, а ако имаш достатъчно подготовка – тогава е приключение. Имала съм много приключенски моменти, като например да ме събарят вълни, докато снимам върху скали и така нататък“.
„Най-тежката нощ, която си спомням, се случи около езерото Намцо в Тибет през 2015 година. Беше 11 часа вечерта и Млечният път близо се виждаше много ясно и на хоризонта често се появяваха мълнии. Взех камерата и зачаках да направя снимки на светкавиците и галактики, преплетени, но когато натиснах затвора отново и отново, тъмни облаци моментално покриха небето, а градушката и дъждът, които последваха, ме измокриха до кости. Същата нощ имах симптоми на височинен белодробен оток като задушаване и хемоптиза. Липсата на кислород ме накара да халюцинирам, чувствах Млечния път толкова близо до мен. Когато затворих очи, сякаш беше наблизо; лицата на моите роднини и приятели проблясваха напред-назад пред очите ми ... В този момент дори си помислих, че може би няма да видя слънцето на втория ден, тогова бе много опасно“.
През 2009 г. тя заминава за Шанхай да наблюдава слънчевото затъмнение, което се появява един път на 500 години. Само няколко минути преди пълното затъмнение изведнъж дойде силен дъжд.
През 2013 г., за най-дългото „пръстеновидно слънчево затъмнение“ на този век, тя пропътува хиляди мили до Кения и е изложена на слънце повече от 6 часа. Но точно след началото на затъмнението, голям черен облак се появява в небето. Небето потъмнява и се извива пясъчна буря.
Но Йе Дзъи каза: „Усилената работа е относителна, когато съм решена да направя нещо, съм пълна с енергия!“
Докато работи в Сингапур, един ден Йе Дзъи попада на заглавие във вестник за „Забранения град под смога“. Статията казва, че замърсяването на въздуха в Пекин е много сериозно. „В този момент се почувствах зле!“, спомня си фотографката.
По-късно тя се връща да работи в Китай. Тя е много загрижена за качеството на въздуха в Китай, особено в Пекин. Всяка година използва емблематичните сгради на Пекин като място за снимане. „Докато снимам звездното небе, се надявам да използвам изображението, за да кажа на всички, че качеството на въздуха в Пекин се подобрява от ден на ден“.
От 2017 г. локациите, които Йе Дзъи избира за снимане на звездното небе, се изменят до голяма степен. В миналото ходи в чужбина, за да снима по-често, но днес работи повече в страната. „Това е много тясно свързано с подобряването на качеството на въздуха ни“, обясни тя.
В началото на 2020 г. Йе сформира собствен екип и се надява да снима повече видео, чието съдържание е свързано със звездното небе. Внезапната епидемия обаче наруши плановете им и те не успяха да излязат на снимки и трябваше да направят снимки у домовете си или в кварталите си.
При тези условия Йе прави поредица за наблюдение на звездите, за да научи всички как да гледат по-добре нощното небе в градска среда. По нейно мнение астрономията и звездното небе могат да накарат човек да се замисли за много неща.
„Астрофотографията е начин за мен да записвам и изразявам емоции. Всъщност камерите и телескопите разширяват границите, които са невидими за човешкото око. Астрофотографията също играе много важна роля, когато хората изследват Вселената. Например, познати снимки на черни дупки показват истинския външен вид на света чрез изображения, които са невидими за човешкото око. Древните китайци са използвали хартия и писалка, за да записват най-пълните астрономически явления в света, но аз избрах да ги проследя с камера и да използвам собственото си разбиране, за да възстановя мъдростта на предшествениците. Колкото повече снимам тези далечни неща, толкова повече чувствам, че животът е велик. Всяка звезда, която видя и снимам, може да е това, което е изглеждало преди милиони години или дори преди стотици милиони години“, каза момичето.
"Много хора ме убеждават, че снимането на космоса е ниша. Трябва да правя повече портрети и подобни неща. Опитах и аз, но в крайна сметка забелязах, че вдигнах камерата заради страстта си към небето. Снимките са моят начин да изразявам любовта си. Мога да правя нещо добре и да продължавам това само защото го обичам. Така че ще продължа да бъда звезден или пейзажен фотограф. Чувствам се най-комфортно сред природата".
