18-годишният Александър Александров на крачка да влезе сред 10-те най- добри готвачи

От сурова паста в сос и почти изгоряла микровълнова фурна след приготвяне на кекс до участие в “Мастършеф” - това е накратко историята на Александър Александров.

Тя няма и как да е по-дълга, тъй като той е едва 18-годишен, още е ученик и е най-младият участник в този сезон на кулинарното предаване “Мастършеф” по Би Ти Ви.

Александър се запалил по готвенето, гледайки клипове в интернет. И като всеки начинаещ първите му опити в кухнята са неуспешни, но не го отказват. Грешките му обаче са обясними, защото тогава е само на 14 години.

За разлика от повечето младежи на неговата възраст, Александър използва интернет главно, за да гледа клипове и рецепти за готвене. Все по-любопитен, той не спира да експериментира с нови неща в кухнята. Освен това е твърдо решен да работи като готвач. Да, но изобщо няма понятие колко е добър. За да разбере, се записва за кулинарното риалити.

“Мастършеф” беше много хубава емоция, добро училище и най-вече място, където може да видиш на какво ниво си реално. Когато готвиш вкъщи, никой няма да ти каже как се справяш или “това не става за ядене, не е вкусно”, казва младият готвач. На предварителния кастинг за предаването Александър е много притеснен, защото никога не е бил пред камера и не му се е налагало да обяснява рецептите, които приготвя. Прави не особено сложно ястие, а и продуктите са обикновени, затова изобщо не очаква журито да го допусне напред. За негова изненада не само го избират, но и достига до средата на предаването и е на крачка да влезе в списъка с 10-те най-добри готвачи за сезона.

Препъва го рецепта от индийската кухня и той отпада от шоуто. “За първи път правя индийско ястие. Не знаех рецептата за къри. Накрая бях доволен от резултата. След всички грешки при готвенето все пак успях да представя чиния, която изглежда много добре”, разказва Александър. “Твоят път свършва тук, но какъв път беше само! Ти си най-младият участник в “Мастършеф”, който стига до този етап от състезанието.

Трябва да се

гордееш

със себе си,

ти си герой!”,

казва му на финала шеф Петър Михалчев, а шеф Силвена Роу не успява да прикрие сълзите си.

През цялото време най-много го притеснява говоренето пред камера и презентирането на ястията. Затруднява го обяснението на рецептата по начин, по който зрителите да могат да я разберат. В повечето случаи времето за готвене му стига, но са му сложни задачите с въображение и свобода. “По-хубаво е да имаш по-малко продукти, защото тогава раздвижваш бързо мисленето си, а при големия избор много се чудиш”, обяснява ученикът.

Вече вън от шоуто, Александър усеща, че е усвоил съветите, които му дава журито, и е усъвършенствал рецептите, които научава там. “Мастършеф” сега му липсва, но се е сприятелил с другите участници и не е спрял да поддържа контакт с никого от тях. Вероятно защото обстановката е била приятелска и всички са били с положителни чувства един към друг.

Александър сбъдва мечтата си и вече работи като готвач в ресторант в София. “Сега съм при хора с голям опит, гледам да науча и да открадна каквото мога от тях. Кулинарията е занаят, който се краде. Никой няма да ти обяснява какво и как се прави.”

Докато учи занаята, продължава и образованието си в училище, защото е в 12-и клас. Ученик е в Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография и му предстои да бъде абитуриент. Александър не харесва онлайн обучението и се надява да се върне присъствено в училилище, за да се подготви максимално добре за матурите. Въпреки че му се налага и да работи през това време, той ще се явява на три изпита - по български език, по специалност - графичен дизайн, и на матура по история на изкуството. Не планира да празнува бала си с пищно семейно тържество, защото обича по-спокойните празненства и дори

не иска да облече

официален костюм

Харесва всички предмети в училище, защото е изградил приятелска връзка с учителите, които му преподават. След завършване на средното си образование младият кулинар иска да се занимава усилено с готвене, за да може след няколко години да се издигне до главен готвач. Все пак ще запише висше образование, но не се е ориентирал каква специалност.

Александър е работил досега като сервитьор и в колцентър в туристическа агенция. Не обича работата в офис, защото по цял ден е пред компютъра и няма връзка с хората. Когато е бил 15-годишен, той започва да работи като сервитьор и тази професия му харесва. “Сервирал съм предимно на сватби и кетъринг обслужване, понякога е било много натоварено. Работата е много приятна и те държи жив. Много я харесвах. Научила ме е най-вече на комуникация с хората, както и да успееш да разрешиш проблем и възможно най-бързо да отреагираш. Защото клиентът не може да чака. Трябва на момента да се измисли бързо решение”, обяснява той.

Вече е от другата страна в кухнята, не носи поръчките, а ги приготвя. Обича да готви меса, а

правенето

на десерти

свързва с

математиката,

защото според него всичко там трябва да бъде прецизно изчислено. Вкъщи готви почти всеки ден, а понякога по две, три рецепти. Сега най-интересна му е българската традиционна кухня. Чете книги за български рецепти и пресъздава по-интересните, като леко ги модернизира. Вкъщи се редува в готвенето с майка си. “Правя малки порции, които са само за проба. Не обичам да готвя в големи количества. Предпочитам всяко ястие да е прясно приготвено. Има рецепти, които стават за 15 минути, затова е лесно да се готви всеки ден.”

Готвенето не е първата страст на Александър. Като малък се събирал с приятели да играе футбол, да кара колело или да ходи на басейн. Детството му преминава навън в игри и много рядко е бил пред компютъра. Тогава се заражда страстта му към футбола и той иска да се занимава професионално с това. Отдава цялата си енергия, има желанието да се развива, но впоследствие се отказва. “Спортът е важен за мен, тренирам от много малък и това ми е дало сериозна дисциплина. Още имам спортна злоба и винаги искам да съм първи. Например когато излизам от метрото, искам да съм първи, или когато отворят каса в магазина, гледам да съм се наредил най-отпред”, казва Александър.