За последната година хиляди българи са посетили Занзибар, а някои са се установили на острова трайно. Все по-често из занзибарските барчета се чува нашенска музика, а българската реч е почти навсякъде.
Възможно ли е да се прекара поне една седмица на това иначе много екзотично място без познати звуци и рефрени да ти напомнят за Южното Черноморие в разгара на сезона, въпреки че си отишъл на другия край на света?
Най-голямото съсредоточие на българи в Занзибар е в района на Паже. Ако търсите шумни български компании трябва да отидете в тази част на острова. Много бързо ще ги намерите. Съответно, ако не искате да се чувствате като в полосата Приморско - Китен - Лозенец - Царево - Ахтопол, по-добре да се ориентирате към друга част на острова. За щастие Занзибар не е толкова малък и прекрасни плажове има достатъчно.
Аз започнах занзибарското си пътешествие, отсядайки в хотел "Мая бей" в Мичамви, който се намира на плаж с изглед към залива Чуака. Там имаше неколцина българи, които не си личаха отдалече. А и не правеха нищо, с което да привлекат нарочно вниманието върху националната си идентичност. Просто хората се наслаждаваха на ваканцията си. В съседния хотел също се оказа, че има няколко човека от България, но и те даваха вид на добре възпитани хора.
В тази част на острова "Мая бей" е най-добрият хотел. Има и една особеност - хем е в Източен Занзибар, а океанската гледка е на запад. Това е защото е разположен откъм вътрешната част на залива, което го прави ориентиран на запад и затова гледката към залеза е очарователна.
На плажа недалеч от хотела има две-три барчета, едно от които обаче се оказа любимо на българите от Паже, които идват на това място, за да изпращат слънцето. Така че понякога от това симпатично място се долавят познати неравноделни ритми, а често пъти вятърът довява почти цели звучни изпълнения на Галена, Азис и други грандове на българската чалга индустрия.
Точно в това барче навръх 3-ти март заварих и един масайски воин да играе под звуците на "Митре ле" с българския трикольор.
Беше впечатляващо, признавам, но на другия ден реших, че е по-добре да поема на север.
В района на Пуани Мчангани българите са по-малко, но това не значи, че ги няма. Това е територия, в която преди пандемията е имало предимно италиански и германски туристи. Сега тях ги няма никакви, за сметка на източните народи - руснаци, поляци, румънци и българи. Намират се приятни хотели, някои от които предлагат много добра кухня, защото са менажирани от италианци. А както е известно, този народ държи много на храната.
Може да се каже, че в бутиковия хотел Dream's Bay правят най-добрата пица на целия остров. Освен това в тази част, наречена Кигомани, плажът прави лека чупка заради една скала и това създава чувството, че хотелът сякаш е разположен в собствен залив. Когато аз бях в този хотел, там нямаше нито един българин, но сред оставените положителни ревюта видях и български имена.
В района на Пуани Мчангани има друго много приятно място, където държат изключително на качеството на храната. Ресторантът на хотел AHG Waridi Beach Resort може би е с най-добрия шеф готвач в тази част на острова. Той стои гордо всеки ден сред блюдата, които е приготвил и заслужено приема овации от гостите на хотела.
Кажете му нещо окуражаващо на суахили и това ще го направи ваш почитател до края на престоя ви. А да имате за фен човек с такива умения в кухнята, това значи да си осигурите запазена част от неговото най-добро карпачо от октоподи, което е феноменално.
Как да го спечелите ли? Опитайте се да произнесете: "Мнеме кама мбую". В превод от суахили това значи: "Дебел като баобаб". Той ще го приеме като добра рекомендация за храната си и всеки път като ви види ще ви води за ръка и ще ви слага от най-вкусните си творения. Човек с отношение!
Признавам, че именно шеф готвачът на този хотел ме накара да остана най-много време там, макар че да си тръгнеш дебел като баобаб след такъв питателен престой не е никак невъзможно. Това, естествено, може да се избегне с физическа активност и приятни занимания, каквито островът предлага не малко.
Има една местна агенция, която е много добра в организацията на всичко, което ви хрумне. Казва се "Макути". Защо я споменавам специално, след като всяка местна агенция би организирала що-годе същото? Защото на тия хора им казах, че искам да ме заведат навсякъде, да ми покажат всичко, което може да се прави и види на този остров, но с едно условие. Ако може да няма българи. И те се справиха чудесно. Водиха ме да плувам с делфини на север от остров Мнемба и на безлюдни острови на юг от Куале. И къде ли още не, но е факт, че по време на тези сафарита наистина не срещнах никакви българи.
После, завръщайки се в Waridi Beach Resort - хотела с добрата кухня - видях 4-5 наши сънародници, но техният престой тъкмо приключваше. Оказа се, че в същия хотел имало и още една госпожа от България, която през цялото време, вместо да се наслаждава на почивката си, ме наблюдавала в ресторанта, за което си призна после във фейсбук.
В крайна сметка опитът да изкарам седмица в Занзибар без никакви сънародници наоколо се оказа неуспешен. Даже мои близки роднини (без да се уговаряме предварително) се оказаха по същото време на острова. Не се видяхме, разбира се. Това вече би било наистина прекалено.
