Актрисата стана любимка с героинята
си Йовка от “Столичани в повече”
Помните ли оправната Йовка от “Столичани в повече”? Така енергична в живота е и Ева Тепавичарова - актрисата, която влезе в ролята ѝ, и за първи и засега за последен път се докосна до тв сериал.
Умира си да ашладисва дръвчета. Има 5-6 успешни опита досега, а най-много ѝ харесва, че така е близо до природата (Виж Лексикон по-надолу). Но за хобито едва ли ѝ остава много време, тъй като участва в близо 10 постановки на театралната сцена.
Любимата героиня на зрителите - Йовка от “Столичани в повече”, отдавна не е на екран, но няма да забрави колко много хора са я харесвали и обичали, докато сериалът се излъчваше по Би Ти Ви. По това време редовно са я спирали за снимка, автограф, прегръдка или целувка дори.
“Обръщаха се хората към мен с името Йовка. Имаше един момент, в който на цялото ми семейство му беше станало досадно, защото като че ли бях с подменена личност. Популярността, която дава телевизията, действа по този начин. Сериалът беше много добър и попаднах в бляскав екип”, разказва Ева Тепавичарова за единствения сериал, в който е участвала. Тогава колегата ѝ Руслан Мъйнов, с когото си партнира на екран, ѝ казва: “Ще видиш сега какво нещо е народната любов". В началото тя не го разбира, но после осъзнава колко много зрителите са я обикнали.
Докато стане актриса, Тепавичарова има един сериозен проблем - изговарянето на френско р. Веднага след завършването на гимназия тя отива на консултации в НАТФИЗ при проф. Крикор Азарян и Тодор Колев. “Моето момиче, ние не можем да те вземем с такъв говорен дефект”, ѝ казва Тодор Колев обаче. Тогава тя записва да учи българска филология. След две години прекъсва и започва да работи, за да плаща уроци за логопед. “Такава мощна амбиция беше от моя страна да го преодолея, че да не ми е пречка. Работех в оранжерия за цветя, носех непрекъснато едни шпатули, които да повдигат езика. В градския транспорт непрекъснато правех упражнения”, разказва актрисата. И
за една година успява да се научи да изговаря правилно р
На кандидатстудентските изпити се явява с внимателно подбрани материали, в които няма толкова много присъствие на този звук. И я приемат.
Веднага след като завършва НАТФИЗ в класа на проф. Крикор Азарян, тя има покана да започне работа във Врачанския театър. “Дори за секунда не се замислих дали да отида в друг, защото няма да остана в София. Много колеги правят такава сметка, предпочитат да не отидат да работят на професионална театрална сцена, а да останат в София и да работят друга професия. Това за мен е абсолютно необяснимо”, казва Тепавичарова.
От вече 10 години тя води и детско-юношеска школа по актьорско майсторство “Театрално студио “Кактус” заедно с колегата си Дарик Александров. Там се обучават от първолачета до 17-годишни юноши. “Много от тях се отказват, но и много избират това за своя професия. Вече имам доста ученици, които завършват. Едно момиче стана единствената европейка в университета за кино в Пекин. Никога в историята не е имало европейка. Катерина Копанкова се казва и е изключителен талант”, разказва Тепавичарова. В школата се обучава и по-малкият ѝ син, който е на 8 години. Той за разлика от брат си, който е в 10-и клас, има голямо желание да е артист.
“Разбрах, че това не е работата, която аз искам да върша, нали няма да се разсърдиш, мамо”, казва големият ѝ син и след две години в школата се отказва. Сега се занимава с рисуване и това е голямата му страст.
“От голяма полза е децата да опитат актьорското майсторство. Повечето от младите хора се вълнуват от тази професия, но когато се сблъскат с реалната работа, си дават сметка какво е естеството. Ако се откажат от нея, се отварят други врати”, казва актрисата.
Тя обаче не успява да репетира и да се подготвя за представленията вкъщи. Има толкова много домашни задължения и битовизми, както ги нарича, че не остава време за репетиции. Затова се подготвя в гримьорната на Народния театър, където играе. Най-новата постановка, в която участва, е “Чудесна неделя за Крев Кьор” на Тенеси Уилямс. И е силно развълнувана, защото да си в пиеса на Уилямс, е сбъдната мечта.
Участва още в “Народът на Вазов”, в “Големанов” като Големанова и в “О, ти, която и да си”. “Това са разкази за любовите на Вазов. Идеята за този спектакъл е на Параскева Джукелова, която един ден в гримьорната ми каза: “Ти знаеш ли, че Вазов е писал много любовна поезия. Ние не я знаем, защото в училище не се учи”, казва актрисата.
Най-любимата ѝ роля обаче е в постановката “Две”,
която разказва за двете поетеси Елисавета Багряна и Дора Габе. Там Тепавичарова влиза в образа на обслужващ персонал и няма текст, но си партнира с Бойка Велкова и Мария Каварджикова.
ЛЕКСИКОН
- Какво харесвате у себе си?
- Ами себе си. Едно от големите ми качества е откровеността. Въпреки че много хора таксуват откровеното говорене и поведение като не много дипломатично, аз самата много ценя това качество у хората. Мисля, че когато съм откровена към тях, те оценяват това като плюс, не като минус.
- Имате ли хоби?
- О, да - облагородяване на овощни дръвчета. Това нещо съм го научила от моя дядо, когато бях много малка. То се извършва върху малка овошка, която е дивачка, с едни специални разрези. Взема се “калем” от плодоносно дърво и се поставя по различни технологии и начини върху дивото дърво. Така се използва кореновата система на дивото дърво, което няма нужда от много пръскане и поливане, и започва да расте питомно растение. Турската дума е ашладисване. Вече имам 5-6 успешни опита. Това занимание изисква да чакаш резултат в дългосрочен план. Учи на търпение, на благородство, близо си до земята и до природата.
- Обичате ли да правите подаръци?
- Ние си подаряваме нужни неща. Гледам да изненадвам децата, да им подарявам неща, които да ги трогват. Лакомства също.
- Любим предмет?
- В сферата на бита имам много любими. Но най-много пералнята. Ако не е тя, аз съм изгубена. Вкъщи са трима мъже. Това са огромни количества дрехи. Добре, че е тя.
- Най-омразен предмет?
- Пак пералнята! Там е нещо страшно, не мога да се справя, не мога да сколасам да простра. Докато дойде ред за следващата пералня. Това е едно непрекъснато пране.
- Кое е най-смелото нещо, което сте правили?
- Раждането на децата ми. Но съм човек, който доста смело захожда към нещата. Не го определям дори като смелост. Тръгвам на импулсивни непланирани екскурзии, когато имам възможност. В нашата работа не може да планираш, понякога имаш само два-три свободни дни и тогава тръгваш нанякъде.
- Кой е първият ви спомен?
- Един сън като че ли е първият ми спомен. Той включва в себе си класическите герои от “Червената шапчица”. Сънят беше в една гора, аз бях вътре сама и имаше страшен вълк. Трябваше да се спася, имаше къща и трябваше да стигна до нея. Май се справих. Спасих се.
- Ако имате вълшебна пръчица, за какво бихте я използвали?
- Олеле, колко много неща искам! Ще я ползвам за телепортация, това ми е мечтата. Ще ме пренесе на различни континенти, държави, места. Толкова си мечтая да обиколя целия свят.
