- Ние не продаваме птици, просто се грижим за тях, казват Огнян Геров и жена му Светлана
- Първото какаду се излюпило без инкубатор в родопското с. Соколовци преди 6 години
- Тарторът на групата знаел 50 думи и летял до Рожен и Момчиловци, но изчезнал при гръмотевична буря
14 папагала живеят в смолянското село Соколовци в подножието на Рожен. “Най-многобройни са какаду, има от вида амазон, ара и хибриди”, казва стопанинът им Огнян Геров.
Той и съпругата му Светлана са отделили един етаж от къщата си с две стаи и тераса за екзотичните птици. Там са поставени клони и поставки на различни височини, за да могат свободно да летят и да подскачат. Терасата им е опасана с мрежа.
Отскоро се
грижат и за едно
сляпо какаду,
което получили от Бургас. Стопаните му преценили, че не могат да се грижат за птицата. “Няма шансове да прогледне, зрението му е повредено вероятно още при излюпването. Един от най-добрите лекари на екзотични птици - д-р Валентин Козлитин от Русия, заяви, че папагалчето вижда само частично нагоре и лечението му е много сложно. Започва обаче да се адаптира в обстановката, общува с другите птици и се чувства добре”, казва Огнян.
Двамата със Светлана досега са гледали над 40 папагала. Преди 22 години в Русия, където живеели, посред зима на прозореца им каца вълнисто папагалче. Покрай него се запалили по екзотичните птици.
В Русия Огнян купувал папагалите от собственици, за които домашните любимци вече са се превърнали в проблем. Затова някои от тях били с влошено здраве или с разрушена психика. Той смята, че много от собствениците на папагали не си дават сметка, че отглеждането им не е мода. Понякога птиците може да се превърнат в опасна играчка.
“Разгневена
птица може
бързо да строши
стол
или маса. Освен това папагалите хапят лошо. Силни са. Хората ги гледат, че са красиви, купуват ги и ги взимат в дома си, без да ги разбират, гледат ги без необходимите знания и често ги изоставят. Повечето хора смятат папагалите за играчка или украшение, а какадутата са уникални птици, много интелигентни”, вметва Светлана.
Регистрацията на този вид папагали е задължителна съгласно Закона за биологичното разнообразие. Това се прави за предотвратяване на незаконен трафик и контрабанда с екзотични видове, повечето от които са изчезващи от природата. Всеки собственик получава от РИОСВ регистрационни карти, които съпровождат екземплярите при продажба, даряване и издаване на разрешително по CITES за износ, само при изяснен произход на екземплярите. Сега
в условията на
пандемия на
практика е
невъзможно
преминаването на
граница с папагал
Мерките са драстични.
Огнян отбелязва, че доста от какадутата са родени в Родопите, затова ги нарича на шега “рокаду”.
В началото в селото подмятали, че птиците няма да карат дълго, защото студените месеци в планината са много. В Соколовци, разположено на двата бряга на река Бяла, е още по-студено, тъй като е в долина, заобиколена от изключително стръмни склонове.
“Папагалите са много приспособими. Те дори много не обичат топлината. Повечето наши птици идват от студено, от Русия. До минус 10 градуса не е страшно за тях. Колкото и да е странно, за папагалите ара и амазони,
въпреки че
живеят край
екватора,
горещината е по-
опасна от студа
В естественото им обитание, джунглата, всъщност не е топло, там е сянка, а те излизат сутрин и вечер, когато е хладно. Реагират с любопитство на снега”, заявява Геров.
Първото рокаду се излюпило преди 6 години в домашни условия без инкубатор, което е голяма рядкост. “Това е първият известен случай на какаду, излюпило се в естествени условия на толкова голяма надморска височина” , казва той.
Папагалчето, което нарекли Малчо, е хибрид от голямо жълто качулато какаду и голямо бяло качулато какаду.
Наследник е на Капитон - птицата, която гледат над 15 години, но вече не е в къщата им. Капитон е бил нещо като тартор на етажа от птици.
Бил е обучен да лети свободно до връх Рожен, до съседното село Момчиловци и околните върхари. Изчезнал по време на гръмотевична буря на 19 март м.г. Бил е на около 40 години и с размах на крилата 100 см. Знаел към 50 думи. С него бил и синът му Малчо.
“Малчо се прибра, а Капитон остана навън. Той лети много добре и е възможно да е отлетял далече. Може заради гръмотевиците да се е изплашил.
Все още се
надявам да е жив
и да се върне
Получих сигнал, че е в село Бостина. Колата ми бе повредена и не можах да ида веднага. След това ми казаха, че е видян в кв. “Петровица”. Може да е прибран от някого и да е затворен. Местните птици не са заплаха за него, общува си с гарги и свраки. В района има и двойка грабливи птици, но надявам се да не са го нападнали. Капитон е от вида папагали, които помнят и е възможно да се появи отново”, споделя Огнян.
Сега ролята на тартор сред какадутата е на Коки , който е на 25 г. Сред подвида ара лидер е Полина Дмитриевна - Поли. Тя впечатлява с размерите си, дълга е 120 см с опашката си. Знае много думи на руски. “Хитра е, създаваше интриги с другите папагали, докато спореха за лидерство. Сега вече никой не ѝ оспорва водачеството”, констатират стопаните.
“Ние не продаваме птици. Просто се грижим за тях, защото ги обичаме.
Направихме
Център за
съхранение,
възстановяване
и осиновяване
на папагали
с идеята да постъпват средства за изхранването им, но е много трудно. От една година почти няма дарения. Едно момиче от София помага с хранителни продукти”, казва Геров.
Сред дарителите в пандемичния период е британското семейство Стивън и Ани, което се заселило за постоянно в Соколовци в къща на 300 метра от Гюрови.
Огнян и Светлана сеят в градината си цвекло, марули, моркови, зелен фасул и други зеленчуци. През лятото берат диви плодове за птиците. Банани, портокали и мандарини купуват от магазините. В менюто им трябва да има често фъстъци и орехи. Нужни са и специализирани зърнени храни.
На месец
папагалите
изяждат 40 кг
плодове
Ако всичко се купува, ще трябват около 1000 лева за храна на месец. Герови гледат и няколко кози, за да подпомагат издръжката си.
Той е от Пловдив. Завършил е инженерство в Техническия университет в София, после и финанси. Работил е 25 години в Русия, където се запознал със съпругата си. Дошли в Соколовци заради чистия въздух, реката и атмосферните условия, нужни за любимите му птици. Двамата имали сносен бизнес там, но спестяванията им се стопили. Сега разчитат на синовете си, които изпращат от Русия пари за тях и за папагалите.
