“Дом Верди” в центъра на Милано е построен през 1899 г. с личните средства на великия Джузепе Верди и до ден днешен продължава да изпълнява функцията на старчески дом за певци и музиканти над 65- годишна възраст и да се издържа от самия композитор. Маестрото завещава всички приходи от авторските права на своите произведения за издръжката на дома и неговите обитатели.
Още приживе Верди казва: “От всичките ми произведения най-много обичам дома, който построих в Милано, където да приютя възрастните оперни изпълнители, които не са били облагодетелствани от съдбата или които на младини не са имали добродетелта да спестяват. Бедни и много скъпи спътници в моя живот!”.
Първите гости в “Дом Верди” се настаняват там през 1902 г., една година след смъртта на композитора, и оттогава структурата е подслонила повече от хиляда музиканти, хористи, диригенти, оркестранти и певци.
Маестрото умира в “Хотел де Милан”, на две крачки от Ла Скала, на 27 януари 1901 г. и първоначално е погребан в Монументалното гробище на Милано. Един месец по-късно в изпълнение на завещанието му тленните останки на маестрото са пренесени в криптата на “Дом Верди” до гроба на голямата му любов - оперната певица Джузепина Стрепони. На траурната церемония присъстват над 300 000 почитатели на Верди, а хор от 820 изпълнители пеят арията Va’ pensiero от операта “Набуко”, дирижирани от младия Артуро Тосканини.
