Популярната тв водеща снима подкасти, но и в тях продължава да спазва златните правила в журналистиката
20 години след “Ах, тези муцуни” - едно от най-популярните тв предавания на БНТ, в което известни и обичани личности разказват живота си пред Екатерина Генова, журналистката отново е на екран.
Подготвена както винаги с информация и въпроси, с изискан външен вид и грим по законите на телевизията и в истинско студио, тя пак прави интервюта. Разликата обаче е именно в екрана - този път журналистическата ѝ работа се вижда във видеоподкасти, които се излъчват в интернет и социалните мрежи. Промяна има и в събеседниците ѝ, които са далеч от широката известност, но пък са доказани специалисти. Именно експертизата им е причината да гостуват на Генова, защото чрез нея тя и екипът ѝ помагат и на софиянци, и на хора с редки заболявания.
Трудно е с едно изречение да бъде разказана новата медийна среда, в която Генова работи, защото почти едновременно прави две поредици на коренно различни теми. В едната
пита: “Какво става в София”,
във втората има конкретна и много хуманна цел - да представя най-новите терапии за тежки заболявания, които могат да подобрят и коренно да променят качеството на живот на пациентите.
И двете поредици, които се излъчват като видеоподкаст, са на сдружението “Избери България”, сред чиито създатели е и журналистката.
“От доста време наблюдавам, че има групи в социалните мрежи на жители на отделните квартали в София, където хората са изключително активни както на по-лековати теми като “загубих си котката, намерих куче, ваше ли е”, но и по доста смислени и важни проблеми”, казва Генова. Забелязала обаче и нещо друго - хората се оплакват как рядко някой в общинската администрация отговаря на жалбите и писмата им, но ако това се случи, се превръща в събитие на групата.
Така Генова и екипът ѝ решават, че могат да бъдат комуникатор между гражданите и овластените да решават проблемите в София, за да се чуе гласът на хората. “Политиците говорят на някакъв свой език, живеят си в свой свят, а това, което вълнува хората, е съвсем различно”, обяснява тя. С тази идея печелят конкурс по програма “Европа” и така започват да снимат, като канят експерти от Софийската община и им задават въпросите и на столичани.
“Много ми е интересно, защото е вид журналистика, към която се завръщам”, казва Генова. Разликата с телевизията е времетраенето, защото подкастът не е ограничен от програмен модул. Същевременно екипът
не чака рейтинги,
за да разбере как аудиторията приема продукта, тъй като резултатът от разпространението му в социалните мрежи се вижда веднага.
А хората питат за всичко, макар че големите теми са все едни и същи - боклукът, трафикът, замърсяването и на въздуха, и на улиците, презастрояването. “Оказа се, че вторият по значение замърсител на въздуха в София са камионите, които излизат от строителните обекти и разнасят кал, която се превръща в прах”, разказва Генова. Говорят и за сигурността по улиците, осветлението, гонките, след като ревът от мотори тормози много от кварталите.
В края на проекта, който предвижда 8 епизода, ще бъде създаден онлайн сборник с въпросите и отговорите към тях. Видеата, които излизат всяка седмица, се излъчват в интернет страницата на сдружението, както и във фейсбук и ютюб канала му (https://www. youtube. com/watch?v=QwwA_r9W1lk& t=1387s), а аудиоверсии ще бъдат пуснати в Spotify.
“Уча се на новите технологии”,
казва с усмивка Генова, която обаче без усилие работи и по втората поредица подкасти - за спинално мускулната атрофия.
Трудна тема, а и тежка, защото се сблъскваш с разтърсващи човешки съдби. Екатерина Генова обаче е от онзи тип журналисти, които са наясно, че работата им е да обяснят сложните неща по лесен начин и така да бъдат разбрани от всяка аудитория, а не само от специалистите. А и това не е първият ѝ досег с медицинските теми, тъй като сдружението е правило вече кампании и за лечението на множествената склероза, и за превенцията на рака на гърдата.
Целта на всичко това е една - хората да потърсят съответните специалисти, защото се е появило нещо ново в медицината, което дава възможност да се подобри качеството им на живот.
“Кампанията за спинално мускулната атрофия (СМА) е точно такава. С нея искаме да кажем на пациентите, че са се появили 3 нови терапии за това заболяване, което допреди няколко години се е смятало за смъртна присъда. Сега има терапии, които спират развитието на болестта, възстановяват се някои движения на тялото. Тази кампания е много вдъхновяваща, тъй като информираш хората за нещо, което наистина може да промени живота им”, обяснява Генова.
И разказва за Гергана Сулева от Казанлък, получила заболяването на 2-годишна възраст. На 52 години е и никога не е прохождала. Но е рисувала, преподавала е английски, писала е стихове, неотдавна представя своя стихосбирка в родния си град. С времето обаче ръцете ѝ вече не са способни да рисуват. Сега, подлагайки се на терапията и изпълнена с надежда, казва, че
иска да промени рождената си дата
и тя да бъде датата, когато е започнала лечението.
Онзи ден в студиото при Генова идва и Веселин Радойчев, баща на седмокласника Стефан, който е със СМА. “Стефан също беше в студиото със своето превозно средство, така да го кажем.” Баща му е председател на пациентската организация “Спинално мускулна атрофия България”. Момчето ходи в обикновено училище, интересува се от история, география, икономика. “Говорихме как оценява икономиката на света в момента. Той каза, че кризата ще продължи още поне 5-10 години”, разказва Генова, като обяснява, че болните от СМА не са със засегнат мозък. Дори напротив. Те компенсират това, което нямат, като го правят с развитие на интелекта.
Човешките истории са най-силната част в тези подкасти, но не по-малко важни са интервютата с лекари и рехабилитатори, защото именно те представят новото в медицината.
За да е на нивото им, Екатерина Генова
спазва златното правило на журналистиката
никога да не прави интервю или да не снима, без да е говорила поне 2 пъти преди това с конкретния човек.
Много малко хора са ѝ отказвали да бъдат снимани. Но пък тя самата се сблъсква с друг проблем - тези, които в социалните мрежи изразяват категорични критични, разгромяващи позиции и пишат постове, невинаги са готови да зададат въпроси с глас и лице на участниците в подкастите.
“Активността на гражданите, което впрочем се отразява и в други сфери и дейности, се ограничава до това да напишеш нещо и после вече не се поема отговорност да продължиш нататък. Може би това е една от причините да не сме толкова активни като гражданско общество, нито пък на изборите. Някакъв отдушник сме си намерили в социалните мрежи, най-вече във фейсбук и дотам”, забелязала е Генова.
Тя не търси обратен път към телевизиите, още повече че БНТ и “България он еър” примерно излъчват част от поредиците ѝ. С подкастите се чувства професионално удовлетворена, а към днешната тв журналистика има и своята критика - липсват ѝ кратките и ясни въпроси, заменени от дълги изказвания на водещите. “Някой беше изчислил, че поканените гости в студиата понякога говорят два пъти по-малко от тези, които задават въпросите. Това е заболяване на водещите”, смята тя. Дразни се и от обедняването на езика, от плоското говорене. “Ако трябва да цитирам Нери Терзиева, една от моите учителки в професията, уморените думи завзеха ефира и журналистиката и има опасност зрители, читатели и слушатели да се уморят от това”, казва Екатерина Генова.
