Уволняват директора на училището заради малката Латинка Петрова

https://www.24plovdiv.bg/ojivlenie/article/12621629 www.24chasa.bg
Латинка Петрова СНИМКА: Йордан Симеонов

За детските си пиески късала билети за баня вместо за театър

Латинка Петрова била много щуро дете като малка и винаги свободно. “Родителите ми не са ме ограничавали в нищо. Не съм била наказвана в ъгъла. Беше ми предоставен животът да си го подреждам, както намеря за добре”, разказва актрисата. Затова и сега, като има внучка, не позволява да ѝ посягат - “детето си е малък философ”.

Колената ѝ винаги били в рани от игрите. От народна топка до партизани и апаши, все озвучавала с приятелчетата си улиците до късно. “Прибирахме се вечер мъртво уморени от игра и заспивахме по масите, както вечеряхме. Бях послушна, но винаги съм слагала на кантар за какво да слушам и за какво - не”, смее се Латинка.

По онова време няма телевизия и на децата им оставало единствено да играят. “Като че ли, измисляйки игрите, ние пораствахме. Сега вече компютърът ти е подръка и няма нужда да измисляш нищо”, казва актрисата.

Ето така играела с другите деца на царе. Пък и обстановката в дома ѝ предразполагала към това. След време един малчуган, видял виенската мебел, я попитал: “Лельо Лати, вие царе ли сте били?”. “Тогава бяха малко къщите с виенска мебел”, спомня си актрисата. 

А две нейни съученички ѝ били пажове, докато Латинка е царицата. “Те бяха винаги около мен и се явяваха с рапорт, докато аз се вживявам като царица”, смее се тя. След много години видяла едната приятелка да продава закуски и толкова се зарадвала, а жената ѝ подарила баничка.

Съседите винаги давали на децата каквото имат по градините и всички се познавали. “Нямаше толкова коли, беше спокойно, с предчувствие, че тепърва започва животът и ние сме свободни да правим, каквото искаме”, спомня си актрисата.

Латинка Петрова е отраснала в къща в София, въпреки че е родена в кюстендилското село Горна Козница, и то когато е била евакуацията по време на бомбардировките в София. Затова се наложило майка ѝ да я носи 13 км, защото жп линията била разрушена. Актрисата никога не е живяла в селото, където е рисувал Владимир Димитров - Майстора.

Оттам Латинка все още помни красотата, мириса на сеното, прясната трева и козите, които били част от всеки двор. Семейството ѝ било богато, притежавало 800 кози. Наследството останало от прадядото на актрисата, преселник от Гръцка Македония.

От детските си години в София Латинка много добре си спомня коледарите, които в навечерието на Бъдни вечер ходели по къщите. “Идваха с ямурлуци и геги, на които баба ми слагаше гевреци. Пееха песни като “Бужи, бужи, Коледо” и с това ме събуждаха”, обяснява актрисата.

Като малка баба ѝ редовно я водела на църква и я научила на смирение. “Не съм свръхрелигиозна, но това е част от порядъка на детството ми и слава богу, че го е имало.” В семейството ѝ е бил водещ матриархатът, а мъжете били повече бохеми, обяснява тя.

Едва на годинка и осем месеца Латинка тръгва на детски дом и незнайно защо помни първата си учителка, която горяла любовни писма в печката. “Тя беше много красива дама, а аз почти на 2 години, но пак я помня. След време, вече бях в гимназията, я срещнах в трамвая, седеше срещу мен. Как я познах? Беше побеляла, но все така достолепна”, разказва Латинка Петрова.

Да е актриса, избрала още като дете. Приятелите от махалата идвали в задния двор на къщата им, събирали целия квартал и изнасяли пиеси. Ползвали черги за завеси и късали билети за баня. За да е по-истинско, зачерквали думата “баня” и изписвали върху нея “театър”. “Правехме импровизирани пиеси, защото бяхме малки и нямахме представа къде да търсим сборник с пиеси. Затова си съчинявахме истории. Беше хубаво, защото това са малките опити за бъдещето - накъде ще избие човек. Явно, че мен натам ме е влечало още от малка”, казва актрисата. Редовно обличала и роклите на майка си, слагала си една от нейните шапки, червените три четвърти ръкавици и вземала японското чадърче.

За артистичната ѝ нагласа помогнали също уроците по руски и френски език, както и по акордеон и пиано. Ходила и на балет, но инструкторката ѝ казала, че има тяло само за характерни танци, не ставала за балерина.

Един урок обаче никога няма да забрави. Докато била още в основното училище, на един свой рожден ден Латинка видяла момче и момиче да се целуват и съобщила за това. Оказало се, че въпросното момиче било дъщеря на голям шеф. Директорът извикал в кабинета си тогава 10-годишната Латинка, настъпил я по крака и ѝ ударил един шамар. “Коя си ти, че да говориш за Роза Копанарова”, ѝ казал той. “Главата ми се развинти”, спомня си актрисата. След този случай Латинка отказва да ходи на училище следващите три месеца, защото била дълбоко оскърбена. “Това ми е урокът за истината. Всъщност това се оказа верую и за живота ми - предателство и неистина за мен са фатални неща по отношение на приятелството”, казва актрисата. След това в училището е свикан специален консилиум, на който Латинка казва каква е истината и така уволняват директора.

Когато завършвала, същият този човек раздавал книги на отличниците, макар че вече не бил директор на училището. Дошъл редът на Латинка, той ѝ подал ръка за здрависване, но тя не я поела, защото все още била наранена.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

След успеха на биографичните си книги Георги Тошев е замислил нов проект. Писателят журналист обикаля из София и не спира да говори по телефона. За финал Тошев се видя със свой приятел. Снимки: България

На пазар с мъжа си отиде Петя Буюклиева. Огнената певица и съпругът й носеха найлонови торби с покупки и побързаха да се приберат в дома си. Снимки: България

На протест срещу хартиената бюлетина се появи в четвъртък вечерта Лена Бориславова. Бившата говорителка на кабинета "Кирил Петков" се беше пременила с шапка с помпон и дълго разговаря със свои съмишленици. Снимки: България